Main image © Tim Van de Velde

Архитектурният факултет на Университета Université Catholique De Louvain в Турне, Белгия, е построен в периода 2015-2017 г. по проект на лисабонското студио Aires Mateus, а реализацията е на фирмата Tradeco. Школата е построена на място, в което съществуват сгради с различна историческа идентичност. Чисто бялото здание цели да обедини историческите сгради на факултета – две индустриални структури и бивш манастир.

В новия обем са поместени публични функции като фоайе и аудитория, като той генерира не само нови комуникационни пространства и места за случайни срещи, а и изцяло нова идентичност. Изградени са две нови зали, а старите структури помещават администрацията на факултета. Намесата на студиото също така дефинира няколко нови външни пространства.

Image © Tim Van de Velde

Въпреки че е заобиколена от еклектични сгради, новият обект е съвременна интерпретация на традиционната архитектура на Турне. Двете индустриални сгради са свързани със своеобразен свод, който е препратка към историческите пасажи на града. Така се позволява лесното движение на хората между залите и архитектурните студиа. Тази празнина също така действа като главен вход на факултета и е подчертана чрез голям форум, който залага на случайните срещи между студенти и преподаватели.

Защо тази изцяло нова сграда се вписва толкова добре в контекста?

Въпреки че сградата работи с един изцяло съвременен архитектурен език, снимките ни показват, че тя се вписва хармонично в заобикалящата я среда. Също така, тя изпъква със собствен характер и не може да бъде наречена безлична. Един от основните използвани похвати, добре познат в работата с исторически контекст, е привеждането на геометрията на сградата към съществуващите хоризонтални линии на фасадите. Така се изгражда композиционна цялост. Същевременно архитектите са използвали принципа на голямата фуга, която отделя старото от новото и създава усещането, че новият обект „левитира“ спрямо останалите. По този начин се оформят динамични пространства, напомнящи на близостта на ръцете в картината „Сътворението на Адам“ на Микеланджело. Една по-буквална интерпретация на контекста е използването на островърхи отвори, наподобяващи покривите на белгийския град. Забележително в случая е, че извадените от основното тяло негативи не са като призматичните двускатни покриви, а са пирамидални, създавайки усещането за още едно измерение.

Пирамидалният негатив и зоната на контакт между сградите създават феноменално усещане. | Image © Tim Van de Velde

По отношение на плана новата сграда се вписва в средата, запълвайки празнините като пломба по начин, по който създава органична свързаност на пространствата. Новият обект лесно се подчинява на съществуващите несъвършенства като неправилните ъгли и засечки между сградите. Той е въведен в структурата на съществуващите сгради. Необикновената пластичност на двойното спирално стълбище се явява като акцент в плана на комплекса и откроява новата архитектура с индивидуалност.

План на партерното ниво. Новата сграда е с плътно черни контури. | Image © Aires Mateus
Образът на сградата спрямо съществуващите. | Image © Tim Van de Velde

Материалността на новата сграда е тази, която най силно ни привлича. Гладките и плътни бели стени контрастират на тухлените зидове, с тяхната безкрайна матрица от фуги и грапава фактура. Обектът ни показва, че работата с исторически контекст не означава сляпо копиране на архитектурата на миналото. Всички елементи на проекта и неговото изпълнение създават точната доза хармония и контраст, която да информира всеки наблюдател, че става въпрос за комплекс от старо и ново, който функционира като едно цяло.

Още един пример на архитектурната практика съобразно контекста можете да видите тук.

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА НАЙ-МЛАДИТЕ
Станислав Георгиев разказва за проектите си за София и гражданската инициатива

Преди около два месеца видях Станислав Георгиев в телевизионен репортаж, където той разказ…