Как главният герой в Ex Machina се оказва…къща?

Вече добре знаете, че обичаме да търсим връзките между архитектура и кино. Днес си припомняме един научнофантастичен трилър, в който  ролята на декора се превръща в основна за развръзката на сюжета. Къщата, в която се развива действието, разграничава филма от типичните за жанра, като със своята съвременност и простота се стреми да приближи максимално бъдещето до настоящето. Множество малки щрихи подсказват на публиката заплашителната близост на изложението. То като че ли може да се случи утре, ако не се случва и сега.

image: www.home-designing.com

Напрежението от неизвестното, но близко бъдеще се поражда още при прочита на заглавието „Ex machina”. Древногръцката трагедия използва подходът  Deus ex machinа, преведено от латински „бог от машината“, за да разреши безизходни за хората ситуации, в които те са неспособни да постигнат яснота за това кое е правилно, истинно или справедливо. Понятието добива широк смисъл като развръзка, която е странна предвид логиката на разказа, сякаш чужда, неясна, божествена сила я е продиктувала. С неяснота, въпроси и липса на еднозначни изводи ни оставя и финалът на научнофантастичния трилър на Алекс Гарланд „Ex Machina: Бог от машината“.

image: cdn.home-designing.com

Усещането за едно надвиснало над нас различно бъдеще се постига най-вече чрез мястото на събитията. Действието не се развива на космически кораб или в някой утопичен свят с чудати създания, а именно в една съвсем съвременна къща в планината.

Къщата, използвана във филма е всъщност настоящ норвежки хотел, в който всеки един зрител би могъл да отседне.

Привидно невзрачната постройка, скрита сред дърветата, е единственият декор на филма и съответно основният му протагонист. Всички сцени, взаимоотношения и развръзки се случват в нея.

image: www.home-designing.com

Образът на къщата е двойнствен и многопластов.

На пръв поглед я възприемаме като сгушена в дърветата, слята с природата кутия, която навява отдалеченост от градския шум и цивилизацията. Сякаш времето наоколо е спряло и тази къща като че ли винаги си е била там, необезпокоявана от времето и технологичния напредък. Колкото повече се приближаваме обаче, тя все повече разкрива модерния си луксозен облик. Съвършенството на правилните форми постепенно я откъсва от природното, докато не ни въведе в разкошния си съвременен интериор.

image: www.home-designing.com

Всеки детайл от интериора е продукт на съвременния дизайн и изкуство.

Усещането за спокойствие постепенно се превръща в удивление, докато не прерасне в напрежение от прекомерно перфектното. Сякаш нещо не е наред и под привидното се крие безпокойство. Именно „под“ къщата се случва развръзката. Кой би предположил, че под именно тази дървена постройка е произведено най-мащабното технологично откритие – изкуственият интелект в лицето на дроида Айва. След бляскавото първо впечатление от интериора главният герой Кейлъб предстои да бъде въвлечен в клаустрофобичния свят на подземието, което е и арената на предизвикателствата.

image: time.com

Докато вярва, че е спечелил лотария, младият програмист Кейлъб с радост приема да участва в експеримента на гениалния Нейтън, създател на най-мащабната търсачка в света „Блубук“. Той се съгласява да прекара в дома му една седмица, но не е наясно с истинската цел на престоя си. Нейтън му разкрива, че е създал първия изкуствен интелект и Кейлъб е избран да участва в прословутия тест на Тюринг, за да установи дали способностите на дроида са наистина равностойни на човешките. Домът на Нейтън отново играе важна роля в сюжетната линия, с все повече детайли къщата ни говори за предстоящата развръзка. От самото навлизане в подземието коридорите навяват клаустрофобия и напрежение, докато не ни отвеждат в стаята на Кейлъб, която е напълно лишена от прозорци и дневна светлина. Сякаш това не е стая за експериментатор, а по-скоро за опитна мишка.

image: consent.yahoo.com

Същото усещане, макар и по-малко тягостно поради ефирния характер на стаята, създава помещението, в което се срещат Кейлъб и дроидът Айва. В стаята на Айва е обособен стъклен куб, през който Кейлъб може да разговаря с нея през всичките сеанси на опознаване. Интересното при този тип оформяне на помещението е, че обикновено в лабораторни условия наблюдаваният обект е затворен в куб, клетка или стая, а експериментаторът е този, който борави със свободното пространство, който може да обикаля, оглежда и изучава експеримента си. В случая, затвореният е Кейлъб, той се намира в стъклена урна, а Айва е тази, която обикаля около нея. Този съвсем умишлен интериорен детайл за пореден път подсказва, че подложеният на експеримент може би не е този, за когото си мислим.

Image: io9.gizmodo.com

Само крехки стъклени повърхности отделят дроида Айва от човека Кейлъб. Тънка стъклена преграда я разграничава и от градината с дръвчета, която Нейтън е обособил в подземната й стая. Пространството създава усещането за прозрачен лабиринт, в който постепенно губим ясна представа за външно и вътрешно, за истина и фалш, за добро и лошо.

image: eu.usatoday.com

Финалът на филма (подобно на стъклената стая) ни оставя в не по-малко неведение. Архитектурата е тихият протагонист, който през целия филм образно ни загатва развръзката, но така и не отговаря на неминуемите ни финални въпроси: Далеч ли е изкуственият интелект? Приятел или враг ще бъде на човека? Кое е правилно? Доколко сме уязвими пред технологията? „Еx machinа“ ни оставя сами да допишем сценария.

Основен източник: io9.gizmodo.com