Skip to main content
search

В края на ноември Русия официално обяви успешното завършване на моста над река Амур. Съоръжението, което ще свързва руския град Благовещенск с китайското градче Хейхе, е първата сухопътна връзка между двете страни. Очаква се той да бъде пуснат в експлоатация в началото на пролетта. Строителството на първия мост между Русия и Китай продължи малко над 3 години. Въпреки това идеята за строежа му се заражда още по времето на Съветския съюз.

Мостът по време на изграждането му | Снимка: cnn.com

Защо мостът се реализира едва сега?

Макар и добрите намерения за конструиране на подобно съоръжение да са били налице още в края на миналия век, съществуват редица политически и икономически фактори, които възпрепятствали реализацията му. Една от основните причини се крие в това, че руската част на района е изключително богата на природни ресурси и полезни изкопаеми. Взаимната предпазливост и руските опасения от разширяване на китайското влияние в рядко населения, но богат на минерални залежи район, биха обяснили забавянето на строителството на моста за директна връзка със съседен Китай именно в тази гранична точка.

Мостът на река Амур е дългоочаквано от местните жители съоръжение | Снимка: tellerreport.com

След наложените санкции от Запада срещу анексирането на полуостров Крим от Украйна през 2014г. и появилата се в следствие на това геополитическа ситуация, Русия изначално преосмисля връзките си с Китай. В резултат освен строителството на този мост, бе обявено и изграждането на железопътен такъв – отново над река Амур. Плод на новото икономическо сътрудничество между двете държави е и пуснатият в експлоатация на 2 декември газопровод “Силата на Сибир”, който ще доставя руско гориво на Китай.

Технология на строителство и дизайн

За да се реализира строежа, е приложен методът на двустранното изграждане на мостови конструкции.

Технологията означава, че двете страни на моста се срещат и съединяват в една точка и с това конструкцията бива завършена.  Общата дължина на моста е малко над километър – 1080m, като всяка от двете държави е изградила съответно по 540m.

Снимка: themoscowtimes.com

От инфраструктурна гледна точка мостът позволява сухопътно преминаване на леки автомобили и товарни, но не и на железопътен транспорт. Конструкцията е реализирана чрез издигането на няколко стоманобетонни подпори, върху които стъпва съоръжението. Пътните платна, от своя страна, биват носени чрез използването на стоманени въжета. Това позволява по-голямо разстояние на стоманобетонните пилоти и оптимизация на работата на конструкцията. Поради екстремните метеорологични условия, структурата е проектирана да издържа рекордно ниски температури – до -60˚C, без това да предизвика деформации в носещите стоманени елементи.

Руски рибари в замръзналата река Амур | Снимка: tellerreport.com

Изграждането на съоръжения от такова естество влияе пряко върху икономиката на района, в който те са реализирани. Изграждането на сухопътна връзка между Китай и Русия ще окаже огромно влияние върху политическите отношения в региона. В същото време тези огромни инфраструктурни проекти далеч надхвърлят предназначението си да свържат два града (или в случая 2 страни). Често мегаструктурите ни научават на това как всяко реализирано съоръжение има своето влияние върху процесите на обществото. По думите на Василий Орлов, управител на област Амур, цитирани от “Ройтерс”, чрез реализацията на този проект Русия формира нов международен транспортен коридор, като това ще й позволи напълно да достигне своя транзитен потенциал.

Снимка: tellerreport.com

За да ставаме свидетели на все повече такива проекти, е необходимо да прилагаме все по-гъвкави конструктивни похвати в сферата на инфраструктурата.

 

Биляна Апостолова

Студент по архитектура в Университет по архитектура, строителство и геодезия. Обича да пътува, да изследва нови места и да изучава нови култури, да анализира влиянието на архитектурната среда над обществените процеси. Споделя убеждението, че архитектурата е философия и синтез между наука и изкуство.

Остави коментар

Close Menu