Дърветата разцъфтяха по-рано, температурите скочиха рязко още от месец май. След това обаче последва неприятна изненада – лятото ни посрещна с неспирни валежи. Юли приличаше по-скоро на септември.

Според „Капитал“ именно проливните дъждове и наводненията са едно от лицата на новото време. Количествата, които се изляха над градовете ни, причиниха сериозни наводнения. През юни дори метростанциите в столицата се превърнаха във водопади.

Валежите достигнаха до 50л/кв.м., а канализацията се оказа неспособна да поеме количеството дъжд.

Сякаш това беше началото на поредица от продължителни периоди, в които не минаваше и ден, без да се излее поредният порой.

Метростанция „Г.М. Димитров“ | Снимка: lentata.com

Между вода и… огън

Неприятно напомняне за климатичните промени идва с поредица от заплашителни признаци. Ако обърнем поглед извън границите ни, в района на Атина съвсем скоро върлуваха унищожителни пожари. Междувременно, суша и горещини са обхванали северна Европа, като в Лапландия  бушуват няколко пожара. На места в Швеция почти не са регистрирани дъждове в последните месеци, което е причинило множество горски пожари.

Вече съвсем не сме наясно какво да очакваме. Глобалното затопляне отдавна е на дневен ред, но едновременно с това и цикълът на сезоните цялостно се променя.

Science съобщава за т.нар. „поход на сезоните“, следствие от проучвания на четири десетилетия от сателитна информация.

За първи път човечеството е преместило сезонните температури извън техния баланс.

Бен Сантър, учен от националната лаборатория на Ливърмор и водещ автор на изследването, споделя:  „Това е нещо, за което ти се иска да не си прав.“  

Отчитайки възможните грешки и отклонения, авторите дават оценка от „грубо 5 на милион“ тези промени да са се случили естествено, без човешка намеса. Подобно на детективи, климатолозите търсят „отпечатъци от причинителите“. През годините те са разшифровали човешкото влияние върху резките климатични промени. До момента то е причина за поредица от невиждани рекорди, промяна във флората и фауната, топене на ледниците и др.

Изследването отчита непостоянната скорост на смяната на сезоните в атмосферата над северното и южното полукълбо. Затопляне се наблюдава повсеместно, но летата в тропосферата (най-ниския слой на атмосферата) се затоплят по-бързо от зимите. Разликата се увеличава под въздействието на парниковият ефект.

Междувременно Националната агенция по океанография и атмосферни изследвания на САЩ отчете рекордни нива на някои от газовете, които го причиняват. Изгарянето на изкопаеми горива е сред основните причинители.

Ако се върнем на обстановката у нас, август ни предвещава екстремни горещини. Но ако трябва да мислим краткосрочно, за момента спира да вали (надяваме се) и ще се насладим по-пълноценно на уикенда.

А как едно производство може да работи с грижа за околната среда можете да прочетете тук.

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Архитектурни разходки: Дряновският кРай
За архитектурата на Възраждането, майстор Колю Фичето и... още

Срещам се с Ники Карагьозов от Дестинация Дряново в отпускарска, но все така забързана Соф…