Нов мост в Генуа след трагичния инцидент
Две години по-късно мостът Моранди ще бъде заместен от Сан Джорджио

Миналата седмица на официална церемония бе открит новият мост „Сан Джорджио“, който има за цел да замести трагично срутилия се по време на гръмотевична буря мост „Моранди“ на 14-ти август 2018-та година, когато загинаха 43 души. На церемонията присъстваха президентът Серхио Матарела, премиерът Джузепе Конте и архитектът, чието безвъзмездно дело е новопостроената конструкция – Ренцо Пиано, и едва двама души, близки на загиналите. Въпреки условията на пандемия италианците направиха всичко възможно мостът да бъде завършен навреме.

Причината за срутването

Първоначално се твърдеше, че поради свличане на земна маса един от стълбовете, носещи конструкцията, е поддал, което е било достатъчно мостът да рухне. Други спекулации се оформиха около идеята, че светкавица е ударила основите, което е нарушило цялостната стабилност.

През 2019 г. се появиха видеа от охранителни камери на обект в близост, които показват, че двата южни стълба, крепящи тази секция от моста, са започнали да се срутват спонтанно, а впоследствие опънните кабели са се скъсали, тъй като не са удържали на тежестта. Казусът все още се разследва, но основните обвинения са, че мостът е бил започнал да корозира, а адекватна поддръжка в последните години не е имало.

Стратегическа локация

Новият мост ще възстанови изключително важна транспортна и търговка  връзка между Италия и Франция. Срутилият се мост „ Моранди“, построен през 60-те години на миналия век, е служил и за връзка между двете части на града, както и между планината и морето.

Планинският характер на територията на север от Генуа прави трудно прокарването на широки пътища, което пък от своя страна води до множество задръствания.

Господин Пикардо, куратор на The Collapse of Modernity, книга , която предстои да бъде публикувана и цели да отрази последствията от трагедията „Моранди“ споделя, че дори и да се построи нов мост или околовръстен път, ако начинът на придвижване в тясната долина не се преосмисли и базира на железопътен транспорт, всичко е загуба на време. Той очаква района на речната долина да остане откъснат от града поради тежкия трафик дори и при наличието на новия мост.

Конте от своя страна сподели, че бързото построяване на моста е дело на „виртуозната колаборация между политици, местната администрация и усърдна работа.“

„Не сме тук само за да режем лентички. Мислите ни са със загиналите и техните близки.“

Разнопосочни мнения сред жителите на Генуа

Загубата на една от главните пътни артерии в Генуа, която е най-бързата връзка изток-запад, породи множество проблеми, като съсипа бизнеса и тотално парализира градския живот в тази част. Работата по построяването на моста и събарянето на няколко жилищни сгради допълнително усложниха условията за жителите в западната част на Генуа.

Въпреки че министерството е подпомогнало жителите на района, много от тях е трябвало да преместят бизнеса си или пък просто да останат напълно откъснати в продължение на 2 години.

„Загубих 50 % от клиентите си, тъй като живееха отвъд моста.“

Това споделя ветеринарният лекар Фабио Бертолди, чиито кабинет е останал в откъснатата част на града. Тъй като живее в покрайнините на града, той казва още, че ходи до работа с колело, тъй като с кола би му отнело 3 часа.

„Имах много клиенти, които живееха в срутените блокове, но, разбира се, вече ги няма.“, споделя 61-годишна дама, притежателка на магазин за цветя. 

Жителите също така са притеснени какво ще се случи с пространството под моста и дали то ще бъде облагородено по някакъв начин. Те обаче не очакват районът да се промени много въпреки спирката на метрото в близост и мемориалния парк, посветен на загиналите, чийто дизайн е дело на италианския архитект Стефано Боери.

Тази злополука отново доказа, че обществото остава с „широко затворени очи“ за проблемите, докато не се случи нещо разтърсващо, което да засегне тях самите и техните близки. За пореден път сме свидетели на липсата на грижа към публичното пространство, която поражда злощастни последствия. Време е да се събудим от апатичния, но удобен сън, в който сме се унесли и да поемем отговорност за хората и средата около нас.