Нека този път бъде лично. Не мога да не отбележа подобаващо факта, че моите пет години и половина образование приключиха и уважаемата Държавна дипломна комисия ме удостои със званието „архитект“. Време е за равносметки, депресии по отминалото студенство или преоткриване на нови възможности – всеки сам си избира. Мимоходом ще споделя с вас няколко умения, които успях да придобия като студент по архитектура. Миг след това продължавам – има още много какво да уча, къде да отида и какво да създам.

1. Издръжливост

Не, не станах маниак на тема CrossFit. Но започнах да не спя, когато се налага. И не, никога не съм изпадала в някакви екстремни състояния, просто понякога се налага да будуваш. Да учиш архитектура отнема време. Страшно много време. Дори самото „довършване“ на проект се оказва безкрайна поредица от дни, седмица…  „Сънят е за слабите“ се превръща в общоприет девиз на студентите по архитектура, които в един момент все по-рядко започват да обикалят дискотеките. Има период, в който сънуваш как оразмеряваш стълби, в следващия редовно имаш ролетка в джоба, за да мериш каквото ти видят очите (просто трябва да разбереш колко точно е висок този стол!), а междувременно трябва да „жонглираш“ между пет изключително различни и сложни проекта. И без значение, че допреди малко си правил детайл на конструкцията на спортна зала – в следващия абсолютно задължително трябва да си в кондиция, за да измислиш невероятната концепция за следващия проект. Лека-полека „нощните смени“ се превръщат в необходимост, за да предадеш по-читав проект. И да, накрая си струва. Защото си е твое – от мъглявата идея в главата ти до всяка една линийка на красивите табла пред теб.

Източник: www.archdaily.com

2. Любопитство

От това полезно, всепоглъщащо любопитство, което запълва плътно времето ти и те снабдява с нова ентусиазираща информация. В началото не знаех откъде да започна – всичко беше ново. Идвайки от математическа гимназия, бях твърде далеч от строителния свят, но с времето започнах да знам къде и какво да търся. И информацията сама започна да идва при мен.

3. Multitasking

Дори само в това, че мога да нося едновременно около 9 неща без проблем. Огромните папки, тубуси, макети, табла, линеали, всички маркери, триъгълници, дори чук (!?), които носих в първите години са неописуемо бреме в претъпкания сутрешен автобус. След време обаче „елегантно“ замяташ чантата с лаптопа, водиш телефонен разговор и носиш още 4 неща едновременно. И е някак лесно.

Източник: www.pinterest.com

4. Подобрих общата си култура

Защото архитектурата е във всичко (или поне в един момент започва да ти се струва така). Историята, която ми се струваше така объркваща в училище, в един момент успя да се подреди, докато изучавах всички архитектурни периоди. Това беше особено постижение за мен най-вече относно българската история на 20-ти век, парченца от която си набавих както от новия лекционен курс в УАСГ (виж повече тук), така и от многобройните ми проекти и изследвания въру различни пластове на културното наследство.

5. Усещам по-силно чувство за принадлежност

Да, в България има прекалено много неуредици. Но има и безкрайно много материални и нематериални ценности, които да ни карат да се гордеем. Специализацията ми в сферата на опазване на архитектурното наследство ми помогна да видя потенциала в много от историческите пластове, които остават недоразбрани.

6. Развих презентационните си умения

Със сигурност това не е най-голямата ми сила. Но напредъкът, който имам, сравнен с началото, се равнява не на скок, а направо на два. Налага се да презентираш и да защитаваш идеята си. И това е хубаво – не е нито притеснително, нито излишно.

В един момент с прекрасните ми колеги достигнахме Level „да се обличаш като проекта си“, а презентациите ни се превръщаха в едно малко представление – да направиш акцент с интонацията си, когато е необходимо, да овладееш необходимите жестове, да вмъкнеш по някоя шега… И, разбира се, да направиш уникални слайдове, табла, албум (в зависимост от случая), чиято графика бъде оценена подобаващо.

Източник: www.archdaily.com

7. Архитектурата отвори мирогледа ми към културния календар

Самата архитектура е изкуство. И като такова тя има много допирни точки с киното, музиката, литературата, изобразителното изкуство, фотографията и т.н. Всички те я допълват, тълкуват или използват. Така и аз започнах да се интересувам от повече периферни явления, които да ми помогнат да разбирам архитектурата и живота.


Седем ли? Май има още доста. Приключвам със списъка засега. Също и с университета. И един съвет – взимайте си от него всичко, което можете – знания, умения, ментори, изграждайте и отстоявайте мнение, дори да е негативно. Търсете и ще намерите всичко, което искате.

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Кристин Джалова
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Заедно можем да спасим човешки живот
Христо Христов представи iHelp пред участниците от Академия Лидерите

Тази сряда участниците от Академия Лидерите направиха пауза от задълбочаването на познания…