Няколко акцента от седмицата на дизайна в Милано

Salone Internazionale del Mobile di Milano, основан още през 1961 г. и познат просто като “миланското мебелно изложение” е всъщност най-мащабното подобно събитие в света. То бива провеждано всяка година, обикновено през април, а фокусът му е или осветление, или кухненско обзавеждане. Освен традиционното изложение във Rho Fiera Milano, в центъра на града се паралелно се случват множество тематични изложби. Всъщност те са толкова много, че едва ли човек може да успее да обиколи всички за седмица.

Нови технологии и привкус от миналото

Както обикновено, стремежът в новите осветителни тела беше към повишена интерактивност чрез използването на нови технологии. В това отношение впечатление направи щандът на Preciosa, в който посетителите взаимодействаха с лампите, като се „чукваха” с чаши за вино или се прегръщаха по средата на подиум, където лампите следваха движението им.

Breath of Light, която беше представена в миналото изложение, отново беше част от експозицията.

В мебелите, освен стремежа към постигане на обтекаеми, органични форми, се откриваше и препратка към миналото. Дали защото през 2019-та се навършват 100 години от основаването на Баухаус или защото модата винаги открива вдъхновение от предишни периоди, много от новите продукти бяха решени с композиции от прости геометрични фигури и контрастни материали. Немалко мебели имаха полъха на mid-century modern, съставени от обло оформени елементи от масив, както и фурнири с полирано лаково покритие.

Едно от изложенията във Ventura Centrale, в което основната атракция бяха парченцата стиропор, в които публиката се “гмуркаше”.

В период на подем в строителството, компаниите залагат върху добре познатите и разработени продукти. По-малко се откриваха нови, коренно различни от досегашните модели. Дори и най-големите брандове в дизайнерската надпревара предлагаха решения с подобни едни на други характеристики и усещане.

Изложбите и инсталациите – насочени към бъдещето

Множеството експозиции в града бяха под всякаква форма. В миланския университет основната инсталация изписваше “HELP” с пластмасови капачки в габиони, за да ни напомни как часовникът тиктака, а опазването на околната среда не се случва така бързо, както ни се иска. В повечето от тях целта беше създаването на въздействащо пространство чрез използването на прости съставни елементи. Така например голямата зала в изложбата на „Луи Вюитон” създаваше усещане на стая със стотици светулки.

Изложбата на “Луи Вюитон”. | Image: living.corriere.it

Инсталациите на автомобилните компании бяха с фокус върху „умните” технологии и роботиката. Така например, в павилиона на Lexus се случваше танц между една жена и шест робота, придружен от ефектно осветление, следящо движенията им.

Дори седмицата, отразяваща в голяма част тенденциите в италианския дизайн, не забрави за 100-годишнината на Баухаус, която бе отбелязана с изложба, организирана от Knoll и OMA. Посетителите можеха да чуят исторически звукозаписи, както и да изпитат сами иконичните мебели, проектирани от известните лица на школата и произведени от фирмата.

Image: guidominciotti.blog.ilsole24ore.com

Част от инсталациите в дворовете на миланския университет.

Мебелното изложение като нова форма на туризъм

Добре композираните снимки и впечатляващите описания онлайн сякаш пропускат да споменат, че седмицата на дизайна като събитие от световен мащаб привлича невъобразимо голямо количество хора. Опашките за посещението на най-отявлените изложби често отнемат по повече от 15 минути, някои дори и час. Всъщност инфлацията в това посетителят да усети и докосне от първо лице продуктите на дизайна е толкова силна, че в някои части от щандовете и изложбите имат достъп само бизнес партньори, купувачи и журналисти, а останалите наблюдават в определените за това зони. Започва да се губи директната връзка между производителя, дизайнера и крайния потребител.

Сякаш най-важното е изложбите да са подходящи за снимки в социалните мрежи. Ако човек не разглежда посещението с ясната цел да види нещо конкретно, в съзнанието му остават спомени от мимолетно преминаване през щандове и множество високо вдигнати телефони, правещи предимно ненужни снимки на неща, които вече ги има снимани онлайн. При всички положения, да усетиш и видиш добрия дизайн на място и да посетиш подходящите изложби вдъхновява и дава нови творчески сили.