Skip to main content
search

Архитектурата и сценичният дизайн може да не са точно брат и сестра, но със сигурност са първи братовчеди. И двете са декор, на чийто фон се случва някаква реалност, в първия случай – истинската, а във втория – измислената. Архитектурата можем простичко да обясним като контейнер, в който се съдържа всичко, което ни се случва – вечерята в ресторанта, пазаруването в магазина, работата в офиса, дори протестите на площада.

Сцената пък е кутия, която побира в себе си от Хъшове до Хамлет, от езера до планини, от болка и страх до смях и любов.

Но за да успее да предаде правилното послание на вас, зрителите, сцената работи с архитектурата на пространството, светлината и тъмнината, мащаба, цвета и формата. Не много по-различна от архитектурата, а? 

Прочетете и за архитектурните макети в киното

Днес театралният декор далеч не е само фон на представлението, който илюстрира времето и мястото на действието.

Сцената се превръща в една нова реалност, в която навлиза зрителя, за да може да усети случващото се на психологическо ниво.

И дизайнът става все по-имерсивен, абстрактен, експериментален и провокиращ размисъл. Затова ще ви покажем някои от най-интересните сценични декори, които само могат да ви накарат да си купите билет за някой театър, или да получите ново архитектурно вдъхновение.

Още за новите видове театрални преживявания 

Започваме с Ес Девлин, британски дизайнер с богато портфолио и голяма популярност. Освен сценичен декор, тя е правила и пърформънс дизайн за някои от най-влиятелните музикални изпълнители като Бионсе, Адел, Лейди Гага, Кание Уест, The Weeknd, както и модни шоа за брандове като Луи Вютон и Шанел. Сред сетовете за театрални постановки, които е създала, изпъква сцената на Ugly lies the bone в лондонския национален театър.

Снимка: esdevlin.com

Постановката се съсредоточава върху живота на завърналата се от фронта главна героиня, която лекува психологическите травми от войната чрез виртуалната реалност. Декорът представлява огъната като купа равнина, наподобяваща света, гледан през очила за виртуална реалност, върху която е реализиран триизмерен макет на града, в който живее тя. Декорът се променя спрямо истинската реалност, която я очаква след терапията, контрастирайки на спокойната, но странна визия, която вижда през очилата.

Снимка: esdevlin.com

Сценичната дизайнерка Бетина Помър споделя, че целта на нейната работа не е да обрисува специфично пространство, а даде възможността на зрителите да си го представят сами. Тя създава декора за постановката Deutschunde в хамбургския театър “Талиа”.

Снимки: thalia-theater.de

Постановката разказва за националсоциализма в Германия и драматичните промени, които настъпват за хората в следвоенните години. А на сцената се реализират само три наклонени равнини поставени на пресечната им точка, пресъздавайки изкривена версия на под и стени.

Това създава постоянна трудност за актьорите на сцената да балансират върху наклонените повърхности,

и разбира се, е метафора за социалното и икономическо положение на времето.

Снимки: thalia-theater.de

Ако в началото засегнахме темата, че архитектурата и сценичния дизайн са свързани, и че театърът сам по себе си носи по много и от двете, то почакайте да видите този пример. В него се намесва и кино изкуството, като крайният резултат е не кино, не театър, а цялостно ново преживяване.

Продукцията The forbidden zone проследява историята на Фриц Хабер – известен химик, който разработва някои от първите бойни отровни вещества, използвани още през Първата Световна война. Съпругата му обаче е несъгласна това откритие да се използва за причиняване на смърт, и се самоубива в деня, в който Хабер празнува успешното използване на отровния газ.

Снимка: 59productions.co.uk

Това е история, в която има много гледни точки. При това – и две времеви сюжетни линии. За да покажат всички тези нюанси, екипът избира да направи 

кино-театрално преживяване, в което в реално време се заснема случващото се на сцената, обработва се, и се излъчва в същия момент на големи екрани над сцената пред публиката.

Снимка: 59productions.co.uk

Проектът е колаборация между режисьора Кейти Мичъл, дизайнера Лизи Клакен и студио 59 productions по повод залцбургския фестивал за музика и театър.

Повече за създаването на представлението, вижте тук.

Загадъчният черен празен куб на театралната сцена мe кара да се питам:

Какво би било, ако разсъждаваме за всеки архитектурен проект като за проект за сценичен декор, в който ние сме актьорите?

И какво щяхме да видим, ако можехме да се погледнем отстрани, седнали удобно на столовете от червено кадифе?

Виктория Димитрова

Архитект и изследовател, който търси оригиналните идеи и интересните проявления на архитектурата и дизайна. Вярва, че културата е горивото на личностното развитие.

Остави коментар

Close Menu