Управлението на института Ахмедабад заяви преди няколко седмици, че обмисля разрушаване на част от сградите в кампуса и сериозно преустройство на други. Причината бе лошото конструктивно състояние на един от блоковете. Това обаче породи бурни реакции из целия архитектурен свят и десетки писма от различни организации.

Животът в кампус

Луис Кан е едно от емблематичните имена в архитектурата, а приносът му през изминалия век е неоспорим. Проектът за университетски кампус е отличителен пример за съчетаване на жилищна и учебна функция на едно място. Благодарение на добре балансираните и изкусно преплетени пространстватой създава идеалната среда за социализиране и взаимодействие между преподаватели и студенти.

Централното пространство в кампуса, което обвързва всички части на кампуса. На тази снимка могат да се забележат и специфичните конструктивни решения на гредите и арките. / Източник: Google Images

Кампусът е разположен извън града в близост до езеро и се състои от библиотека, класни стаи, център за преподаватели и жилищни единици, организирани около вътрешен двор с амфитеатър. Общежитията за разделени на три отделни  части – за учители, студенти и семейства.

Проблемите

Според ръководството на Индийския институт обаче тухлите, които са използвани, не са били от най-добро качество. Освен това, след земетресението в края на 20-ти век са се появили значителни пукнатини на места, a впоследствие течове от покрива, влага в стените и ронещи се бетонни плочи.

Снимка преди и след реставрационните дейностти по фасадата на едно от крилата в кампуса. / Източник: Google Images

Поради тази причина директорът Errol D’Souza съобщи в края на миналата година, че възнамерява да обяви конкурс за нов проект. В отговор на това, децата на Луис Кан незабавно изпратиха писмо, в което заявиха настоятелност решението да бъде преосмислено. „Сградата е шедьовър и отразява същината на творчеството на нашия баща“.

Централният двор, около който са библиотеката и учебните зали, както и кабинетите на преподавателите. / Източник: Google Images

Vishaan Chakrabarti, декан на College of Environmental Design в Калифорния, публикува на своята страница в туитър апел към D’Souzа, който гласи,че такова решение не може да бъде взето само от една организация, като се има предвид приноса на Луис Кан към световното архитектурно наследство.

Библиотеката в кампуса – просторна и светла и в непосредствена близост до зеления двор. / Източник: Google Images

Бурният отзвук доведе дори до създаването на протестна подписка, която беше подкрепена не само от множество студенти, но и големите имена в света архитектурата като лауреатите на Прицкер Балкришна Доши, Рафаел Монео, Алехандро Аравена, Татяна Билбао, Анабел Селдорф и Марлон Блекуел.

Библиотеката късно вечер. Чрез удълженото работно време се дава идеалната възможност на студентите да получат подходяща среда за учене и социализиране. / Източник: Google Images

Защо проектът предизвика толкова бурни реакции?

Anklesaria, израснал в Ахмедабад и завършил архитектурното си образование в  Centre for Environment Planning & Technology, споделя, че ако тази сграда бъде разрушена, е възможно да се задвижи пагубна верижна реакция. Причината за това е, че в Индия няма силни привърженици на идеята да се запазват модернистични сгради и ако допуснем това да се случи сега, е възможно много други сради да споделят съдбата на института на Кан.

Устройствен план на Индийския институт по управление Ахмедабад с архитект Луис Кан. / Източник: Google Images

Glenn Lowry и Martino Stierli, представители на Музеят за съвременно изкуство MoMA в Ню Йорк, заявиха, че работят върху голям проект, който се фокусира върху модернистичната архитектура в Южна Африка. Изложбата се очаква да бъде достъпна за посетители в началото на 2022, а целта й – да привлече световното внимание към уникалния сграден фонд от този период в Индия. Освен това, Институтът е „несравним монумент на интегрирането на живота в кампус и университетското обучение под един покрив.“ 

Част от преходните пространства в сградата. / Източник: Google Images

В част от последно изявление на борда на директорите на Института се казва, че „е взето решение за оттегляне на заявения израз на интерес за събаряне на съществуващия сграден фонд.“ Споделиха още, че получената обратна връзка ще бъде взета под внимание, а бъдещите възможности ще се преразгледат и консултират с най-добрите експерти в областта на реконструкцията, след което ще бъде изготвен план за действие, който Институтът ще съобщи своевременно.

Ако и вие искате да подкрепите тази инициатива, може да подпишете петицията, като кликнете тук.

Част от вертикалната комуникация в кампуса. / Източник: Google Images

Опазването на културното наследство винаги е била сложна тема, изпълнена с противоречия и сбълъсъци на интереси. Въпреки това, проявената ответна реакция поражда надежда за бъдещето на архитектурните паметници. А готови ли сме да се застъпим така и за собственото ни наследство?

Източници:
www.worldarchitecture.org
www.archpaper.com
www.wikiarquitectura.com
www.archdaily.com

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Станимира Гетова
Load More In Новини

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Жан-Люк Годард: режисьор или архитект?
Човекът, който преосмисли правилата в света на киното

В тази статия ще ви разкажа за главозамайващатa афера между архитектурата и филмите на Жан…