Затлъстяването и наднорменото тегло са едни от най-често срещаните здравословни проблеми днес. Според НСИ1, през 2019 г. в България с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62.8% от мъжете и 45.0% от жените на възраст 18 и повече. Тази статистика е притеснителна, тъй като наднорменото тегло води до по-сериозни проблеми, свързани със сърдечносъдови заболявания и диабет.

Причините за затлъстяването са взаимносвързани и комплексни – те зависят от икономическата и политическата динамика, социалните норми, личните и семейните фактори. Изградената среда обаче също има роля и то често без да го осъзнаваме. Нека разгледаме как можем да помогнем на разрешаването на този проблем чрез по-качествена архитектура и дизайн.

Съвременното строителство у нас става все по-комфортно, което крие и своите рискове

В последните десетилетия, особено откакто България е член на Европейския съюз, строителството у нас се стреми да удовлетвори все по-високи изисквания за комфорт. Опитваме се да настигнем многогодишно развитие в строителството на сгради, което създава и лавинообразен ефект за вече наблюдаваните проблеми в по-развитите страни. Резултатите от това вече са налице – акцент в съвременните офис сгради са асансьорите, а стълбищата са едва ли не скрити. В някои от тях отварянето на вратите включва противопожарната аларма, което автоматично ги премахва като по-здравословна алтернатива на асансьора.

Ингълби Баруик близо до Стоктън, Англия. Мрежата от задънени улици на практика се е превърнала в лабиринт | Photo: Ingleby Barwick

Ако погледнем в по-общ план, днес у нас жилищните комплекси с еднофамилни и многофамилни жилищни сгради стават все по-популярни, което само влошава проблема. Сами по себе си белег на проблемно общество, в което сегрегацията приема ясно изразена форма – отделянето на нас от „другите“ чрез ограда, те говорят за редица социални и икономически противоречия. Такива форми на жилищно обитаване се превръщат в система с един вход-изход, водещ към множество задънени улици. Така придвижването без автомобил става напълно неефективно и съответно непривлекателно за обитателите. Обикновено в такива случаи домакинствата притежават по повече от един автомобил и се придвижват ексклузивно с него.

Свързана тема: Какво представлява 15-минутният град?

Проблемът се решава чрез промени в сградите и градската среда

Освен че у нас трябва да се фокусираме значително по-сериозно върху строителството на повече велоалеи, достъпни тротоари и зелени площи, трябва да започнем да работим и върху районите със смесени функции и средно застрояване, в което пешеходното придвижване се явява в пъти по-добра алтернатива от автомобилното. Тогава живущите обикновено избират да се придвижват пеш, защото е по-бързо и по-удобно.

Поместването на сградни елементи като привлекателни стълбища спомага за придвижването в сградата

Друга важна посока е и развитието на зелените площи. Проучване на Университета на Вашингтон2 изследва нивата на затлъстяване, анализирайки градската инфраструктура с помощта на изкуствен интелект. Резултатите от него показват, че зоните в близост до повече зелени пространства са свързани и с по-ниски нива на затлъстяване. Изследователите са били напълно наясно, че данните от алгоритъма могат да бъдат изкривени от фактори като дохода и богатството на обитателите. От своя страна е показателно, че в развитите страни по-богатите страдат по-малко от проблеми с наднорменото тегло, вероятно защото имат достъп до по-добри условия на живот.

В по-развитите държави активният дизайн се развива на теория и на практика. В Ню Йорк вече има правилник с установени препоръки за неговото внедряване.

Прочетете още: Как цветовете влияят над пространственото възприятие?

Необходим е и фокус върху по-здравословните условия на живот в сградите. Това не включва само изгражаднето на фитнес центрове, спортни зали и площадки, които използват само част от хората – необходима е цялостна концепция за стимулиране на движението на хората. На първо място трябва да се използва стимулирането на стълбищата, които значително спомагат физическата активност. Работещ подход е инкорпорирането на централно разположени, добре видими стълбища и рампи с естетически привлекателни елементи. Това работи основно във вътрешни пространства от два до четири етажа. В обществените сгради могат да се създадат подобни елементи на сградата, които да обединяват няколко функции, като например стълба и аудиториум. Друг вариант е инкорпорирането на инсталации, които да привличат посетителите да се включат чрез физическа дейност.

Инсталацията „В орбита“ на Томас Сарацено | Studio Tomas Saraceno © 2013

Разбира се, всички тези решения трябва да са съобразени и със изискванията за достъпна среда, което няма как да ни лиши от асансьори. Но все пак се замислете следващия път, преди да използвате асансьора – дали няма да е по-здравословно да се качите или да слезете по стълбите? Дали няма да е по-бързо да отидете пеша до близкия хранителен магазин, вместо да отскочите с колата до супермаркета? Винаги има алтернативи.

Вижте 10-те принципа на активния дизайн във видеото по-долу (английски):


1.НСИ, Европейско здравно интервю – Трета вълна, 2019 година

2.Artificial Intelligence Estimates Obesity by Analyzing Buildings and Green Space, Eric Baldwin, Archdaily, September 04, 2018

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Дизайн

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурно-строителната седмица с международна конференция
Актуални дискусии и иновативни продукти събират бранша в 21-вото издание на изложението

Професионалното бизнес изложение „Архитектурно-строителна седмица“ отвори врати в понеделн…