От древни времена животът на човека е неизменно свързан с улицата. Почти всеки ден излизаме навън и било то пеша, с кола или обществен транспорт, бързаме по улицата за работа или ежедневните задачи. Движението ни по платна и тротоари с налични или липсващи настилки, гледката на асфалт и растер на плочките ни се струват естествени.

Какво обаче да кажат хората във Венеция?

В своята 16-вековната история градът винаги се е борил с водата и е извоювал територия от нея, но същевременно с това се е научил и да живее в симбиоза с нея. Той цялата венецианска лагуна за неразделна част от себе си. Именно затова градът не разполага с улици, а с канали, които са неговата транспортна мрежа. Въпреки наличието на мостове и пешеходни зони в части на града, движението се извършва предимно по воден път. Романтичната представа за гондоли, в които хората биват возени от пеещи лодкари, не е напълно вярна. Актуалният начин за придвижване във Венеция е вапорето.

Какво е вапорето?

Vaporetto буквално преведено означава параход или ферибот и е основното публично превозно средство във Венеция. Една лодка може да събере до 220 пътниц,и както и багажа им, и се управлява от капитан и моряк.

Линиите на обществения транспорт във Венеция | Image VenetoInside.

Този вид транспорт е въведен във Венеция през 1881 г. Първият воден автобус се казва „Регина Маргарита“ и маршрутът му е по Канал Гранде – главната пътна артерия на града. През 1890 г. системата се разширява и започва да обслужва Фусина, Сан Джулиано, Кавазучинера и Торчело. През 30-те години на XX век се изгражда Ponte della Libertà (моста на свободата), който свързва стария град с Местре. По това време се правят и изследвания на влиянията на вълните, образувани от вапоретите. Планирането започва да се фокусира върху това как да се намалят повредите, които вълните нанасят на сградите. По време на Втората световна война обаче голяма част от фонда на транспорта се иззема за нуждите на армията и след войната се оказва значително намален. След това той постепенно се възстановява, като в момента вапорето транспортът превозва около 194 милиона пътници годишно.

Вапоретите могат да бъдат разглеждани като аналогия на метротранспорта за Венеция.

Те обслужват предимно стария град и близките до него острови от Лагуната и разпределят голям поток от пътниците. По-малките канали действат като капиляри и предоставят транспорт с лодки до вътрешните части на кварталите.

Най-често лодките са бели и покрити, като линиите, които обслужват, са написани на тях с черни букви. Спирките за вапорето линиите са също бели и имат сигналножълти ленти с името на спирката. Дизайнът им е изключително семпъл и утилитарен и образът им контрастира с историческия образ на Венеция, която е и обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Вапорето спирка | Photo: Abxbay, Wikimedia Commons

Водният транспорт разполага и с недостатъци. Водата в Лагуната варира ежедневно с около метър. По време на Acqua Alta  (голямата вода) нивото на водната повърхност се покачва с повече от метър от средното ниво на водата и тогава вапоретите често имат проблеми – не могат да преминат под мостовете на Канал Гранде и са принудени да сменят маршрута си в обратна посока, когато срещнат мост.

Една от най-големите ценности на Венеция е нейният съвместен живот с водата. Дълговековната борба на хората с венецианската лагуна е оформило уникалния характер на мястото, което днес познаваме. Разполагаме с технологиите да покрием всички канали на Венеция с улици, но не го правим, защото тя е ценна за нас такава, каквато е. Тя е била могъща, защото водата я е пазила и й е помагала. Затова дори и общественият транспорт на Венеция уважава водата и я използва като свое преимущество.

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Инфраструктура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

МЕЖДУ СКУЛПТУРА И АРХИТЕКТУРА
Лондонската мастаба – новата инсталация на Кристо и Жан-Клод

Main image: Wolfgang Volz Лято е и сезонът на отпуски и пътувания е в разгара си. Защо не …