Skip to main content
search

В последните години става все по-ясно, че начинът, по който се храним, е голяма заплаха за нашето здраве и екосистема. Промяната на климата ни кара да осмислим ежедневието си и да се обърнем към градското земеделие. Често стигаме до заключението, че днес са ни необходими архитекти, които свържат града с природата и да създадат сгради, които да „демократизират“ веригата на храната.

Градовете ни са сформирани заради храната.

Има пряка връзка между земеделието и раждането на архитектурата. Зърното е предоставило стабилен ресурс, който ни е позволил да уседнем и да създадем живот на базата на земеползването. В миналото домът и нивата е трябвало да бъдат в непосредствена близост, затова и всички древни селища са създадени в територии с голямо насищане на земеделски земи.

Такава връзка откриваме дори и днес. В София това са имената на пазарите – „женски“, „солни“, в Лондон – примери като Fish Street (рибна улица), а в Германия често срещани са площади с името Kohlmarkt (зелев пазар), свързани именно с търговията с храна.

Сградата The Farmhouse (“Фермата”) с архитекти студио Precht. | Image: dezeen

Индустриалната революция довежда до отдалечаването ни от храната.

С изобретяването на железниците, пастьоризацията и охлаждането се променя и начинът на доставка на хранителните продукти. Производството и консумирането вече не са пряко свързани и така бавно и сигурно сме се отдалечили коленето на животни и неприятната беритба. Индустриализацията на селското стопанство е направила фермерството ефективно, но с това и обществото ни е станало изцяло зависимо от система, която е в ръцете само на шепа хора. Тя е довела и до промяната на градовете. Без да бъдат спирани от земеделска земя, те растат  практически безкрайно. Населението им губи връзката с почвата и живее все по-нависоко и съответно – надалече от нея.

Проблем – храната „изяжда“ природните ресурси.

Земеделското стопанство заема почти една трета от земята на планетата. Зърнопроизводството е довело до изсичането на около 40% от горите, използва около 70% от сладката вода и излъчва една трета от парниковите газове.

В момента отглеждаме култури основно за да угояваме опитомените животни. Това е процесът по създаване на храната, удовлетворяваща така наречената „западна“ диета. С бързия растеж на градовете все повече хора възприемат този начин на живот. Така и нашият отпечатък върху околната среда става все по-голям. Прогнозно в идните 50 години ще сме изяли повече храна, отколкото в последните 10 000.

Важно е да проектираме спрямо природния контекст.

Модернистичните кутии с окачени фасади невинаги са приложимо решение. Повтаряйки едни и същите принципи навсякъде, нарушаваме хиляди години култура, появила се спрямо местната среда.

Време е да спрем с харченето на милиарди за „сива“ инфраструктура.

Днес около 90% от световното население диша замърсен въздух, което дава като резултат милиони жертви годишно. Качеството на околната среда е силно свързано с нашето оцеляване. Все още имаме същото ДНК като на нашите прадеди – ловци и събиратели. Мозъците ни се нуждаят от свеж въздух, слънце, трева и чиста вода. Нуждаем се от влагането на повече средства в „зелени проекти“, които да ни свържат с природата.

Съществуват и решения на тези проблеми.

Появяват се все повече здравословни алтернативи на световно възприетия начин на хранене. Някои страни подкрепят малките, местни пазари и търсят решение за градско земеделие. Това частично се възприема и от пазара, който откри „органичните“ продукти като много доходоносна ниша.

Хотел Oasia в Сингапур с автори студио WOHA. Вертикалните фасади могат да се използват и за отглеждане на храна. | Image: Wikimedia Commons, City Reader, CC BY-SA 4.0

Вече строим и сгради, в които отглеждаме храна.

До 2050 г. около 80% от храната ще бъде консумирана в градовете. Като комбинираме това с идеята, че по-здравословната храна е произведената наблизо, стигаме до извода, че нашите градове трябва да станат част от земеделската система.

Немалко са тези, които поемат сами инициатива. Отглеждането на домати по терасите и в малки градинки пред панелните блокове става все по-често срещано. Примери за сгради, които предлагат на жителите си възможност за отглеждане за храна, срещаме и в Сингапур.

Вертикалното земеделие произвежда по-голямо количество върху по-малка площ.

Подобни екосистеми дават възможност за отглеждането на повече храна върху по-малко застроена площ. В допълнение на това, произведените парникови газове от интериора на сградата помагат за растежа, а достъпността от използваемите помещения дават възможност за по-голям контрол.

През 2019-та отбелязваме 100-годишнина от основаването на Баухаус – немската архитектурно-дизайнерска школа, която е целяла да промени света. И го е постигнала. Освободила е световното население от товара на скъпите вещи и от мрачните и неудобни жилища. Подготвила е и добре почвата за консуматорското общество. Не успява обаче да осъществи докрай своите идеи за градове-градини, покривни тераси и слънчеви градове. Сега мисията на архитектите е да променят сградите така, че да върнат връзката между хората и храната. Да припомнят на съзнанието ни, че тя не расте в супермаркетите и че наша отговорност е не само да консумираме, а и да се грижим за околната среда.


Скорошна публикация в dezeen ни сподели позицията на австрийския архитект Крис Прехт, която послужи за основа и вдъхновение на настоящия текст.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu