Skip to main content
search

Вече ви разказахме за няколко проекта, които по една или друга причина не са получили възможността да бъдат осъществени. В архитектурните архиви лежат много подобни, някои от които може би никога няма да открием. Все пак нека обърнем внимание на по-известните нереализирани проекти, като не забравяме, че всеки един от тях носи своя принос.

Welthauptstadt Germania (Световна столица Германия)

Снимка: diedrica.com

Адолф Хитлер е широко известен с архитектурните си виждания и амбиции, голяма част от които са реализирани. В годините на Втората световна война заедно със своя главен архитект Албърт Шпеер той разработва проект за пълна реновация на Берлин.
Хитлер планира да построи няколко колосални конструкции, които могат да бъдат сравнени само с тези в древните империи. В проекта още са включени северна и южна ос, които са свързани към нови железопътни станции, олимпийски стадион, както и емблематичният елемент на цялата идея – Große Halle (Голямата зала), куполът на която е 16 пъти колкото този над базиликата “Св. Петър” във Ватикана.
Хитлер и Шпеер обаче са имали притеснения относно това дали основите на Берлин са подходящи за такава мащабна конструкция. За да проверят това, те издигат Schwerbelastungskörper (структура с голям товар), която съществува и до днес. Останалата част от проекта така и не е осъществена, но ако това се беше случило, Световна столица Германия щеше да е най-големият град в света. Все пак проектът намира приложение и днес например в киното.

Паноптикум

Снимка: foucault.info

Паноптикум е проект на английския социолог Джеръми Бентъм. През 1791 той предлага нов дизайн на затвор, който въплъщава дълбок философски възглед. Според вижданията на Бентъм, сградата на затвора трябва да е с цилиндрична структура, като в средата е разположена наблюдателна кула, от която могат да бъдат следени всички затворници. Предимството е, че те няма как да знаят дали са наблюдавани в даден момент или не, което ги кара да упражняват по-голям контрол над действията си и поведението си. Теоретично този тип психологична архитектура може да бъде приложена и в болници, училища и пансиони. Бентъм прекарва много години в подобряване на проекта и води много преговори с правителството и земевладелци, за да го реализира. Затворът така и не е построен, но концепцията е приложена в няколко подобни реализации в Куба, Португалия, САЩ и Холандия.

Пирамидално гробище

Снимка: mentalfloss.com

До 1820 г. поради голямото прииждане на нови вълни от хора към Лондон в комбинация със засиленото индустриално развитие градът става пренаселен и хаотичен, което се отразява върху наличното място за погребване на починалите. Телата им често са поставяни едно върху друго, но нивото на гробищата започва да се покачва. През 1831 г. Томас Уилсън предлага изграждане на многоетажно пирамидално гробище като решение на проблема. То трябва да бъде построено на открит терен в северен Лондон, заемайки 18 акра земя със своите 94 етажа, където могат да бъдат погребани 5 милиона тела. Проектът обаче не се осъществява, защото не печели одобрението на властите.

Кулата на Уоткин

Снимка: dailymail.co.uk

През 1890 г. Сър Едуард Уоткин предлага да бъде построена нова Айфелова кула в Лондон. Той се свързва с инженерът Густав Айфел, чиято компания изгражда оригиналната такава и му предлага възможността да построи друга, дори по-висока кула. Предвидено е тя да се издига на 1200 фута, което е с почти 200 фута повече от забележителността в Париж. Въпреки че получава отказ от страна на инженера, сър Едуард не се отказва от проекта си и открива конкурс за неговия дизайн. Избраната конструкция наподобява Айфеловата кула, но има осем крака вместо 4, а на горните етажи са разположени ресторанти, театри, бални зали, хотел и дори санаториум за пациенти, които да се наслаждават на по-чистия въздух. Конструкцията на кулата започва през 1892 г., но среща проблеми, свързани с финансирането и проектът не достига по-високо от първото ниво. Така се сдобива и с нарицателното “Watkin’s folly” (щуротията/безумието на Уоткин – бел.а.).

 

Вера Балабанова

Журналист по призвание и образование. Силно изразено любопитство към начина, по който са устроени света и хората в него. Очарователно вманиачена в книги и музика.

Остави коментар

Close Menu