Фалшива архитектура

Изображение: Dezeen

В началото на месеца Steven Holl Architects спечели първо място в конкурса за нов кампус на университета University College в Дъблин, столицата на Ирландия. Футуристичният дизайн на проекта, чийто акцент е центърът за креативен дизайн, черпи вдъхновение от известния природен феномен „Пътят на великаните“. Журито на конкурса оценява проекта като интригуващ и допринасящ за качественото функциониране на кампуса като градоустройствена единица. Според британското онлайн архитектурно списание Dezeen, Шон Грифитс – друг световно известен архитект, поставя основната концепция под въпрос.

Измислица ли са архитектурните послания?

Забележителното в случая е как са пропуснати няколко основни факта – „Пътят на великаните“ не се намира в близост до ирландската столица и още повече, попада на територията на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, чиято столица е Лондон. Вероятно от нюйоркската перспектива на архитектурното студио това няма особено значение, но Европа е континент, познат с изострената си чувствителност към териториални противоречия и национална идентичност.

“Пътят на великаните” | Снимка: Wikimedia Commons; Author Chmee2

Архитектите решават проблеми, които не сте знаели, че имате по начин, който не можете да разберете.

Може би сте попадали на тази фраза. В днешно време архитектурата все повече залага на дълбокия смисъл на концепцията. Студентите по архитектура, както и самите студиа често обосновават решението си на базата на някакъв проблем, който са открили в предпроектните си проучвания. Това се различава от проектирането през изминалия век, когато от съществено значение е било функционалното решение на архитектурните въпроси с цел повишаване качеството на човешкия живот. Тогава наистина е било важно дневните да са разположени на юг, спалните на изток, а кухните и баните на север, както и това хората да обитават разумни по размери и удобства пространства. Днес този проблем е в известна степен решен в по-напредналите държави и всеки нов проект се стреми да „блесне“ с неоткрита досега идея.

Най-лошата страна на архитектурната концепция е тя да послужи на фалшиви претенции.

Нека разгледаме един български пример. След изгарянето на царските конюшни в София, бе припомнено за един по-стар проект на техния собственик. В момента на пресечките на ул. „Съборна“ и „Леге“ се намира бившата сграда на Булгарплодекспорт, построена през 60-те години на миналия век след архитектурен конкурс. Скромната и ритмична фасада цели да отстъпи пред отсрещната сграда – бившия хотел „Империал“, на който със сигурност сте спирали поглед, както и да разкрие по-добра гледка към храма „Св. Неделя“.

Новият проект предвижда сграда с подробно разчленени фасади, които да „покрият“ рамката на квартала и чиято висока част е оформена като правоъгълник със заоблени краища. Височината на цялото здание е 50 м и се твърди, че носи метафората за кула и за порта. Защо? Защото под него се е намирала едната от кръглите кули на Сердика, а в близост до него (подлеза на Президентството) – Източната й порта. Освен това се предполага, че под имота е разположена резиденцията на римския император Константин Велики. Фасадите пък би трябвало да запазват характера на стара София.

Изображение: 168 часа

Сериозно ли трябва да вярваме, че сграда, която ще „щръкне“ по-високо от хотел „Рила“ и храма „Света Неделя“ цели да опази и изяви историческия контекст на нашата столица? Дали тази концепция не е „изпусната“ в опасността да се превърне в страшилище с фалшиви претенции? Според Грифитс е възможно това да е явление на консуматорския начин на живот, който ни е оставил без всякакво чувство за цел или пък на науката, която все по-често доказва, че няма „по-висша“ сила. Може би просто е загуба на самочувствие в това архитектурата да може да говори сама за себе си. Възможно е това да е поредният начин, по който се опитваме да „продадем“ своя продукт. Безспорно обаче търсенето на значение и метафора е станало аспект във всяка част на нашето ежедневие. Дали за архитектите това не е опит да дадат значение на неща, за които иначе се страхуват, че просто го нямат?

Границата е тънка, но може би все още не сме я прекрачили. Архитектурната идея е важна, както и търсенето на проблеми и тяхното решаване. Без това тя не само нямаше да бъде интересна, а и нямаше да тласка архитектите към нови хоризонти. Понякога просто трябва да приемем, че подът трябва да бъде равен, а стените – вертикални. Може би е време да вникнем повече в психологията на пространствата и тяхното влияние върху хората, отколкото да ласкаем собственото си его.