Game of Thrones: разрухата срещу архитектурата

Вчера видяхме финала на един от култовите сериали на нашето съвремие – “Игра на тронове”. Тъй като наскоро ви разказахме за архитектурата, която е вдъхновила градовете и сградите във филмираните книги, сега решихме да разгледаме противоположноста на архитектурата – разрухата.

Повече за архитектурата на Game of Thrones четете тук

Обратното на визионерството и граденето не е небитието, а разрухата.

Навярно всеки от нас е бил свидетел на това, дори и със собствените си дела. Много по-лесно е да разрушиш конструктора, който си направил, да счупиш играчката на приятел или да скъсаш рисунка, отколкото да ги направиш. Човекът-демиург сякаш много по-лесно свиква с изкушаващата сила да разрушава. Ефективна и същевременно толкова проста, тя често може да ни увлече към това да пренебрегнем трезвата преценка и да затрием всичко преди нас.

Image: Game of Thrones Wiki

Завършекът на сериала ни подсказва ново начало, но също така ни навежда и на мисълта, че всичко, което сме видели, евентуално ще се повтори (опитваме се да не издаваме какво се случва за тези, които все още не са гледали финала). Тя изглежда твърде близка до нашата реалност. Опустошеният средновековен свят не се различава по своята жестокост от далечното и не толкова далечното европейско минало.

Кадър от Дубровник по време на войните в бивша Югославия в края на миналия век. | Image: Total Croatia News

Ако Денерис Таргариен беше средновековен завоевател, сега щяхме да критикуваме посегателството й над културното наследство.

Всъщност тя разрушава милионен град, строен в продължение на стотици години. Жестокото опожаряване на Кралски Чертог след неговото предаване можем да сравним например с разрушаването на древен Рим през 410 г., за което Йероним Блажени казва “градът, който превзе целия свят, бе превзет”. Стотиците години история биват затрити в рамките на часове. В случая обаче разрухата бива оправдана с добри намерения (с каквито знаем, че е покрит и пътят към ада).

Плячкосването на Рим от през 410 г., картина на Жозеф-Ноел Силвестър от 1890 г. | Public Domain

За изтриването на миналото и новия световен ред.

Всъщност тук става въпрос за нещо много по-голямо от архитектурата и разрухата, а битката между вечния строеж на човека да гради и същевременно с това да руши. Сякаш не само Денерис иска да “освободи” човечеството от робството и вечното колело. Нейният образ можем да открием в редица личности от реалната история, все така силни и харизматични, които са вярвали, че техният световен ред е правилният и че цената, която трябва да се заплати за него, е висока. Последиците от това откриваме в разрухата, физическа и емоционална, в немалко градове след Втората световна война – Берлин, Дрезден, Варшава, Москва, Санкт Петербург, Волгоград, Хирошима, Нагасаки и безброй други. А след нея откриваме и новия ред – безкомпромисен, суров и с точно толкова изключения от правилата, колкото и стария.

Берлин, 1945 г. | Image:
Rare Historical Photos

Когато забравим, че историята се повтаря.

Правим го всеки ден, по малко. Затриваме обществената памет, премахваме спомените от болезненото минало, връщаме се към най-добре познатото старо. Често разрухата бива прикривана с добри намерения, преувеличени аргументи и преиначаване на факти. Печелившите обаче винаги се оказват силните на деня. Така очакваното ново начало не идва, а след известно време отново водим същите битки, които така лесно сме забравили.

На пръв поглед темата за архитектурата и разрухата в “Игра на тронове” трудно намира своето място сред новините и проблематиката на съвременното строителство. Въпреки това, вече немалко пъти сме разкривали пред вас тесните връзки между архитектурата и киното и как те са взаимни отражения. Често едното може да ни подскаже какво да очакваме от другото…