След задълбочено проучване изследователи от Калифорнийския държавен университет стигнаха до извода, че някои древногръцки храмове на възраст над 2500 години, са били проектирани с мисъл за хората в неравностойно положение. Това откритие е първоначалното свидетелство за опита на обществото да създава достъпна среда за всички, както и за богатата и многопластова същност на архитектурната идея в Античния свят.
Лечебните светилища
Обект на научните анализи на археолозите са били разкопките на различни сгради, но впоследствие се стига до заключението,че рампите са били характерни най-вече за светилищата с лечебна цел, които много хора със двигателни проблеми са посещавали в търсене на помощ и изцеление от богът-лечител Асцелепиус.
Храмовият комплекс в Епидавър, посветен на Асцелепиус, например е един от най-знаковите лечебни средища в Древна Гърция. Оказва се, че храмовете са притежавали 11 каменни рампи, разпределени между 9 отделни постройки. Самият комплекс от своя страна датира от около 370-та година преди Христа. По този начин достъпът до светилищата е бил удобен за всички посетители.
Храмът в Коринт обаче притежава само две рампи, но пък е организиран така, че всички стаи са леснодостъпни. Рампата на входа въвежда в най-високо разположената стая, а другата рампа отвежда посетителите директно в дворното пространство, където стаите са на същото приземно ниво.
Археологическите изследвания върху човешките склетни останки показват, че всъщност хората с увреждания са били общо 60% от всички, открити в амфиополското антично гробище. Освен това те са имали и остеоартрит.
Изглежда, че общоутвърдената представа за силната и стройна древногръцка физика е поредният мит, а хората както преди, така и сега далеч не са толкова съвършени, въпреки качествата, които им придаваме.
Достъпността в наши дни
Достъпната градска среда става все по-често обект на дебати и значително е навлязла в публичното полезрение. Градовете и техните управляващи се опитват да въведат политика за подобряване на условията за хората с двигателни проблеми чрез промени в закона и целенасочен план за развитие.
За жалост, статистиките все още отчитат негативни резултати. За 2017 година проучване сочи, че хората със затруднена мобилност са предприели с 39% по-малко пътувания от тези без здравословни проблеми.
Много дизайнери насочиха силите си в последните години да разработят всякакви средства, които да улеснят ежедневието на хората в инвалидни колички и да им помогнат да се чувстват интегрирани и приети в обществото.
Обръщаме ли днес неoбходимото внимание на хората в неравностойно положение и влагаме ли достатъчно мисъл при оформянето на средата, както древните гърци? А биха ли могли българският транспорт, обществените сгради, пространства и културни средища да се трансформират, така че да са отворени за всички?