Skip to main content
search

Преди време ви разказах за една любопитна зависимост между архитектурата и киното, тълкуванията на случващото се в контекста на средата и причините, поради които архитектите трябва да гледат филми. Днес ще вляза малко по-конкретно по темата, разглеждайки в детайли един филм, който провокира у мен мисълта за киното като нова отправна точка.

Ирационалната страна на професията, която съм си избрала, е не по-малко важна от цялата логика, която оформя застроената среда. На първо място е човекът. А той е особено същество. В тази връзка, киното ни предоставя множество гледни точки, паралелни реалности и сюжети, център на които е същият този особен човек.

През далечната 1980 г. режисьорът и продуцент Стенли Кубрик рисува образите от романа на Стивън Кинг „Сиянието“ на големия екран. Сблъсъкът с този филм е… запомнящ се. Според филмовата критика той се нарежда сред най-добрите адаптации на всички времена.

Развивайки се на границата между психологическо и свръхестествено, той формира важен етап от историята на кино изкуството.

В този текст няма да се спирам върху сюжетната линия и героите (ще си го изгледате, ако все още не сте), а върху това къде и как се случва действието и какво послание носи. Филмът разказва една обикновена , може би дори леко предвидима история, но начинът, по който се разгръща действието, те поставя под напрежение. Очакваш нещо да се случи, но въпреки това не можеш да откъснеш очи.

Филмът очертава историята си със забележителна кинематография и запаметява ярко образите в съзнанието ти.

За нашата архитектурна гледна точка са важни 3 хотела. Stanley Hotel в Колорадо е послужил на Стивън Кинг за вдъхновение за написването на едноименния роман през 1977 г. Overlook Hotel е измисленото място, в което се разгръща историята на Краля на ужасите. Най-познат визуално е третият – Timberline Lodge в Орегон, който служи за екстериорните сцени в адаптацията на Кубрик.

Цялата сюжетна линия се разгръща в подредеността на стриктни десени и декори, която лека-полека започва да се разпада, следвайки нелогиката на човешкия разсъдък. Интериорните сцени са снимани в студио в Лондон и безукорно допълват цялостната картина, като наслояват пласт след пласт емоции и внушения. Впечатляващо е умението на Кубрик да превърне един доста стандартен и предвидим интериор в подходящ фон и дори емблема на един от шедьоврите в жанра. Той създава у зрителя напрежение, но не чрез тъмнина и затворени пространства, а с мащаба на пространствата и празнотата, която ги поглъща. Огромните прозорци, внушителните колони и стълбища и играта с цветовете допълнително смаляват героите.

Строгият геометричен десен на килима рисува контрасти и сякаш поглъща в плетеницата си играещото момче.

Колко други филми говорят за себе си посредством сценографията си така ярко и категорично, както „Сиянието“?

Освен на самата материалност, а редно да обърнем внимание и на движението. Плавното и сякаш безкрайно обикаляне по коридорите на зловещия хотел е в резултат от иновативна за времето си технология. Филмът е един от първите, които използват система за снимки за плавно заснемане при движение на оператора по неравни повърхности. Използва се обектив, който дава възможността камерата да преминава на косъм от стени и рамки на врати.

Миналото отразява отблясъците си из коридорите на изолирания хотел и провокира лудостта на героя. Ако разглеждаме измеренията на човешкия фактор във филма, Кубрик разказва: „По своята същност има нещо, което не е наред с човешката психика. Тя има и зла страна. Това, което правят филмите на ужасите, е да ни покажат архетипите на подсъзнанието. Така можем да видим тъмната страна, без да се налага да я срещаме директно.

Още доста има да се говори по темата. Като за начало, ако не сте го гледали, си отделете 146 минути.

И накрая (но не на последно място) с радост ви каним на утрешните Кино вечери 2, които се завръщат с много вдъхновение и… филми за гледане. Тази седмица ще потърсим връзката между архитектурния и кинематографския език в начините на изразяване и значението на комуникацията.

Повече подробности можете да откриете тук.

Кристин Джалова

Архитект, който споделя силен интерес към различни мащаби на проектирането - от интериор, през жилищни сгради, до градоустройство. Анализира взаимовръзките между нивата и търси успешните намеси в сложния градски контекст. Смята теорията на архитектурата за необходима основа на успешната практика, а всяка една статия за малък проект, който отваря нови хоризонти, размисли и диалог.

1 коментар

Остави коментар

Close Menu