Мелания Tpъмп издига класически тенис павилион

Първата дама на САЩ, Мелания Тръмп, сподели наскоро развитие по свой текущ проект – павилион за тенис с площ от около 120 кв. м, който ще бъде разположен в Южната ливада на Белия дом. Интригуваща в случая е стилистиката на павилиона, издържана в класически стил. Дали това е началото на една по-голяма тенденция?

Според предложение от 2019 г., новото здание ще замести сегашна обслужваща сграда на територията на Белия дом. Нейна цел е да свързва тенис кортовете и Градината на децата, създадена през 1969 г. от Лейди Бърд Джонсън, съпругата на 36-я президент на САЩ. Стилистиката на павилиона е вдъхновена от архитектурата на Паладио. Това не е неочаквано след скорошното противоречиво решение на президента Тръмп правителствените сгради да бъдат издържани в класически стил.

Задължителен неокласически стил за правителствените сгради в Америка? Още по темата в тази статия.

Локация на терена на Белия дом. | Image courtesy of the National Capital Planning Commission

Петметровият павилион има правоъгълна форма и четирискатен покрив. Акцент е централната колонада в дорийски ордер, сместена между две излизащи напред крила. Цялата структура е увенчана с корниз и парапет. Зад проекта стои Националната столична проектантска комисия на Америка, но не и конкретен архитект. Стилово вдъхновение сградата пък черпи от сградата на Белия дом.

Просто тенис корт или началото на тенденция?

Фасади на павилиона. | Image courtesy of the National Capital Planning Commission

Скорошното заклеймяване на съвременната архитектура за административни сгради бе прието противоречиво от професионалната колегия. Американската архитектурна общност застана твърдо срещу идеята на ограничаването на строителното творчество в определен стил. Неслучайно в този акт откриваме и близки паралели с тоталитаризмите на миналия век – и в нацистка Германия, и в Съветския Съюз, и във фашистка Италия.

Цветна фасада | Image courtesy of the National Capital Planning Commission

От друга страна, павилионът се намира на територията на Национален исторически паметник на САЩ. Със сигурност новото строителство в него трябва да бъде подчинено на съществуващата и вече добре позната на публичната памет среда. Трябва ли обаче това да се случва чрез педантичното копиране на всеки капител и корниз?

При всички положения подобни жестове в съвременната архитектура навяват по-скоро идея за ретроградност и завръщане към по-добре познатото, „спокойно“ минало. Сякаш съвременният свят е чак толкова сложен, че да искаме да избягаме от него? Или пък това е опит чрез атаки срещу съвременната естетика да се търси по-голяма популярност заради предстоящите избори в САЩ тази година…