Сграда на Луис Кан – спасена от разрушаване
Световноизвестният Индийски институт по управление Ахмедабад е на път да претърпи промени

Управлението на института Ахмедабад заяви преди няколко седмици, че обмисля разрушаване на част от сградите в кампуса и сериозно преустройство на други. Причината бе лошото конструктивно състояние на един от блоковете. Това обаче породи бурни реакции из целия архитектурен свят и десетки писма от различни организации.

Животът в кампус

Луис Кан е едно от емблематичните имена в архитектурата, а приносът му през изминалия век е неоспорим. Проектът за университетски кампус е отличителен пример за съчетаване на жилищна и учебна функция на едно място. Благодарение на добре балансираните и изкусно преплетени пространстватой създава идеалната среда за социализиране и взаимодействие между преподаватели и студенти.

Кампусът е разположен извън града в близост до езеро и се състои от библиотека, класни стаи, център за преподаватели и жилищни единици, организирани около вътрешен двор с амфитеатър. Общежитията за разделени на три отделни  части – за учители, студенти и семейства.

Проблемите

Според ръководството на Индийския институт обаче тухлите, които са използвани, не са били от най-добро качество. Освен това, след земетресението в края на 20-ти век са се появили значителни пукнатини на места, a впоследствие течове от покрива, влага в стените и ронещи се бетонни плочи.

Поради тази причина директорът Errol D’Souza съобщи в края на миналата година, че възнамерява да обяви конкурс за нов проект. В отговор на това, децата на Луис Кан незабавно изпратиха писмо, в което заявиха настоятелност решението да бъде преосмислено. „Сградата е шедьовър и отразява същината на творчеството на нашия баща“.

Vishaan Chakrabarti, декан на College of Environmental Design в Калифорния, публикува на своята страница в туитър апел към D’Souzа, който гласи,че такова решение не може да бъде взето само от една организация, като се има предвид приноса на Луис Кан към световното архитектурно наследство.

Бурният отзвук доведе дори до създаването на протестна подписка, която беше подкрепена не само от множество студенти, но и големите имена в света архитектурата като лауреатите на Прицкер Балкришна Доши, Рафаел Монео, Алехандро Аравена, Татяна Билбао, Анабел Селдорф и Марлон Блекуел.

Защо проектът предизвика толкова бурни реакции?

Anklesaria, израснал в Ахмедабад и завършил архитектурното си образование в  Centre for Environment Planning & Technology, споделя, че ако тази сграда бъде разрушена, е възможно да се задвижи пагубна верижна реакция. Причината за това е, че в Индия няма силни привърженици на идеята да се запазват модернистични сгради и ако допуснем това да се случи сега, е възможно много други сради да споделят съдбата на института на Кан.

Glenn Lowry и Martino Stierli, представители на Музеят за съвременно изкуство MoMA в Ню Йорк, заявиха, че работят върху голям проект, който се фокусира върху модернистичната архитектура в Южна Африка. Изложбата се очаква да бъде достъпна за посетители в началото на 2022, а целта й – да привлече световното внимание към уникалния сграден фонд от този период в Индия. Освен това, Институтът е „несравним монумент на интегрирането на живота в кампус и университетското обучение под един покрив.“ 

В част от последно изявление на борда на директорите на Института се казва, че „е взето решение за оттегляне на заявения израз на интерес за събаряне на съществуващия сграден фонд.“ Споделиха още, че получената обратна връзка ще бъде взета под внимание, а бъдещите възможности ще се преразгледат и консултират с най-добрите експерти в областта на реконструкцията, след което ще бъде изготвен план за действие, който Институтът ще съобщи своевременно.

Ако и вие искате да подкрепите тази инициатива, може да подпишете петицията, като кликнете тук.

Опазването на културното наследство винаги е била сложна тема, изпълнена с противоречия и сбълъсъци на интереси. Въпреки това, проявената ответна реакция поражда надежда за бъдещето на архитектурните паметници. А готови ли сме да се застъпим така и за собственото ни наследство?

Източници:
www.worldarchitecture.org
www.archpaper.com
www.wikiarquitectura.com
www.archdaily.com