Напусна ни проф. д.н. арх. Жеко Тилев

Проф. д.н. арх. Жеко Тилев почина вследствие на трагичен инцидент в София в понеделник. Все още се изясняват причините, довели до смъртта му, а сред студентите му вече витае тежкото чувство на тъга.

Арх. Тилев остави след себе си завидни биография и архитектурно творчество.

Той е роден на 26.08.1950 г. в Симеоновград. Завършва с отличие строителния техникум в Стара Загора, а през 1974 г. се дипломира като архитект във ВИАС (днес УАСГ). Специализира технологията на архитектурата в университета „Ла Сапиенца“ в Рим, от 1991 г. е доцент в УАСГ, а от 2008 г. – професор в Международната архитектурна академия.

Ще запомним проф. Тилев с проект „Севтополис“ и „Арена Армеец“.

В проектирането на нови сгради арх. Тилев работеше смело чрез семплата геометрия, ясните форми и съвременните материали. Един от най-запомнящите се негови проекти е банката „с кълбото“ на бул. „Тодор Александров“ в София. Изявата на конструкцията проф. Тилев използваше като един от основните похвати за постигане на цялостен образ и въздействие. Името му не остава по-назад и по отношение на опазването на архитектурното наследство – негово дело са проектът за реставрация на двореца „Евксиноград“ и реставрацията на сградата на бившия хотел „България“ на пл. „Княз Александър I“ в столицата. Той получава златен медал на XІ Световно триенале “Интерарх” 2006 г. – гр. София и медал на ЮНЕСКО за проект “Севтополис”.

Проектът за разкриване на тракийския град Севтополис, който в момента е на дъното на язовир “Копринка”.

Арх. Жеко Тилев беше професор в пълния смисъл на думата.

Късметлии сме тези, които сме имали възможността да присъстваме на неговите лекции. Проф. Тилев умееше да разясни не само принципите на работа на индустриалните способи за строителство на сгради и съоръжения от близкото минало, а и най-новите строителни техники и детайли. Това се дължеше именно и на неговото силно присъствие в практиката.

Учеше студентите как да мислят, а не как да наизустяват.

Умееше да пленява аудиторията, скицираше подробни детайли на дъската, показваше решението на базата на принципа. Вслушваше се в новите идеи и приемаше нестандартните решения от студентите. Неслучайно катедра „Технология на архитектурата“ бе много по-силна и привлекателна за дипломантите под неговото ръководство. В научните му разработки се открояват най-силно монографията „Архитектурата на Ковачевица” и дисертационният му труд „Технологична теория на архитектурата“. Записките от неговите лекции се пазят и ползват дори и от дипломираните архитекти.

Проф. Тилев беше истински архитект, умеещ да обединява технологията и изкуството, старото и новото и предаваше знанието на тези след него.