Skip to main content
search

Жилищният комплекс Барбикан в столицата на Великобритания е едни от най-популярните примери на брутализма в света. За разлика от голяма част от следвоенните утопични жилищни комплекси, които се оказват неуспешни експерименти и в наши дни са масово изоставени, гетоизирани или просто нехаресвани, Барбикан днес се радва на постоянна възхита от обитателите и посетителите си.

Преди няколко дни официално бе пуснат нов дигитален архив, който разказва за историята на Барбикан през невиждани досега скици, снимки, изрезки от вестници и какво ли още не.

За иконата Барбикан и брутализма

Комплексът Барбикан е изявен пример на брутализма, който се появява именно във Великобритания през 50-те години на миналия век като реакция, но и логично следствие на модернизма. Построен е между 1965 и 1976 г. на територия от 14 хектара в сърцето на следвоенен Лондон, където бомбардировките от Втората световна война са оставили своята явна следа. Комплексът е дом на над 4000 обитатели и е планиран като утопичен град в града без достъп на автомобили и с много зеленина. 

Брутализмът сам по себе си е противоречиво наследство. Бруталистичните сгради, първоначално създадени с идеята да обслужват следвоенното обществото, да създават пространства за хората, достъпни и удобни за обитаване жилища и обществени пространства, в един момент се превръщат в най-нежеланите образци на архитектурата и се асоциират с негативни внушения заради суровия си вид и честните материали въпреки високата си архитектурна и социална стойност. 

Повече за брутализма

Някои примери на брутализма обаче успяват да изплуват на повърхността, основно жилищни комплекси, дефинирани от успешни обществени пространства и много зеленина, Барбикан е може би е най-легендарният и най-успешният от тях. Той е като своеобразен оазис в сърцето на Лондон – зелен, спокоен, с прекрасни поддържани общи пространства, добре балансирани функции и разнообразие на жилищата. Днес комплексът е един от най-желаните в столицата на Великобритания, разбира се, и с едни от най-високите наеми и цени на имотите в града. 

За пентхаузите в Барбикан. Брошура от 60-те.

Архитектурната “обсесия” от Барбикан е всеизвестна в професионалните среди.

Комплексът е централен образ в редица книги, проучвания, научни статии, превърнал се е в поп-културен символ и вдъхновение за редица артисти във всички посоки на изкуството. През последните години и брутализмът като цяло започна да изживява своеобразен ренесанс. Следвоенното наследство у нас и в световен аспект става все по-ценено, а брутализмът вече е “aesthetic” и впечатляващ, особено в света на социалните мрежи и фотографиите, които циркулират в тях.

За един утопичен комплекс в Неапол

Какво предлага архивът Lose Yourself in Barbican?

Интериорни кадри от някогашен Барбикан.

Именно в този контекст Барбикан пуска своя нов архив – във време, в което брутализмът ни интересува все повече, а самият Барбикан е всепризната архитектурна икона. 

Архивът носи името Lose Yourself in Barbican (Да се изгубиш в Барбикан) и е създаден като част от програмата Google Arts&Culture.

Архивът представлява безплатна дигитална платформа със свободен достъп и атрактивен графичен дизайн, който според създателите е “приключение през лондонската икона на брутализма”. Колекцията съдържа снимки, чертежи, различни предмети, които датират от периода на създаването на Барбикан до днес. Голяма част от тях за първи път стават публично достояние.

Генерален план на Барбикан.

Съдържанието на архива

“Всеки индивидуален материал в този архив съдържа своя история за това как Барбикан е изграден, как функционира, как артистите и жителите на комплекса са го направили свой дом през десетилетията.” казва куратора на архива Том Овъртън.

Друг позитив на архива според създателя му е фактът, че той е достъпен до всеки човек на планетата. Това дава възможността всеки да го погледне от своята гледна точка, да създаде свои връзки и асоциации с други сгради и истории по света. Към момента в платформата има над 3500 изображения с високо качество и 60 статии, които разказват историята на комплекса по различни начини.

Оригиналният макет на Барбикан от 60-те години на миналия век.

Заедно с пускането на дигиталния архив в самия комплекс ще бъде изложен оригиналният реновиран архитектурен макет на Барбикан от 60-те години на миналия век. На място посетителите ще могат да намерят и физически оригинали на част от материалите от дигиталния архив. Съобщава се, че и през определен период физическият архив ще бъде допълван от нови обекти.

За утопичната архитектура и киното

Барбикан днес.

С почит към хората, създали Барбикан

Друг важен аспект на този архив е, че той изкарва на повърхността подробности около строителството на комплекса, които не са били известни досега.

Често, когато говорим за архитектура, приносът на отделните личности, които стоят в основата на изпълнението на сградите остава недооценен.

Именно тук създателите на архива искат да направят промяна. Непознат факт за повечето хора е, че през 60-те години на миналия век строителните работници в Барбикан са организирали протести за условията на труд по време на изграждането му. 

“Искахме да разкрием историите на хората, които са построили Барбикан, които са дали здравето си докато създават бетонните повърхности, много от които са били част от чернокожата общност, и историите на тези, които са протестирали за по-добри условия за работа.” добавя Том Овъртън.

Важно е, когато говорим за сгради и пространства да отчитаме ролята на всички фактори, които са довели за тяхното съществуване. Именно тук този архив прави стъпка към по-добро разбиране и оценяване на сградите като колективни продукти, в които са вложени мислите и труда на много хора от миналото до днес.

Зелен Барбикан днес.

Рядко сградите стават икони като Барбикан и рядко имат шанса историята им да бъде запечатана чрез подобни широко достъпни архиви. Архивите ни позволяват да погледнем на сградите и средата по нов начин, да си разкажем непознати истории и съдби, да разберем защо физическите пространства са такива, каквито са днес пред очите ни, и какви събития са се случвали в тях.

Когато знаем и разбираме повече за една сграда, за едно пространство, тогава се отнасяме към него като към ценност и извор на вдъхновение.

Към дигиталния архив Lose Youself in Barbican

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu