Произтичащото от съвременната индустрия и потребление замърсяване кара все повече млади и вдъхновени хора да търсят решения на все по-назряващите проблеми. Такъв е и случаят на екипът на проекта „Vodoraslo“, който се състои от Ванеса Филипова, ученичка в 12-ти клас и участник в множество проекти, Петя Димитрова, художничка, завършила НХА, с множество изложби в България и чужбина, Моника Димитрова, предприемач и еколог, и Денис Иванов, студент по архитектура с интерес към биодизайна. Ето какво ни разказа Денис от името на екипа:

Каква е целта на проекта? Защо решихте, че да пречиствате въздуха чрез „домашно“ водорасло?

Идеята с микроводораслите всъщност се появи естествено и логически след като изходихме от проблемите на София, един от които е мръсният въздух, особено в зимните месеци.  90% от времето си ние стоим в затворени пространства. Също до 80% от кислорода, който ние дишаме е произведен от микроводорасли в океаните, а не от дърветата и горите и като добавим тези 15 000 души, които умират годишно от некачествен въздух в България (СЗО, ЕАОС),  се запитахме се на база тези три точки какво можем да направим. Така се роди идеята да създадем един „океан“ в буркан.

Снимка: Vodoraslo

Как започна проектът?

Ние започнахме като една група тотално непознати хора, като единственото, което ни обединяваше, беше желанието за промяна в градската среда. Тогава, в последния момент срещнах формата „Академия за визионери“, който се организираше от Столична Община за първи път тази година. Категорията, в която участвахме ние, беше „Екология и градска среда“, и в началото имахме двама ментори – арх. Елица Панайотова и арх. Любо Георгиев, които ни насочваха, и помагаха. В началото бяхме 10 човека и имахме много посоки, като в процеса останахме четирима. В нашата категория останаха два проекта – проектът „Vodoraslo“, който е малък прототип на биореактор с микроводорасли и проектът “Stolichna H2O”, който е насочен към дигитализиране на чешмите на София и тяхното актуално състояние в една карта и създаване на мрежа от търговски предприятия, където безплатно може да ти налеят вода с цел намаляване използването на пластмасови бутилки.

Първоначално целихме да направим един много голям реактор, който да бъде инсталиран в обществена сграда или училище и да понижава нивата на въглероден диоксид там. В процеса на работа установихме, че това е доста трудно за осъществяване предвид сроковете и познанията, които имахме. Като мащаб е трудно да се поддържа, а и най-вече дори от чисто утилитарна гледна точка като преместване също беше доста капризно. Затова тръгнахме в обратната посока – да го направим максимално малък, максимално компактен, максимално демократизиран, така че да може да намериш компонентите дори в най-близкия магазин. Направихме го като комплект „Направи си сам“ биореактор. За нас образователният елемент е фундаментален и задължителен. Трябваше по някакъв начин да достигнем до нашата целева група, която бяха децата и затова решихме, че училищата са най-подходящи за тази идея.

Снимка: Vodoraslo

Как стигнахте до там, че искахте да таргетирате децата?

За нас беше важно нашата работа да не е ограничена само в сезона на „Академията“ и искахме проектът да има отзвук и след това. Искахме да има и образователна част освен чисто практическата, така че да може чрез дискусии на теми, свързани с екологията, пластмасата и биотехнологиите да помогнем на децата да подобрят потребителските си навици. Най-вече по простата причина, че те асимилират информацията много по-бързо и техните консуматорски навици всъщност много лесно могат да бъдат променени в положителна посока. В случая това са ученици над 7-ми клас, точно онзи тийнейджърски период, в който вече осъзнаваш къде се намираш спрямо екологията и околната среда. Ако бяхме тръгнали с по-малки, те най-вероятно нямаше дотолкова да асимилират и да разберат каква е задачата и проблемът. До голяма степен целта на нашия проект е и образователна. Комбинира въпроси, свързани с екологията и потреблението, с които да създадем градивни навици, свързани с околната среда.

Снимка: Vodoraslo

Какво представлява самият реактор?

Той е една бяла кутия, в която има няколко компонента, екзистенциалният минимум, който е необходим, за да съществува това нещо и да работи както трябва. Искахме да направим нещо, което да работи, без да правим компромис с качеството, но същевременно да бъде дори на достъпна цена. Затова той работи изключително просто, чрез фотосинтеза, и представлява един буркан, в който има зелена течност – нашите микроводорасли от спирулина. Те ни бяха осигурени безвъзмездно от  нашите партньори „Alphyca“  , които имат ферма за микроводорасли в Стара Загора. В кутията освен нашият буркан със зелена течност има и 3д-принтиран капак, в който се съхранява помпа, чиято идея е да поддържа циркулацията на водата, така че спирулината да не се утаява и полепва по стените на съда и блокира светлината . Има и LED осветление, чиято идея е да може реакторът да работи и независимо от дневната светлина.

Всъщност вие сте успели да направите 100 прототипа и да ги разпространите в 25 училища. Как децата работят с тях?

Да, във всяко едно училище, сме ги инсталирали в класна стая, като дори някои от училищата предложиха всяка седмица да бъдат премествани в друга, за да може повече деца да се запознаят, тъй като имахме лимитиран брой прототипи. В момента очакваме каква ще бъде тяхната реакция, да видим с какви проблеми ще се сблъскат, дали имат някакви идеи, а защо не дори някои от тях да се включат към екипа.

Снимка: Vodoraslo

След като получите обратна връзка ще работите ли над втори прототип?

Точно така, след първия прототип ще продължим и с изследванията до края на 2021 и началото на 2022г. , тъй като в момента числата, които имаме все още не са нещо на което бихме стъпили на сто процента, трябват ни по-експертно мнение и становище. Това са двете неща – разработване на втори по-комплексен прототип, както и повече проучвания до края на годината.

В каква посока искате да се развие проектът? Каква е вашата мечта?

След нова година смятаме да направим едно по-голямо събитие, което да представи и втория прототип, тъй като в момента ковид рестрикциите ни ограничиха първото събитие да бъде до 30 човека.  На събитието сме поканили експерти и хора, които свързани с екологията и биотехнологиите. Ще направим демонстрация с новия прототип, може и под формата на арт инсталация, който отново ще бъде ситуиран най-вероятно в различни институции този път, не само училища. В по-дългосрочен план ще търсим пресечна точка между архитектурата и екологията. И по-конкретно към тази устойчива част, свързана с биоразградими материали и продукти , базирани на микроводорасли, като текстил, опаковки и съдове.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Личности

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Brick Award 2022: Обявиха 50-те номинирани проекта
Тази година са подадени рекорден брой от почти 800 кандидатури

789 проекта от 53 държави участват в конкурса Brick Award 22. С това, десетото му издание …