Новият музей на града и територията „Класис“ в Равена отвори врати в края на миналата година. Макар и да не ни изненадва новината, че в страна като Италия е открито още едно пространство за култура, се впечатляваме от неговата сграда – бивша захарна фабрика.

Равена е известна античното си наследство. Само на шест километра от нея се намира известната базилика Сан Аполинаре ин Класе, вписана в Списъка на световното културно наследство през 1996 г. На няколко минути пеша от нея се намира и новият музей. Той носи името на римския пристанищен град, основан от Октавиан Август през 31 г. пр.Хр.

Реконструкцията на сградата отнема десетки години.

Вътрешността на музея е интригуваща не само с експонатите си, но и с присъствието на индустриалния интериор. Реставрацията на захарната фабрика се оказва един от най-важните проекти за промишлено наследство в Италия. Експозицията има основен фокус върху периода на града, в който той става столица на Западната римска империя – след 402 г.

Изложбената площ възлиза на 2600 кв. м, а музеят е заобиколен от 15 000 кв. м зелени площи. Той, заедно с древното пристанище и Сан Аполинаре ин Класе, оформя археологическия парк Класис, който ще бъде завършен в близкото бъдеще с превръщането на базиликата Сан Северо в музей.

Сградата на захарната фабрика е построена през 1899 г.

Снимка: blog.travelemiliaromagna.com

В началото на миналия век фабриката дава работа на над 600 души, а продукцията й бива изнасяна за цяла Европа. През 1930 г. компанията „Еридана“ купува сградата от „Лигуре Равенате“. Затварянето й през 1982 г. води до нейната деградация. Инициативата за нов музей, помещаващ се в нея, започва още в средата на 90-те години, а дейностите започват през 2002 г. Разрушени са технологични съоръжения, коминът, както и разположеното най-близо до преминаващите релси хале.

Първите проучвания на фабриката започват през 80-те години. Тогавашният ръководител на общинската дирекция по строителство и планиране, Франко Стринга, я нарича „кожа“, която обвива вече остарелите машини. В наши дни голямата машина за обработка на захарната суровина е заменена с нейна интерпретация от стомана и бетон, която изпълнява част от функционалната програма на музея. Незавършените, груби повърхности оставят у посетителя впечатлението, че все още се намира в индустриална сграда. Отвън, на мястото на комина, са построени нови тухлени сгради, повтарящи визията на старата фабрика, както и голямо, водещо към входа стълбище.

Снимка: blog.travelemiliaromagna.com

Музеят струва на Равена 25 милиона евро.

През 2008 г. се назначава научна комисия начело с проф. Андреа Карандини, която определя критериите за бъдещия музей. Впрочем откриването на музея е планирано за 2011 г., а фактически се случва 7 години по-късно. Интериорният дизайн е дело на арх. Андреа Мандара, избран по реда на отворена обществена процедура. Историята се разкрива пред посетителя посредством пластики, прожекции и мултимедийни устройства.

Захарна фабрика? Може би звучи познато?

В западната част на нашата столица все още се намират останките на Захарната фабрика, недвижима културна ценност с категория „национално значение“. Откритият през 1898 г. (построен година преди този в Равена) индустриален комплекс, собственост на белгийски предприемачи, функционира до 1916 г. През активния му период в него са работили между 500 и 1200 души. С началото на Първата световна война компанията се изтегля от страната. След 1989 г. захарната фабрика не спира да сменя собственици. Става особено популярна през 2009 г. заради трагичен инцидент.

Столичната захарна фабрика през 1912 г. | Снимка: Изгубената България

За последните 10 години не се е случило нищо съществено с нея. Тя упорито отказва да се разруши, но за сметка на това изглежда като берлинско здание през 1945 г. Изкупителна жертва на нейното състояние се оказват ромите с техните набези за строителни материали. Малко размисъл обаче ни довежда до извода, че не социално слабите са виновните за царящата разруха сред културното ни наследство.

Захарната фабрика е достъпна от столичния център за няколко минути с автомобил, а площта, върху която е разположена, е достатъчна за апетитен жилищен комплекс (ако може от „затворен тип“). Такива в момента се издигат на няколко места в столицата, точно на мястото на индустриални терени. Мистериозните й собственици и безстопанствеността ни карат да се питаме какви точно са интересите зад това бездействие.

До 31-ви януари собствениците на „Захарна фабрика“ трябваше да имат план за укрепването й.

Това бе съобщено от главния архитект Здравко Здравков по време на обсъждането на бюджета на Столичната община. Тя вече три пъти е налагала глоби на собствениците, два от които за максималната сума от 100 000 лева. Нямаме информация дали подобно намерение е внесено.

Захарната фабрика като романтична руина през 2009 г. | Снимка: WhAT Association

Кога София ще се сдобие с реставрирана захарна фабрика?

Вариантите за реставрация и адаптация са много. Можем, например, да оставим баните на мира и да намерим нов дом за многото неизложени експонати на столичните музеи. В блога на WhAT Association откриваме и други идеи за нейното ползване, както и много снимков материал отпреди 10 години.

Паралелно с това новият равенски музей търпи известна критика в италианския журнал Il giornale dell’architettura по отношение на детайли като иновации и графичен дизайн и задава въпроса как този обект ще се управлява и поддържа в бъдеще.

През това време ние се питаме дали нашата захарна фабрика въобще има бъдеще.

 


Източници:

Il giornale dellarchitettura – ilgiornaledellarchitettura.com

Travel Emilia Romagna – blog.travelemiliaromagna.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Наследство

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни алтернативи за борба с горещините
9 дизайн подхода, които да ни помогнат

Дойде това време от годината, в което всяка емисия за прогноза на времето сензационно ни п…