Гордън Мата Кларк – градските интервенции на един не-архитект

Гордън Мата Кларк е пионерът в сферата на така наречените архитектурни интервенции. Той ги използва като артистичен процес, който по нестандартен начин изследва връзката между архитектурата и обществените процеси. Роден през 1943 г. в Ню Йорк, той развива своята практика през 70-те. Цикличността присъства навсякъде като процес и въпреки че Ню Йорк процъфтява през 60-те, 70-те вземат по-различна посока в лицето на анти-военни протести, повишаваща се криминалност и икономическа криза. В своята роля на архитект и артист Гордън Мата Кларк реагира на проблемите на времето чрез концептуализиране на градската среда.

www.xibtmagazine.com

Какво е Анархитектурата?

За краткия си живот от само 35 години Гордън Мата Кларк създава своя архитектурна ниша –  Анархитектурата, която буквално означава Анти-архитектура. Въпреки, че Мата Кларк е обучен и завършил архитект, той възприема себе си като анархитект. Архитект, който не строи, а разрушава сгради и предизвика обмислени процеси на разпад. Той редефинира вече съществуващи пространства чрез въпросните физически интервенции, които се изразяват в създаване на разрези през цялата физическа структура на сградите. Невиждан процес за времето си, който граничи с вандализъм и нерядко е определян като такъв. Тези виждания за работата му не спестяват на Мата Кларк някоя друга заповед за арест. Естеството на работата му практически и на теория създава поле за размисъл за радикална смяна на системата, дали политическа или социална.

Източник: www.e-flux.com

Обмислената разруха

Чрез физическото манипулиране на сгради – методът за архитектурна работа на Мата Кларк, ангажира обществото като рефлектира върху актуални проблеми като джентрификация и капиталистическия модел. Локацията на проектите също е внимателно избрана, за да може да предизвика правилната полемика, която той цели.

В един от ранните си проекти “Splitting” от 1974 г. той разделя една типична къща от американските предградия на две. Той дисектира  всяка връзка между двете части на къщата, което води до прокарването на тънък непрекъснат лъч светлина, който срязва вътрешното пространство. Актът на срязване прекъсва конвенционалното разбиране за домашното пространство като предизвиква наблюдателя да мисли относно границите на обществените и частните пространства.

Splitting, 1974 г.,Източник: davidzwirner.com

Подобно в своя проект “Conical Intersect” от 1975 г. Мата Кларк разсича и съединява две изоставени сгради в Париж, като отново се създава визуален диалог между архитектурната форма и възприятието на зрителя. Чрез отворите, които нанася върху сградите той свързва по неконвенционален начин историческата наслоеност на архитектурата с възможното бъдеще, изразено чрез кръглите дупки между етажи и фасади.

Conical Intersect, 1975 г. , Париж, Източник: aestheticamagazine.com

В друг свой проект “Days End” също от 1975 г. той изследва неглижираните халета по Кей 52 в Манхатън. Той ги трансформира в сборни пунктове за артисти и локалната общественост, като отново повдига темата за ревитализация и преосмисляне на физическата среда и обществените разбирания за това какви функции трябва да изпълнява тя. Проектът е критика към институционалното неглижиране на публичните пространства и подканва обществото да преосмисли и да мечтае за по-добра градска среда.

Days End, 1975 г., Манхатън, Ню Йорк, Източник: hyperallergic.com

Убийството на материалното

Теорията на анархитектурата не е тематизиране и разсъждаване с помощта на текст. Тя използва материалността на съществуващите сгради като изразно средство на мисловния процес. Контрастът между привидната грубост и прецизността, с която са срязани елементите е забележителна и особено внушителна, тъй като наблюдателят трудно осъзнава колко детайлно се изработват границите на отворите.

Процесите в практиката на Гордън Мата Кларк са крайни.

Не просто като акт на съпротива или анархия, а физически крайни. Намесата в материалното е толкова сурова, че се прокарва усещането за  срязване на тяло или се приключване на живота на жив организъм. С тази суровост на разреза постройките достигат и края на своя своеобразен функционален цикъл и се превръщат в материалното превъплъщение на критическата мисъл.

Conical Intersect, 1975 г. , Париж, Източник: placesjournal.org

Има ли място съвременният град за подобни интервенции?

Имайки предвид нуждата от изгодни жилищни пространства в по-големите европейски градове е трудно мислимо сгради да жертват фунционалността си в името на изкуството. Противно в София наблюдаваме обратния феномен – изчисления на Homeheed от данни на НСИ сочат, че 37% от жилищата не се обитават, защото много от апартаментите се закупуват като пасивна собственост.

Това от своя страна изостря проблема най-вече за по-младите в обществото, които искат да си позволят нормални жилищни условия. Може би интервенциите на Мата Кларк са точно това, от което София се нуждае, за да направи архитектурата си по-достъпна за живот. Фактът, че работата на Мата Кларк и днес резонира с архитекти и архитектурни теоретици говори за въздействието на разрезите срещу политическите идеологии и криворазбраните или неправилно реализираните градски концепции.

Splitting, 1974 г. , Източник: smarthistory.org

Според самия Кларк Анархитектурата не трябва задължително да решава проблеми, а да провокира мисъл.

Като изказване това освобождава методите му от всякаква отговорност освен това, че са отражение на свободната воля на един артист да изрази позицията си чрез рязка материална намеса в архитектурния облик на града. Въпреки, че Анархитектурата на Мата Кларк може да не е решила проблем, тя със сигурност е накарала мнозина да рефлектират върху такива.

Източник: placesjournal.org

А на всеки, който тогава е станал свидетел на работите му може да се завиди. Едва ли в скоро време обществото ще си позволи да извърши радикален архитектурен разрез на истинска сграда просто за да заеме своята позиция по даден обществен казус. Толкова директни намеси може би дори не са и нужни, но въпреки това активно трябва да търсим устойчиви методи за справяне с градските неравенства.