Skip to main content
search

На последното си заседание Експертният съвет по устройство на територията (ЕСУТ) разгледа въпроса по продължаване процеса на съживяване на емблематичното пловдивско кино „Космос“. Следващата стъпка е навлизане в детайл, а именно проектиране на отделните части в сградата. Бъдещата визия на кино „Космос“ ще представлява съвременна многофункционална сграда. Как ще допринесе реставрацията към облика на Пловдив и каква нейната история, ще проследим заедно в статията.

Историята на сградата е изпълнена с премеждия…

Кино „Космос“ в Пловдив е построено за период от 4 години. През 1964г. то отваря врати за посетители и през годините си на блясък това е било най-голямото и модерно кино в града със зала, разполагаща с 900 места и панорамен екран. Окончателно преустановена е функцията му 35 години по-късно. Преди да бъде напълно изоставена, сградата е функционирала като дискотека и компютърен клуб, за да се осигурят средства за поддръжка. Дейности, които са далеч от изначалното предназначение на сградата.

Кино “Космос” сега | Снимка: Никола Михов

На нейно място е решено да се издигне 4-етажен паркинг

С времето сградата придобива окаяно порутено състояние, което води до това през 2011 г. община Пловдив да даде разрешение за срутването й. На нейно място е предложено да бъде построен обществен паркинг. Против това решение се сформира гражданска инициатива. От общината бързо се отказват от намеренията си, тъй като не съществува направена оценка на влиянието, което паркингът ще окаже на околността и липсва изначално допитване до обществото.

Снимка на залата | Снимка: Никола Михов

Година по-късно последва предложение за конкурс с цел възстановяване не само на бившето кино „Комсомол“, а и опазване и съживяване на околната зона като културно средище. Периодът за осъществяване е до 2019г., за да се допринесе за облика на Пловдив като Европейска столица на културата. Процесът по одобряване на предложението продължава по-дълго от очакваното.

Преди започване на дейностите по реставрацията преминава дълъг процес по издействане на разрешително за преустройство. Понеже не е ясно дали промените във вътрешната структура засягат авторските права към архитектурата на сградата и дали някой има право да упражни глас по отношение на готвените промени. През 2018г. арх. Тодор Абаджиев успява да докаже, че държи правата за бившето кино “Комсомол”. Той и арх. Димитър Балджиев работят по част “Архитектура” на техническия проект за обновената сграда. Арх. Димитър Балджиев печели през 2019 г. обявения конкурс за идеен проект за основен ремонт на киното.

Визуализация на сградата от птичи поглед | Източник: plovdivtime.bg

Идеята е киното да се съхрани като културна институция

Преустройството на киното предвижда промяна в основната функция на сградата. В непосредствена близост вече се намира кино „Лъки“, а същевременно с това в Пловдив има недостиг на сгради, в които да се провеждат големи културни събития. Архитекти от София предлагат сградатата да бъде обособена в многофункционална сграда за културни прояви. Във вътрешен план многофункционалната сграда ще бъде оформена в скандинавски стил – с големи отворени пространства, позволяващи провеждането на редица събития.

Какво се крие в архитектурата от 1964 година?

Създатели по проекта са арх. Любомир Шинков и арх. Любомир Бонев. По онова време е решено на улица „Гладстон“ да се издигне кино с конструкция, която заради горещия летен климат да бъде с подвижен покрив. Двете етажни нива на сграда е предвидено да бъдат свързани от висяща от тавана стълба. Концептуалните идеи са описани в книга „Архитектурата“ от арх. Любомир Шинков. По неясна причина стълбата между двете фоайета и пълзящият покрив не са осъществени. Днешният покрив на киното е бетониран, а планираното второ фоайе превърнато в кафетерия в процеса на строеж.

Стара снимка на киното | Източник: plovdivnow.bg

Формата на сградата оптично се разделя на два правоъгълника с пропорция 1:2 по отношение на обема. Във височина те се различават с не повече от метър, като по-големият помещава киносалон с 900 кресла и 14-метров екран. По-малкият блок сочи юг в посока улица „Гладстон“ и помещава главния вход. Впечатление правят бетонните фасадни елементи, които можем на оприличим на възглавнички. Те изпъкват на фона на суровия и ортогонален облик на останалите части от фасадата. Тези елементи се повтарят на няколко места около входа. В проекта за реставрация, те също фигурират, запазвайки оригиналния характер на сградата. Предвижда се пълна подмяна на конструкцията на дограмата, но оригиналният растер ще остане непроменен. Основна промяна по външния облик ще бъде нощното осветление.

Изцяло осъвременен ще бъде интериорът на киното

Визуализация на бъдещото фоайе | Източник: plovdivtime.bg

Той е претърпял множество промени през годините, голяма част от които изцяло несъобразени с езика на съществуващата архитектура. Днес сред рушащите се елементи трудно могат да се забележат части от богатата украса през 1964 г. За текущото състояние допринася и пожарът през януари тази година, въпреки че е бързо потушен. Новият интериор ще комбинира бял изчистен дизайн с таван с акустични панели от дърво. Обособени ще бъдат пространства с различна площ и променливи функции. Планирано е преоразмеряване на основната зала, чийто капацитет ще бъде редуциран от 900 на 650 места. Акцент ще остане стълбището във фоайето и видимите конструктивни елементи от оригиналния проект на арх. Шинков.

Докато чакаме киното да придобие новата си визия, можем да поразсъждаваме какво значение би имала тя за Пловдив. През последните години Пловдив доби внимание с развитието на квартала „Капана“, в който редицабутикови креативно насочени бизнеси намериха развитие. Осигурявайки едно съвременно пространство за култура, многофункционалната сграда ще бъде алтернатива на комерсиалните търговски центрове, които до голяма степен ощетяват от стойността на подобни събития. Площадът пред киното ще бъде също обновен с функция на външна галерия. Така ще се осъществи една пресечна точка на туристи, граждани и представители на различни творчески съсловия, давайки възможност за обмен на информация, личностно обогатяване и  себеизразяване.

Нов проект предвижда обезличаването на театър София

Остави коментар

Close Menu