Канари Уорф е един от най-големите икономически центрове не само в Лондон, но и в света. Огромният комплекс се асоциира с гигантски офисни кули, скъпи заведения и търговски центрове. Днес там се помещават централите на някои от най-големите компании в Англия, а ролята на бизнес центъра за икономиката на страната е ключова.
Въпреки това в историята на Канари Уорф има периоди не само на възходи, но и на упадък. Поради допуснати фундаментални градоустройствени грешки при първоначалното проектиране комплексът претърпява фалит непосредствено след официалното си откриване. За ролята на доброто градоустройствено планиране и качествената градска среда при сформирането на икономическите центрове днес можем да разсъждаваме именно от историческото развитие на “Лондонския Манхатън”.
Кварталът на доковете – икономическият двигател на Лондон от началото на XX-ти век
Мястото, на което се намира днешният бизнес квартал на Лондон – Канари Уорф, притежава богата история в търговията със стоки от Азия, датираща векове назад. Теренът се намира на около 5 километра източно от центъра на града, на мястото на някогашните лондонски докове.
Намиращите се там пристанища били най-натоварените в страната, а търговската дейност, реализирана там, била свързана с вноса и износа на стоки от и за Азия и Средиземноморието. Регионът около пристанищата бил гъсто населен и много оживен. Въпреки значението на доковете за националната икономика, поради съвкупност от различни социални, политически и стопански фактори и след десетилетия на просперитет и развитие, към края на 60-те години на миналия век пристанищната индустрия започнала да запада.
Така постепенно замиращата търговия с корабни товари налага затварянето на всички пристанищни съоръжения и институции на мястото през 80-те.
Голямата амбиция за реновация на района и сблъсъкът й с градоустройствените проблеми
Историята на съвременния комплекс започва след приключването на търговската дейност на пристанището. След окончателното затваряне на доковете през 80-те години на миналия век Великобритания приема план за икономическо спасение на региона. Според замисъла на правителството мястото на бившия пристан трябва да претърпи цялостна реновация и преосмисляне на функцията си.
Учредява се Лондонската корпорация за развитие на доковете (LDDC), а посредством нейната дейност в колаборация с различни частни и държавни компании се разработва план за развитието на бизнес квартал, който да превърне Лондон във финансово и технологично ядро на Европа.
Проектът за градоустройственото решение на зоната е възложен на Skidmore, Owings & Merrill (SOM) – една от най-големи архитектурни компании в Америка. Разработката предвижда развитието на офисни кули – небостъргачи с изкусен дизайн, подредени в ансамбли. За да се осигури транспортно районът, се предвижда и изграждането на нова линия на метрото, която да свързва района с централните градски части.
Първите небостъргачи са завършени през 1991 г., включително 1 Canada Square. Той се превръща в най-високата сграда на Обединеното кралство по това време, символ на реновацията на доковете и новият икономически прогрес на страната.
Въпреки първоначално безупречният план, проектът претърпява провал.
Пазарът на офисни и търговски имоти в Лондон се срива и управата на комплекса подава молба за финансова несъстоятелност през май 1992 г. Според урбанисти обаче, дори без трагичните финансови събития, комплексът е бил обречен на провал.
Лошите градоустройствени принципи в първоначалния проект
След събитията, свързани с банкрута на Канари Уорф, урбанисти и архитекти от различни краища на света разкритикуват остро проекта за реновация на бившите докове. Според тях комплексът е бил погрешно проектиран единствено и само като офисна зона, която обаче не включва в себе си никакви други дейности. Това би наложило постоянни градски миграции от и до бизнес комплекса, което води съответните проблеми със себе си.
Още по време на строителството на първите сгради, местни жители обявяват стачки и организират протести поради очакваното покачване на трафика и замърсяването в региона и същевременно ниската икономическа полза от него на местно ниво. Джейн Джейкъбс включва комплекса като негативен пример от европейската практика в едно от преработените издания от 90-те години на книгата си “Смъртта и животът на големите американски градове”. Според нея това е класически пример за погрешен устройствен подход за реновация на постиндустриалните райони.
Нов живот за Канари Уорф
Няколко години по-късно комплексът е откупен от друг инвеститор, който има намерението да върне към живот бизнес квартала. Изготвят се планове за преработване на съществуващия градоустройствен проект, като този път са включени редица други дейности, стимулиращи живота на комплекса след работни часове и подобряващи социалната среда на живущите в близост. В новият проект са включени общественообслужващи дейности, здравни комплекси, детски заведения, барове, ресторанти, търговски центрове.
Открито е и дългоочакваното продължение на метрото и е ограничен достъпът до зоната с автомобили, паралелно с това се създават ландшафтни ансамбли, свързващи отделните сгради и осмислящи пространствата между тях. По този начин до голяма степен е преодолян проблемът с първоначално допуснатите градоустройствени грешки при проектирането.
Съвкупността от тези фактори, както и стабилизирането на финансовите пазари след началото на новото хилядолетие и необходимостта от нови офис площи клас “А” на територията на Лондон, превръщат Канари Уорф в това, което е днес. В наши дни комплексът е едно от най-атрактивните места в Лондон, предлагащо редица дейности и привличащо хора от всички краища на града, туристи и гости на Лондон.
Канари Уорф е пример, от който бихме могли да научим повече относно това как добрите или лошите градоустройствени политики биха могли да повлияят на икономическото развитие на градовете и повишаването на качеството на живот на местните. Именно поради това финансовото развитие на бизнеса е редно да върви ръка за ръка със създаването на комплексна и интересна среда за различните типове обитатели.