В началото на годината Желязната църква в Истанбул отново отвори врати след дългогодишна реставрация, в която Турската държава вложи 4 млн. евро. Във връзка с това се заговори за реставрацията на джамия на наша територия. България обяви желанието си джамията „Ибрахим Паша” в град Разград да бъде възвърната в автентичния си вид.

Тя е третата по големина джамия на територията на Балканския полуостров  и се смята за първата акустична джамия след „Св.София”.

Обявена е за паметник на културата от национално значение и е включена в каталога на ЮНЕСКО. Състоянието на Разградската джамия е коментиран проблем в медийното и общественото пространство от дълги години и спешната нужда от реставрирането и е факт. Джамията стои затворена над 30 години, като по нея не са извършвани никакви поправителни или реставрационни дейности. През този период влиянието на метеорологичните условия и вандалските прояви са оставили трайни следи по фасадата и интериора ѝ.

Снимка: www.bnr.bg

Основните проблеми, които се кореният в липсата на работа по подобен вид сгради, е както голямата финансова инвестиция, така и фактът, че те се причисляват към „неудобното” културно наследство у нас. Друг проблем е, че Мюфтийствата искат тези сгради да функционират като храмове, а обществото и държавата – като туристически обекти.

История

Строежът на джамията е започнат около 1530-1535 г. по време на Златния век на „Османската империя” под управлението на Сюлейман Велики. Сградата е поръчана от Макбул Ибрахим Паша, който е дясната ръка на султана, и носи неговото име. Предполага се, че е проектирана от великия османски архитект Мимар Синан, поради факта, че по това време е и върховият момент в неговата кариера. Строежът е завършен през 1616 г. по времето на султан Ахмед I. Тогава около джамията се е намирала чаршията на Хръзград с всички нужни постройки, които вече са разрушени. И днес там се разполага центърът на града.

Легенда

Джамията се смята за един от най-красивите образци на класическата османска архитектура и покрай построяването ѝ са се зародили много легенди, най-известната от които е легендата за Майстор Манол. В нея се разказва, че Сюлейман Велики е искал да погуби майстора, за да не може да построи никъде по света по-хубава джамия от тази. Майсторът разбрал за намеренията на султана и искал да избяга. Докато работел по купола на джамията, той си направил дървени криле, с които искал да отлети, за да не го погубят палачите. В чест на майстор Манол пред джамията е издигнат негов паметник, които заедно с нея образуват красив ансамбъл в композицията на градския център.

Паметникът и джамията. Снимка: Facebook – Razgrad photo news. Фотограф: Антон Атанасов

Архитектура

Храмът е централнокуполен, като долната му част е куб, който във височина преминава в осмостен, а после в цилиндър. Хоризонталните сили от купола се поемат от четири контрафорсни ъглови кули и от пиластрите по цилиндричния тамбур. На фасадата има четири реда островърхи прозорци, разположени шахматно. Върху горния двадесетоъгълник има още дванадесет прозореца, които отговарят на белите часове на деня и съответно дванадесет пиластъра, които отговарят на тъмните часове. Общо храмът има 57 прозореца и 50 ниши за птици – свещени животни в исляма. Кубето е с диаметър 18 м. Оловното покритие на купола е с обиколка 48 м, а дъгата има дължина 16 м. Минарето е от дялан камък с пластични орнаменти под викалото.

Стенописите по купола. Снимка: Facebook – Гюнай Хюсмен

В интериора на сградата има богати оригинални стенописи, а подът е бил застлан с керамични плочки. Вътре са разположени михрабът, който представлва ниша в стената, показваща посоката на град Мека, и вдясно от него се намира минбара – висока катедра, откъдето имамът чете проповеди, който е почти унищожен. За най-голямото достойнство на джамията се смята акустичното му кубе, поддържано от пандантиви. Друга особеност на интериора в джамията „Ибрахим паша” са двете библиотечни ниши, поставени една срещу друга в подбалконното пространство, които не се срещат в други джамии по нашите земи.

Пандантивите и прозорците в интериора. Снимки: Facebook – Гюнай Хюсмен/Facebook -Разград моят роден/настоящ град

Съдбата на джамията днес

Пътят на сградато към желаната цел за пълноценно  реставриране и завръщане в обществения и културния живот, както на град Разград, така и на България, е изпълнен с много препятствия. През годините различни хора и организации са предявявали желание за задвижване на процеса по този въпрос, но техните намерения винаги са оставали без отговор от страна на инстутуциите и държавата.

В момента фасадата се руши на много места, създавайки опастност от падащи предмети, а по покрива са изникнали храсти.

Разрушенията по фасадата. Снимки: Wikipedia/Facebook – Разград моят роден/настоящ град

Преди година бяха нанесени и необратими вандалски щети във вътрешността и – в нея са нахлули хора, които са залели автентичния под с 5 см. бетонова замазка. Забелязани са и умишлени увреждания на стенописите. В началото на тази година държавата успя да отпусне 20 000 лева за аварийно-спасителни работи по покрива на сградата, за да се предотвратят течове, които могат да причинят трайни напуквания. Това е първата и единствена намеса в сградата от 30 години насам.

Днес джамията се нуждае от много по-големи инвестиции и цялостна реставрация. Обществото се надява този път дадените обещания да бъдат изпълнени и сградата да успее да се превърне както в архитектурен символ на града, така и в туристически обект с национално значение.

Тук можете да научите малко повече за джамията и предприетите мерки за възстановяването ѝ .

 

Заредете още от Зекие Емин
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Правилните материали – необходимо условие за качествена реставрация
Инж. Даниел Трънков от RÖFIX разказва за реставрацията на Централна гара Пловдив

Каква беше ролята на RÖFIX при реставрацията на Централна гара Пловдив? Първоначално към н…