Тази година честваме юбилей от рождението на трима знакови архитекти на София – арх. Наум Торбов, арх. Лазар Парашкеванов и арх. Петър Златев. Значимият им принос за българската архитектура е превърнал техни забележителни сгради в символи на столицата ни днес. Освен творци на българската архитектура, те са известни общественици, публицисти и законотворци. В своята работа и тримата са безспорни професионалисти, но може би най-популярно сред тях е името на арх. Наум Торбов. Творчеството им се събира в около 80 години – от началото на ХХ век, до края на 70-те години.

арх. Наум Торбов, арх. Лазар Парашкеванов, арх. Петър Златев

арх. НАУМ ТОРБОВ – скромният архитектурен герой на София

Роден в Македония през 1880г., пътят на Наум Торбов преминава през Оряхово, Русе, Букурещ и София. Архитектурното си образование получава в Румъния (Букурещкия институт за изящни изкуства) през 1904г., след което се установява в българската столица. Работи две години в Министерството на обществените сгради, пътища и благоустройство и още толкова е ръководител в архитектурното отделение на Столична община. През този период вече е проектирал „Зданието на Хентови“ (1906г., на ъгъла на ул. „Пиротска и ул. „Княз Борис I“) и Градското казино (1908г., преустроено днес в Софийската градска художествена галерия).

Халите през 1910 г., все още в строеж, арх. Наум Торбов | Изображение: stara-sofia.com

Акценти от творчеството:

През 1909г. арх. Наум Торбов печели конкурса за най-емблематичната си сграда – Централни софийски хали. Оттогава развива частна проектантска практика в продължение на близо четири десетилетия. Привърженик на национално-романтичното движение в архитектурата, резултатът от неговото творчество впечатлява с разнообразие от различни по предназначение, големина и стил архитектурни примери. Работата му свързваме с проектиране на частни домове, жилищни кооперации, хотели, фабрики (кожарска фабрика на братя Шаулови и бирената фабрика „Македония“ на ул. „Козлодуй“). Негово дело е и фасадната декорация на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.

Сградата на „Централни софийски хали“ днес | арх. Наум Торбов

Централните софийски хали са първият съвременен покрит пазар в България. Сградата е действаща от 1911г., а заради великолепната си архитектурна конструкция, през 1955 г. е обявена за паметник на културата от национално значение. Фасадната й декорация е живописна – редуват се камък и тухли. С годините „Халите“ се превръщат в символ на града и важен търговски обект в центъра на София, като тези традиции пази и днес. Настоящия си вид сградата дължи на реставрация и реконструкция по проект на арх. Антонов, арх. Ганчев и арх. Кантарджиева (1988-2000г.).

АРХ. ЛАЗАР ПАРАШКЕВАНОВ – основоположник на кооперативното строителство

Роден през 1880г, в село Хотница (Велико Търново), тогава в Княжество България, Лазар Парашкеванов участва в Балканските войни (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918), след което завършва инженерство и архитектура в Прага през 1920г.

Сградата на „Национална опера и балет“, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 30 | арх. Лазар Парашкеванов

Акценти от творчеството:

Земеделец по рождение и убеждение, той е близък на Александър Стамболийски – министър-председател на България в правителството на БЗНС (1919-1923г). Той лично му възлага строежа на Партиен дом на БЗНС на ул. „Врабча” в столицата. С много перипетии и осуетявания, след 50-те години на ХХ век партийната централа е построена. Сградата съвместява две части: партийните офиси и Софийската опера и балет. Строежите са усложнени с годините не само заради политическата промяна в страната, но и поради денивелацията на терена, който междувременно е отчасти застроен.

Софийската опера и балет – интериор | арх. Лазар Парашкеванов

Архитектурата на „Софийската опера и балет“ е монументална, в стила на следвоенната социалистическа класика. Главната сграда е с внушителна дорийска колонада и богат фриз над нея. Интериорът впечатлява с мраморни подове, позлата и богат архитектурен детайл. Благодарение на арх. Парашкеванов, акустиката на сградата е съвършена. За целта той използва акустична дървесина и специално подбрани материали. Залата е с капацитет 948 места, а малката сцена – 120 места. Стенописите в интериора са дело на Дечко Узунов, Марио Жеков, Илия Петров и Руска Маринова.

Още през 1922 г. арх. Парашкеванов проектира и ръководи строежите на първите жилищни кооперации в София. Негово дело е и стадионът Георги Аспарухов – „Герена“. През 1934 г. Парламентът приема закон „Парашкеванов” за задължителните стоманено-бетонни конструкции в строителството и Наредба-закон за застрояването на столицата. През 1972 г. архитектът е отличен със званието „Заслужил архитект на България”.

АРХ. ПЕТЪР ЗЛАТЕВ – „архитектът със златните ръце“

Арх. Петър Златев е роден през 1905г. в Литаково (Софийска област) и завършва архитектурното си образование в Пражката Политехника. През 1942-1944г. ръководи строежа на млекокомбинат „Сердика“, а година по-късно работи по възстановяването на Народното събрание и двореца „Врана“. През 1948г. печели конкурса за изграждането на Партийния дом в София, заедно с арх. Борис Шонгов. Част от значимите му проекти са обществени, жилищни, производствени и кооперативни сгради. През годините заема ръководни постове в институции, но не прекъсва проектантската си дейност.

Партийният дом, арх. Петър Златев | Изображение: lostbulgaria.com

Акценти от творчеството:

Сградите, с които свързваме името му, са Софийската кланица, Зеленчуковата борса, сградата на Столична община на ул. „Московска“, резиденция „Лозенец“, хотел „Хемус“ (в колектив) и редица жилищни кооперации по ул. „Шипка“, бул. „Патриарх Евтимий“ и „Княз Борис I”.

Сградата на бившия „Партиен дом“, днес | арх. Петър Златев

Арх. Петър Златев е ръководител на „Главпроект“ при проектирането на Партийния дом в София. След шест години строителни дейности през 1956 г. сградата е завършена и става седалище на комунистическата партия. Простира се на застроена площ от 40 хиляди кв.м, а коридорите са с дължина над 3 км. Сградата е била свързана със система от тунели със съседните, включително с мавзолея на Георги Димитров. Твърди се, че тази система днес не съществува.

Една знакова поредица от красиви и внушителни за времето си сгради – това е наследството, което София получава от архитектите Наум Торбов, Лазар Парашкеванов и Петър Златев. Мисията им на архитекти – новатори и създатели, посвещава професионалната им кариера на изграждането и развитието на столицата. Загубата на значими сгради от творчеството им незаслужено отрежда имената им в графата на все по-малко познатите, въпреки че са едни от най-значимите архитектурни герои.

Техният принос беше представен в документална изложба „Трима архитекти – юбиляри“, част от временна експозиция в Регионалния исторически музей в София.

Повече за сградата на Партийния дом може да прочете тук

 

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Деница Батева
Load More In Архитектура

One Comment

  1. […] и проектът е възложен на видния български архитект Наум Торбов. Сградата отваря врати през 1911 г. като покрит пазар за […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Да живееш в умен град – мисията възможна
Съжителство на човечеството с изкуствен интелект

Пренаселването на градовете изправя човечеството пред сериозни предизвикателства. Намесван…