Художничка рисува архитектурни портрети върху бетонни късове от разрушени сгради

Понякога изборът на материали е част от посланието на художниците и е толкова важен, колкото изкуството само по себе си. Лондонската артистка Хариет Мена Хил работи върху поредица от картини, всяка от които изобразява част от постепенно изчезващия следвоенен жилищен комплекс – Ейлсбъри Естейт в Лондон.

източник: www.aylesburynow.london

Обичан през 60-те, критикуван от  през 80-те поради високите нива на престъпност, в края на XX век комплексът влиза в период на упадък в материално и социално отношение. Това води до поставяне на началото на програма за регенериране, която предвижда събаряне на налични сграден фонд и построяването на нов такъв.

Хил намира начин да запечата спомена за комплекса като обрисува фрагменти от демонтираните сгради върху многобройни парчета бетон, които варират от размер от дребни парчета до мащабни бетонни късове, и по този начин документира и запазва образа на Ейлсбъри. Художничката черпи вдъхновение за своите рисунки от историите на жителите, които са живели в апартаментите на комплекса.

Четете тук: Еволюция на жилището

Какво се крие зад идеята на Хил

Целта на артистката е да представи едновременно личните истории на жителите на комплекса и взаимодействията между тях като общност, често изобразявани в негативни нюанси от пресата.

“Започнах този проект за комплекса Ейлсбъри Естейт като продължение на предишни арт проекти, които съм разработвала съвместно с жителите на комплекса през 2018 г.“ споделя Хил за My Modern Met.

 “Фрагментите от Ейлсбъри документират отломките от обитаемите части на комплекса, докато бива разрушаван.”

Животът и краят на един утопичен комплекс 

Ейлсбъри Естейт в Уолуърт, Южен Лондон е дом за някои от най-бедните лондонски семейства и подслонява под покривите си над 7500 души. Построен между 1963 и 1977 г., архитектурата на комплекса е пример за следвоенна ревитализация на сградния фонд и модерно градско планиране.

Четете тук: Утопичната архитектура в киното

Комплексът е представител на утопичните идеи на миналия век и е основан върху редица принципи на модернизма като стандартизация, свободно придвижване на пешеходците, ослънчаване, мащабни открити площи. Освен да изпълняват нуждите на хората за спалня и дом, за следвоенните жилищни комплекси е характерно да предоставят и обществено обслужване.  За целта в Ейлсбъри Естейт са построени здравен и търговски център, които осигуряват пълноценен ежедневен живот за жителите на квартала.

източник: www.ribaj.com

В края на XX век започва критиката към комплекса поради неговите „дехуманизиращи“ пропорции. Според някои експерти липсата на човешки мащаб води до повишаване на нивата на вандализъм в Ейлсбъри. В допълнение към това комплексът има редица технически проблеми като чести повреди на отоплителната и водоснабдителната система. Проблемите с асансьорите във високите блокове и високата криминализацията в крайна сметка водят до премахването на високите пътеки и свързващите мостове, характерни за следвоенните комплекси в Лондон.

източник: www.aylesburynow.london

Поради тези и други причини вземане на решение за пълно събаряне на комплекса, чието начало е поставено през 2017 г.

Четете тук: Брутализмът – обичан от критиците и мразен от всеки друг

Повече за картините

Картините на Хариет дават нов живот на спасените бетонови блокове, за да формират фрагментиран визуален запис на оригиналните сгради. Изображенията разкриват суровата красота на комплекса в геометричните линии и решетки на бруталистките фасади и инрериори и говорят за индивидуалните човешки животи, преминали зад стените на Ейлсбъри.

Конкретните бетонови парчета, които Хил използва, идват от апартаментната сграда Чилтърн, която е разрушена през 2020 г. Потвърждавайки неизбежността на промяната във всяка градска среда, картините се стремят да дадат глас на общности и индивиди, които често са пренебрегвани от големите урбанистични планове.

Художествените портрети на Ейлсбъри Естейт създават нов прочит на комплекса през призмата на неписани лични истории и през погледа на Хариет. Те въздействат не само със своите изображения, но и с бетоновите си платна, като ни напомнят, че след всяка разруха има надежда за нов по-добър живот.

Източник:

Modern Met: Artist Paints Architectural Portraits Onto Concrete Fragments of Same Demolished Estate