Skip to main content
search

По време на Първата и Втората индустриална революция по-големите градове са поели ролята да се справят с преселването на големи групи хора от по-неразвитите части на света към по-напредналите такива. В търсене на едно по-сигурно и изпълнено с просперитет бъдеще, хората напуснали домовете си и се впуснали в преследване на мечтите си. Оттам е произлязла и нуждата те да се установят във функционални жилища в кратък срок от време. Практичното оборудване и стандартното разпределение в един дом е било логичното продължение на това преместване.

От практичност към емоция

В наши дни сме свидетели на промяна в този стандартен метод на създаване на едно място за пребиваване и причините за това са немалко. Наблюдаваме интересна серия от елементи, която свързва желанието на хората да се свържат емоционално с пространството, в което живеят, работят, учат или си почиват. Започваме да осъзнаваме промените в настроението си в зависимост от мястото, на което се намираме. Забелязваме емоциите – спокойствие, приток на енергия, еуфория или техните противоположни. Прекарваме около 87% от времето си на закрито, а начинът, по който е оформено пространството им, рефлектира върху емоционалното ни състояние, поведението и преживяванията ни.

Източник: designcurial.com

Дизайнът ни дава спокойствие, отразява самите нас и подобрява увереността и качеството ни на живот и работа.

Дизайнът е невидимата рамка на нашия живот. Задаваме си въпроса как наблюдателят възприема пространството около себе си. Какви са нуждите и потребностите му? И как преживяването му може да се промени към по-добро? Както посочва британската интериорната дизайнерка от датски произход Илзе Крауфорд в книгата си “Sensual Home”:

”Интериорът се фокусира върху гледната точка на човека, който го вижда, усеща и изживява.”

Заедно с екипа на Studioilse, бившата главна редакторка на Elle UK е едно от лицата на така наречения „емпатичен дизайн“, които се стремят към интеграцията на хуманистична стойност в работата си. Ядрото на нейната практика се крие в датските й корени, където ежедневната грижа към себе си е по-скоро култура, отколкото препоръка. Hygge, както е по-известна тази концепция, обхваща усещането за удовлетворение в ежедневния уют и комфорт чрез радостта от малките неща в живота.

Източник: architecturaldigest.com

Sou Fujimoto преосмисля човешкото поведение в средата на живот чрез собствената си практика.

Пречупвайки идеята за комфорт в ежедневието през своята призма, японският архитект и пространствен дизайнер проектира House NA в Токио. Фамилната къща за двама се отличава от характерните бетонни постройки в района с ажурния си облик, който предразполага към комуникация между различните полуетажи, наподобявайки съвременна интерпретация на къща на дърво. Всеки кът от постройката обслужва определени нужди на обитателите. Наподобявайки пъзел, различните части се свързват, за да образуват една хармонична и практична среда на живот.

NA House | Снимка: Иван Баан

Дневната рутина в NA House | Снимка: Иван Баан

Проучването на промяната в поведението на хората в различни по облик пространства не е вид интелектуална дейност, интериорът се възприема от тялото, което реагира на средата, в която е поставено. Човек преживява физически пространството, в което се намира. В своята цялост, архитектурата е подслон и убежище за хората; черупка, предпазна стена между човека и застрашаващите го атмосферни условия. В този ред на мисли, ако в миналото сградите са се конструирали отвън-навътре, то днес, в епохата на комфорта, започваме да мислим в друга насока. В ерата на индивидуалността създаването на застроена среда е насочено на първо място към подобряването на качеството ни на живот, на комфорта и благосъстоянието ни.

Интериорът определя начина ни на съществуване. Той е израз на живот, на свят и на реалност.

 

Остави коментар

Close Menu