Как да проектираме съобразно контекста

Main image © Tim Van de Velde

Архитектурният факултет на Университета Université Catholique De Louvain в Турне, Белгия, е построен в периода 2015-2017 г. по проект на лисабонското студио Aires Mateus, а реализацията е на фирмата Tradeco. Школата е построена на място, в което съществуват сгради с различна историческа идентичност. Чисто бялото здание цели да обедини историческите сгради на факултета – две индустриални структури и бивш манастир.

В новия обем са поместени публични функции като фоайе и аудитория, като той генерира не само нови комуникационни пространства и места за случайни срещи, а и изцяло нова идентичност. Изградени са две нови зали, а старите структури помещават администрацията на факултета. Намесата на студиото също така дефинира няколко нови външни пространства.

Image © Tim Van de Velde

Въпреки че е заобиколена от еклектични сгради, новият обект е съвременна интерпретация на традиционната архитектура на Турне. Двете индустриални сгради са свързани със своеобразен свод, който е препратка към историческите пасажи на града. Така се позволява лесното движение на хората между залите и архитектурните студиа. Тази празнина също така действа като главен вход на факултета и е подчертана чрез голям форум, който залага на случайните срещи между студенти и преподаватели.

Защо тази изцяло нова сграда се вписва толкова добре в контекста?

Въпреки че сградата работи с един изцяло съвременен архитектурен език, снимките ни показват, че тя се вписва хармонично в заобикалящата я среда. Също така, тя изпъква със собствен характер и не може да бъде наречена безлична. Един от основните използвани похвати, добре познат в работата с исторически контекст, е привеждането на геометрията на сградата към съществуващите хоризонтални линии на фасадите. Така се изгражда композиционна цялост. Същевременно архитектите са използвали принципа на голямата фуга, която отделя старото от новото и създава усещането, че новият обект „левитира“ спрямо останалите. По този начин се оформят динамични пространства, напомнящи на близостта на ръцете в картината „Сътворението на Адам“ на Микеланджело. Една по-буквална интерпретация на контекста е използването на островърхи отвори, наподобяващи покривите на белгийския град. Забележително в случая е, че извадените от основното тяло негативи не са като призматичните двускатни покриви, а са пирамидални, създавайки усещането за още едно измерение.

Пирамидалният негатив и зоната на контакт между сградите създават феноменално усещане. | Image © Tim Van de Velde

По отношение на плана новата сграда се вписва в средата, запълвайки празнините като пломба по начин, по който създава органична свързаност на пространствата. Новият обект лесно се подчинява на съществуващите несъвършенства като неправилните ъгли и засечки между сградите. Той е въведен в структурата на съществуващите сгради. Необикновената пластичност на двойното спирално стълбище се явява като акцент в плана на комплекса и откроява новата архитектура с индивидуалност.

План на партерното ниво. Новата сграда е с плътно черни контури. | Image © Aires Mateus

Материалността на новата сграда е тази, която най силно ни привлича. Гладките и плътни бели стени контрастират на тухлените зидове, с тяхната безкрайна матрица от фуги и грапава фактура. Обектът ни показва, че работата с исторически контекст не означава сляпо копиране на архитектурата на миналото. Всички елементи на проекта и неговото изпълнение създават точната доза хармония и контраст, която да информира всеки наблюдател, че става въпрос за комплекс от старо и ново, който функционира като едно цяло.

Още един пример на архитектурната практика съобразно контекста можете да видите тук.