Кирпичът – екологичен материал за екологично бъдеще

Често ви питаме какви искате да бъдат градовете, в които живеете. Днес сме заобиколени от кули от стомана и стъкло и мастодонти от стоманобетон, които се извисяват над видимия въздух на столицата. Екологичните проблеми се задълбочават, а в контрапункт на тях все повече се говори за опазване на околната среда.  Какви ще бъдат градовете ни утре или след  10 години?

Все повече хора променят  начина си на живот, като избират „зеленото“ строителство. Това е една малка крачка по пътя към промяната. Строят се енергоефективни сгради, изградени от иновативни материали. В опозиция на това се засилва и интересът и към старите, забравени материали.

„Новото днес е добре забравеното вчера“.

Днес ще ви разкажем повече за един  от най-старите използвани материали – глината. Строителството с нея, зародило се в Месопотамия, датира от преди 8 000г. пр. Хр. По нашите земи, край Стара Загора, при археологически проучвания е открита неолитна жилищна постройка, изградена от дървени стълбове, изплетени с плет от дървени пръчки, измазани с примес от глина и слама. Този тип строителство има неоспорими качества, които строителните материали, дело на индустриалната революция, не притежават. Непечената глина подобрява вътрешния климат в помещенията, съхранява топлината, не замърсява околната среда, а изследвания на университета в Мюнхен сочат, че защитава от високочестотни електромагнитни лъчения. Тя, не на последно място, е екологичен и биоразградим материал. Според разпространени източници днес около 30% от световното население живее в сгради, направени от глина, а в някои страни това продължава да бъде основен строителен материал.

На практика, кирпичът представлява непечени тухли от глина, които ръчно се формоват в специално направени калъпи. Името му произлиза от египетски йероглиф, който означава тухла. Кирпичени сгради се срещат в Северна и Южна Америка и в Близкия изток. Размерите и архитектурните форми се различават, но техниката се запазва.

Голямата джамия в Джене, Мали (Снимка: https://en.wikipedia.org)

Строителството на кирпичени къщи е много разпространено и у нас – в Добруджа, Подбалканските полета, а в части то България този метод се е използвал допреди 50 години. Използването на кирпич може да се срещне и в паянтовите конструкции с пълнеж тип „долма“. Неоспоримите му качества доказват сградите, изградени с него, и останали и до днес – например Голямата джамия в Джене, Мали, Цитаделата на Бам и много други. Кирпичът притежава добри визуални характеристики, които го правят добро допълнение към екологична дървена къща.

Разбира се, при строителството с непечена глина съществуват и някои проблеми – като например реагирането ѝ при земетръс. Именно това налага забраната за използването ѝ в Аржентина и Сан Салвадор. При силните трусове дори стоманобетонът се напуква и разрушава. Това налага усилването на кирпичените сгради, за да се гарантира тяхната цялост. Един от начините е чрез влагането на бамбукови пръчки в конструкцията:

https://www.youtube.com/watch?v=HTkmZvXbFs0&sns=fb

Днес редица бюра, архитекти и инженери се насочват в проектирането на „зелени сгради“ в унисон с природата. В България методика за изчисление на кирпичените къщи липсва, но по света съществуват различни ръководства, наръчници за подробните сметки и поведението на материала.

(Снимка: http://ultrajoro.blogspot.com/2015/03/)

Какви искаме да бъдат градовете ни утре или след 10 години?

Може би представата ни за небостъргачи до небесата ще се трансформира в красиви кирпичени къщи?

Източници:

1. ADOBE CONSTRUCTION – Marcial Blondet and Gladys Villa Garcia M. Catholic University of Peru, Peru
2. The sustainability of adobe construction: past to future Cristiana Costa, Ângela Cerqueira, Fernando Rocha & Ana Velosa