Днес не само архитектурната общност, но и вниманието на цялата общественост е насочено към премирания проект на студио „Фуксас“ за площад „Света Неделя. В петък направление „Архитектура и градоустройство“ към Столична община обяви победителя. Защо обаче възникват противоречия, имайки предвид, че конкурсът се провежда отново?

Проектът на студио „Фуксас“. Общ поглед над площада.

Новите (по-добри) условия за участие

Въпреки второто си издание, конкурсът отново отнесе критики по отношение на условията за участие. Към участниците имаше високи изисквания за предишни референтни проекти от подобен мащаб. От една страна, това е хубаво, тъй като привлече професионалисти с опит, но и същевременно отблъсна голяма част от българските архитекти, които по разбираеми причини нямат такъв в последните години.

Петте от избраните седем проекта имат различни предложения

Визуални оси, градска връзка, пространствен дизайн – водещи думи в концепцията.

На второ място след студио „Фуксас“ бе избран проектът на Обединение AI Architects LLD, CLAB Architettura, Юрий Шередега, Дина Дридзе, Евгений Ширинян. На трето място бе класиран Консорциум „OW/MA/CL (УУ/МА/КЛ)“ с членове: One Works, Maofficina, Сracknell, на четвърто – Студио Паола Вигано, а на пето – Студио Вилмот.

Някои от предложените решения са много по-детайлни от премирания проект, но всички търсят едно основно решение:

Свързаност и интеграция между съвременна и антична София, повече пешеходни пространства и повече озеленяване.

Всъщност този път в журито присъстват професионалисти от различни сфери, на чиято преценка може да бъде гласувано доверие.

Защо въпреки това проектът отново среща противоречиви мнения?

Според самото студио „Фуксас“ целта е пространството пред храма „Света Неделя“ да бъде достъпно за пешеходците, да се запази историческият облик на площада, но и да е осъвременен. Няколко обаче са и големите въпросителни, съпътстващи проекта:

Фотоволтаиците, които вече познаваме като „гъбите“

Визуализациите показват фотоволтаиците като ефирни и полупрозрачни обекти. Ние обаче искаме прототип.

За щастие, нарицателното относно предложените елементи е сведено само до царство „гъби“. През нощта те ще светят, а през деня от тях ще можем да зареждаме мобилните си телефони. Събраната от тях дъждовна вода ще разхлажда през лятото. Наивните визуализации обаче дават обща представа за тях и не можем да си представим как точно те ще работят.

Под въпрос остава и свързаността с околните пространства

Важно е как точно ще бъде интегрирано културното и архитектурното наследство според показаната схема.

Проектът показва връзките с другите религиозни сгради в близост само схематично. Съжителството на различни религии в центъра на столицата обаче е нейна отличителна характеристика. Под въпрос остава до каква степен всъщност това ще бъде изявено с проекта. Питаме се и как решението на настилките ще се свърже със съществуващото такова по Ларгото?

А във връзка с това – сбъркана ли е настилката?

Главен план на площада, в който настилката е видима. Въпросителните са около странния контур, образувал се около храма и връзката с околните сгради.

Различните пластове на София оставят и своята улична мрежа. В момента на мястото виждаме уличната структура, сформирана в периода между Освобождението и средата на 50-те години. Храмът „Света Неделя“ обаче има известно разминаване с тази мрежа, тъй като е по-старинен от нея. На ниво терен проектът въвежда мрежа от квадрати, следващи античните структури.

Така обаче настилката става в известна степен самоцелна.

Това се вижда и от визуализациите – при контакта си със сградите, тя оставя неправилен сивкав контур. Самият храм по средата изглежда откъснат от всичко останало.

Озеленяването е чудесно, но какво направихме с дърветата около храма?

Визуализация с щастливи пешеходци и трамвайни релси, преминаващи през … дърво (долен ляв ъгъл).

Предложената концепция с озеленяване, внедрено в мрежата на настилката и съобразено с трамвайните релси изглежда добре на визуализациите, но тук изникват два въпроса:

  • Как ще се реши конфликтът с наличието на дървета и преминаващи трамваи в близост в пешеходна зона, където това създава намалена видимост и предпоставка за произшествия?
  • Какво направихме с дърветата, които от десетилетия присъстват непосредствено до храма?

Исторически фотографии ни показват, че след реконструкцията си през първата половина на миналия век храмът „Света Неделя“ не е бил със засадени дървета от западната страна, а само от южната. Въпреки това днес те са неразделна част от неговия силует така, както го познаваме. Също така премахването им би обрекло големия площад и сградата на прегряване през лятото.

Площадът през 30-те. | Източник: Блог „Стара София“

Пешеходната зона със сигурност е необходима, въпросът е на каква цена?

Предложената схема дава доста смела визия за пешеходните пространства.

Премираните проекти отговарят на нуждата за създаване на по-голямо пешеходно пространство в центъра на София. Това е естествен и непопулярен процес, с който трябва да се примирим. Днес центровете на историческите градове се нуждаят от по-малко трафик.

Въпросът е, че с това решение и администрацията трябва да поеме ход и да анализира влиянието на затворената връзка между бул. „Александър Стамболийски“ и Ларгото и да намери решение как този трафик може да бъде преразпределен.

Детайли, детайли, детайли.

Ако решението не бъде обжалвано, студиото ще изготви работен проект догодина. След като мине срокът за обжалване би било хубаво НАГ и журито да дадат ясна и конкретна рецензия на проекта, спрямо която той да бъде съобразен с всички посочени по-горе предизвикателства още на идейна фаза. А после се нуждаем и от конкретни детайли – от това да видим как ще изглеждат „гъбите“, какви ще бъдат настилките, елементите на градското обзавеждане и много други.

Нуждаем се от прозрачен процес, обществени обсъждания, реална възможност за обратна връзка и отчитане на множество локални фактори. Само така можем да избегнем случилото се на „Графа“.

Видео с проекта на студио „Фуксас“:

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Градска среда

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Баухаус отвътре: Как изглежда 100-годишното училище?
Да погледнем отблизо комплекса в Десау

Отдавна исках да ви разкажа историята на моето посещение на Баухаус в Десау, но съвсем уми…