Адът и Раят се намират на една и съща улица

Представете си как на път за бара влизате в чудовищната паст на Левиатан. Именно така са пристъпвали към света на опиянението в Париж през 1892г. Същата година френският професор по литература Антонин Александър отваря две заведения на булевард „Де Клиши“, като едното се казва „Адското кабаре“ (Cabaret de L’Enfer), а другото – „Небесното кабаре“ (Cabaret du Ciel). В екстравагантните клубове посетителите могат да се насладят на хумористичните речи на Мефистофел и Св. Петър.

image: https://io9.gizmodo.com

„В тази странна земя се хвърлиха многобройни художници, писатели, артисти, музиканти, скулптори, архитекти, някои имаха свои собствени места, но повечето обитаваха обзаведени квартири, заобиколени от работниците от Монмартър, от сякаш закованите на улица Бреда дами и пенсионерите на Batignolles, изникващи отвсякъде като плевели. Монмартър беше дом на всеки артист.“ С тези думи през 1882г. писателят Шампсор описва прословутия артистичен квартал Монтмартър в Париж. Периодът „Бел епок“ от 1871 до 1914 г. (или „хубавата епоха“) бележи разцвет на технологията и изкуството във Франция, както и на нощния живот. Кварталът Монмартър помещава множество кабарета, които приютяват артистичния елит след падането на нощта. Освен високопарните разговори обаче, бохемите от епохата изпитват особен интерес към свръхестествените сили. Ето защо „Адското“ и „Небесното“ кабаре набират такава популярност.

image: https://io9.gizmodo.com

Американският студент по изкуства и тогавашен обитател на Монтмартър разказва в своя мемоар от 1899 г. “Bohemian Parit of To-Day” историите на прословутия квартал. Илюстрациите на Едуард Кукуел към книгата най-точно пресъздават персонажите от епохата, ресторантите, кабаретата, клубовете. В главата, наречена „Една нощ в Монтамартър“, младият художник разказва за това как отвежда двама свои приятели в челюстите на „Адското“ кабаре. Обикновено посетителите биват посъветвани да посетят първо „Небесното“ кабаре, преди да се насочат към „ада“. Цялото заведение е обсипано със синя светлина, златни облаци и сервитьори, облечени в бяло с криле на гръб. След кратко шествие върху дълга бяла маса, което включва цитати от Данте, гостите биват поканени в стаята на ангелите срещу малка такса. В тази стая ангелите подканват онези гости, които искат да станат ангели, да пристъпят напред. На излизане от „Небето“, отецът „Време“ обещава на посетителите да ги пощади, ако му оставят някой или друг бакшиш.

image: https://io9.gizmodo.com

Според описанието на Мороу встъпването в „Адското“ кабаре създава напълно различно усещане. На входа ги посреща дявол с думите: „ Бъдете проклети!“:

“Минахме през огромната, ужасяващо зейнала уста на това огромно лице, от което проблясваха пламтящи очи в пурпурен цвят. Любопитно беше, че това място беше прилепено към „Небесното“ кабаре, чиито прохладни сини светлини контрастираха с ожесточената червенина на“ ада“. На стените в интериора през решетки блещукаха горящи пламъци. Червените дяволчета бяха навсякъде и се движеха безшумно, някои носеха напитки за жадните изгубени души, други въртяха огньове… Един от дяволите дойде да приеме нашата поръчка, която беше за три чисти кафета с коняк. Той се провикна: “Три бълбукащи брони от разтопени грехове, с порция от жупел!”Самият Сатана влезе в пещерата, красив, в червената му мантия, покрита с бляскави бижута.“

image: https://io9.gizmodo.com

След преместването на двете нашумели кабарета малко по-надолу по същата улица, на тяхно място се настанява „Кабарето на нищото“ (Café du néant). Входът му е покрит с черни кърпи, точно като в къща, в която някой е починал. Големи, тежки, дървени ковчези се разполагат из стаята в ред, подсказващ, че наскоро се случи нещо страшно. Стените са украсени с черепи и кости, скелети в гротескни пози, бойни снимки и гилотини в действие. Гостите биват поканени да седнат в ковчег и символично да преживеят процеса на смъртта, където плътта им ще изчезне и ще остане само скелет. Целият спектакъл, разбира се, е само илюзия. Неслучайно обаче Мароу и приятелите му бързат най-много да излязат именно от този бар.

image: https://io9.gizmodo.com

Ужасяващи, свръхестествени, сензационни и скандални за времето си, такива са парижките кабарета на 19-ти век. Нощите в квартал Монтамартър ни отвеждат в интериора на кошмарни сънища, страхове и страсти. Никое от кабаретата не оцелява след Втората световна война, но духът на миналото още витае из улиците. Нищо не е прекалено дръзко за френската аристокрация от онова време, дори Адът и Раят да се помещават на една улица.

Основен източник: https://io9.gizmodo.com