Skip to main content
search

Вече близо седмица в България е обявено извънредно положение. Училищата затвориха врати, повечето фирми преминаха на работа в домашни условия, търговските центрове не работят, отмениха се всички публични мероприятия. Голяма част от хората стоят в домовете си в името на това да съхранят както своето, така и здравето на всички останали. В резултат на тези обстоятелства изместихме всички аспекти на живота си, обвързани със социална интеракция, в онлайн пространството. Рязката промяна на начина ни на живот ме предизвика да поразсъждавам над това как тези неща повлияха на начина, по който възприемаме света около себе си.

В рамките на само няколко дни ежедневието на почти всеки от нас претърпя коренна промяна.

Непознати за съвременния човек условия, изцяло промениха нашето ежедневие.

Вирусът и неочаквано бързото му разпространение ни предизвикаха да се откажем от много познати неща. Това доведе до измяна на условията, в които съществуваме и методите, по които ставаме част от обществото.

Застинали в пространството

Смяната на разнообразни гледки, постоянната промяна на физическата среда, преминаването от затворено в отворено помещение карат човек да се чувства по-пълноценен и активен. Проучвания доказват, че това поощрява мисловния процес, увеличава продуктивността и има множество позитивни ефекти върху човека.

Все пак, човекът с хилядолетия е живял в постоянно движение и пълна симбиоза с природата, а смяната на тези обстоятелства измениха начина, по който нашият мозък обработва и възприема света около нас.

Стремим се да работим от вкъщи.

Архитектурният облик на пандемията

Динамичното ежедневие, изпълнено с множество задачи и разнообразни пространства, в които те се извършват – напр. работа, университет, спорт, кино, ресторанти и т.н., за миг изчезнаха и се сляха в едно единствено такова – физическото пространство на дома. 

Тази статичност на обкръжението е възможно да ни кара да бъдем по-пасивни, да чувстваме по-високи нива на раздразнение и да търсим начини, по които да разнообразим гледките около нас.

Заобикалящата ни среда винаги е била от голямо значение за начина, по който функционираме.

Точно поради тази причина съвременната архитектура често се уповава на дълбоки проучвания, за да може да предостави най-добрите условия за определени човешки функции. В моментното състояние обаче, няма как да осигурим всичко това, а домът се превръща в локацията за всичко.

Повече време за семейството в условията на социална изолация.

Може би голяма част от нас за първи път прекарват толкова дълго време в едно затворено пространство. Това със сигурност ни предизвиква да преосмислим мястото и значението на дома за нас. Дали е достатъчно функционален? Дали отговаря на всичките ни нужди? Дали не се нуждае от промяна, за да го чувстваме по-приветлив?

Възможно е малки промени в детайли, разместване на някои мебели или пък определяне на определени зони за определени дейности – като например кът за работа, да допринесат за по-доброто и спокойно преживяване в условията на социална изолация.

Пренасяне във виртуалната реалност

Въпреки че сме физически изолирани от външния свят обаче, сме много по-активни във виртуалния такъв.

Съвременният свят, развитите технологии и най-вече интернет ни позволяват да функционираме активно в каквито и да било условия, както никога преди в историята на човечеството. Виртуален офис, виртуално училище вече не са част от научнофантастичните филми, както преди само няколко десетилетия.

Тази седмица в България започна онлайн обучението на учениците.

От няколко дни в онлайн пространството се въртят линкове, чрез които можем да се разходим в едни от най-известните музеи в света, родни и световни звезди започнаха да предлагат онлайн концерти, открихме също и онлайн постановки от родни театри.

Българската образователна система също трябваше да реагира скоростно на промяната.

Дигитализацията, която може би навлизаше в родната действителност бавно през последните няколко години, изведнъж трябваше да отговори на всички нужди на образованието. Само за седмица бяха въведени нови платформи на онлайн обучение, а в началото на седмицата успешно бяха проведени и първите онлайн уроци в историята в българските училища.

Онлайн музеят на Националната галерия във Вашингтон, САЩ.

Да, изолираме се физически, константно населяваме едно и също пространство, но пък достигаме до огромен брой случвания във виртуалното пространство. Може би предположенията на научната фантастика много се доближават до реалността, която ни очаква в бъдеще.

Парадоксът на физическата изолация и гражданското общество

Усети се ясно как чрез физическата изолация ние ставаме личности с активна гражданска позиция и се чувстваме част от едно единно общество, повече от всякога. Онлайн пространството и скоростната обмяна на информация ни правят по-близки, предизвикват ни да застанем зад обща кауза, която може да повлияе на живота на всеки от нас. Подобен ефект имат и груповото пеене на песни или ръкопляскането на медиците, което постепенно започва да се случва във всички европейски държави.

По същия начин е парадоксално и физическото ни отделяне от работа и учебна среда и противопоставящото се желание да продължим да учим и да се развиваме. Може би това е следствие от осъзнатото оценяване на благата, които притежаваме, в непознати за съвременния човек условия.

Единни, когато сме разделени. Снимка от Италия. Фотограф: Анотнио Масиело

Надявам се, че скоро всички ще се завърнат в обичайното си ежедневие. Физическата среда ще продължи да ни влияе с богатото си разнообразие и неоспорима сила, която притежава да оформя живота ни. Точно така, както вярваме ние, архитектите, които сме отдали на нейното формиране, за да осигуряваме на човечеството среда за просперитет. Въпреки това уроците, които ще научим от това изживяване ще бъдат ценни за всеки от нас. Ще имаме възможността добре да преосмислим физическото и виртуалното и може би да оценим съществуването и на двете малко повече от преди.

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu