Зелени пътища и магистрали за дива природа

В миналото пътищата са следвали естествените контури на ландшафта и са минавали успоредно на реките и заобиколно на обширни диви пространства. Следвоенното транспортно планиране и строителство се отклоняват от този принцип и пътищата приемат формата на праволинейни, директни пътни коридори с цел да осигурят ефективно и живо придвижване между населените места и ключовите локации – като вече не се съобразяват с околната среда, а с възможностите за най-пряка и бърза връзка. 

В резултат на това днес много автомобилни пътища и магистрали пресичат екосистеми и оказват негативно влияние върху местообитанията на различни растения и животни. Масовото изграждане на пътища и активното движение по тях променят преидвижването и местообитанията на разпространение на диви животни, подземния и водния живот, хидрологията и микроклимата.

Мост за диви животни в Сан Антонио, Тексас, САЩ

В рамките на популациите на диви животни, обитаващи площи в близост до пътни коридори се наблюдават значително по-високи нива на смъртност, причината – опити за пресичане на автомобилни пътища.

Още в следвоенния период близо 25% от хабитатите на дивите животни в световен мащаб са вече нарушени в следствие на изграждане на транспортни коридори. Рефлективно на забелязаната бързо растяща смъртност около пътните възли, през средата на ХХ в. се ражда и идеята за зелени магистрали, отредени за дивата природа. Целта им е да свързват популациите от двете страни на автомобилните магистрали и да осигуряват наново цялостния хабитат на обитаване. 

Концепцията “Wildlife crossings” e разработена за първи път във Франция през 50-те години.

Малко по-късно тя се налага и в Нидерландия, където днес са изградени над 600 прехода за защита на язовци, лосове и други бозайници. И до днес Европа е територията с най-голям брой преходи за диви животни. 

Как изглеждат “зелените магистрали” за дива природа?

Зелените магистрали за диви животни обикновено са покрити с различни видове местна растителност. Това се прави, за да изглеждат като естествена част от ландшафта и също с цел улесненото преминаване на животните от там. Мостовете често работят най-ефективно в съчетание с ограда на магистралата, поставена стратегически от едната или от двете страни на входа, за да насочва дивите животни към отредения за преминаването им от другата страна път.

За постигането на тази цел конструкциите за пресичане на диви животни се проектират така, че да позволяват движението на диви животни над или под автомобилните пътища, като са с единична функция – изключително от дивата природа или за смесено използване от дивите видове и човека, а може и като част от други инфраструктури, напр. потоци, канали. Конструкциите за пресичане на диви животни са с различни форми и размери, в зависимост от специфичната им цел. Нека разгледаме по-подробно някои от тях.

Какви могат да бъдат тези съоръжения?

“Зелените магистрали” могат да бъдат, както подлези, така и надлези. 

Ландшафтните мостове и надлезите са проектирани за преминаване на широк спектър диви животни. Първите са по-мащабни, а вторите доста по-малки. Многофункционалните надлези са най-малките структури от този вид. Те освен от животни могат да се ползват и от хората. Подходящи са за градски и населени райони.

Надлез за раци, Австралия

Друг вид надлезен преход е и т. нар. преминаване през сенници, които са така залесени, че предразполагат към преминаването на видове, които обикновено използват площите, намиращи се под постоянна коронова система на дърветата или тези, които обикновено изпитват трудности при пресичането на открити, незалесени площи. Най-големият от надлезните конструкции е виадуктът. Големият размах на мащаба на площта им позволява използването им от най-широк кръг диви животински видове.

Преминаване през сенници

Подлезите са по-рядко срещаните конструкции, но предлагат по-разширена функционалност и обхващат най-широко разнообразие от животни. 

Например, в този случай съществуват и структури, които могат да се използват не само от сухоземни животни, но и от тези населяващи водния свят. Тези подлези са проектирани за нуждите на движещите се във водна среда диви видове. Заедно с тях обаче и сухоземните животни могат да се възползват, ако в рамките на водните потоци се разположени и крайречни хабитати. 

Подлез, предназначен за водни обитатели

В групата на подлезите влизат и такива със смесена функция, наречени многофункционални подлези. Тези структури може да не са подходящи за всички диви животни, но са обичайни за средите, доминирани от човека и видовете, които ги населяват. Поради двойната функция на конструкциите, те биват реализирани в големи размери, за да приспособят нуждите от повече физическо пространство за пешеходците. 

Подлез за едри бозайници

Интересен е модифицирания прелез – преход, който се адаптира към променящата се среда. Той е проектиран за използване от малки и средни по размер диви животни, свързани с крайречни местообитания или напоителни канали или водят сухоземен начин на живот.

Всяка структура от този тип е плод на деликатно проучване на характеристиките на района и начина на живот на дивите животни. Те се поставят единствено на най-нужните места, където вследствие на дълго изследване е установено къде точно е естественият поток от пресичащи.

Кои са най-подходящите места за изграждане на подобно съоръжение?

Най-правилните локации, които се нуждаят от подобна намеса, се определят по редица фактори. Нека разгледаме някои от тях. 

Топографски характеристики: 

Преходите за диви животни трябва да се поставят там, където коридорите за движение на основните видове са свързани с доминиращи топографски характеристики (крайречни зони, хребети и др.). Където има застрояване или стръмен терен, изграждането им не е препоръчително.

Множество видове: 

Пресичанията трябва да се проектират и управляват така че да позволяват преминаването на множество видове и да се променят размерите на домашните им ареали. На чести интервали следва да се осигурят различни типове и размери пресичания за дивите животни, заедно с необходимите елементи на микросредата, които подобряват движението, напр. корони на корени за укритие. За разлика от физическата структура на преходите за диви животни, елементите на микросредата са подвижни и могат да се променят с течение на времето, когато условията и разпространението на видовете се променят.

Картография на проследяване на видове в даден район с цел поставяне на зелени магистрали за диви животни на най-подходящи за целта места

Управление на съседните земи: 

Колко добре функционира структурата за пресичане на диви животни зависи отчасти от управлението на земята, която ги заобикаля. Агенциите за транспорт и управление на земите трябва да се координират в краткосрочен и дългосрочен план, за да се гарантира, че участъците с подходящи местообитания в съседство с преходите улесняват придвижването до определените преходи за диви животни.

По-голяма мрежа от коридори: 

Естествения процес на провеждане на ключови за развитието на човечеството пътни коридори не би трябвало да водят до екологични “задънени улици”, които слагат праг на дивия свят. Хората като биологичен вид е следователно логично да се свържат с ландшафта, и да позволяват на дивите животни да се движат свободно и да изпълняват пълноценно своите жизнени процеси. Разбира се, природата е развиваща се и променяща се в дългосрочен план. Поради тази причина предвиждането на подобни структури трябва да включва и бъдещи прогнозни за промени в околната среда и нейното използване.

Илюстрация на разцепване и намаляване на популации поради автомобилен пътен коридор

Успешен модел ли са магистралите за диви животни?

В САЩ на всеки 26 секунди шофьор се сблъсква с диво животно, което превръща магистралите в една от най-големите пречки за развитие на популациите на дивата природа там. Освен че всяка година причиняват смъртта на около 2 милиона едри животни, тези сблъсъци причиняват 200 човешки смъртни случая и над 26 000 наранявания, което струва на американците повече от 8 милиарда долара годишно.

Смъртността по пътищата е сериозна заплаха и за 21 застрашени и изчезващи видове.

Добрата новина е, че има доказани решения на този проблем: конструкциите, построени за пресичане на диви животни над магистралите, силно разпространени в западна Европа със съответните елементи, като например огради, поставени в райони с известно движение на диви животни, намаляват сблъсъците с автомобили, в които участват диви животни, с до 97%.

Поради оптимистичната статистика, концепцията бива използвана по цял свят. Благодарение на реализираните досега зелени магистрали биват спасени близо 400 милиона диви животни и 100 милиона човешки животи годишно в световен план.