В началото на месеца приключи ремонтът на Дома на културата на нефтохимика в Бургас. Усложнената епидемиологична обстановка ще отложи неговото откриване, споделя кметът на града Димитър Николов. Преустройството по проект на местното студио „МОТО“, изпълнено от ĸoнcopциyм между „Мууд Кънстръкшън“ ООД и „Булпласт БГ“ ЕООД искрено ни изненада по много приятен начин. Обновената сграда е чудесен пример за културна реконструкция на сграда от соца – нещо, което у нас се случва рядко, въпреки че е страшно необходимо.

Входът на обновената сграда

Сградата е едно от основните места за културни събития в Бургас

Построеният през 1975 г. културен дом е по проект на колектив от арх. Янчо Чонков, арх. Тодор Кръстев и арх. Олга Няголова(1), и представител на силно повлияната от интернационалния стил модернистична архитектура на Народна Република България. Металните прозорци, групирани в дълги ленти, каменната облицовка и изявените кубичност и хоризонтализъм на сградата я вписват сред характерните примери от това време.

Оригиналната архитектура на сградата по проект на колектив от арх. Янчо Чонков, арх. Тодор Кръстев и арх. Олга Няголова

През 2012 г. pъĸoвoдcтвoтo нa „Лyĸoйл Heфтoxим Бургас“ я дарява на Общината, което й дава възможност да бъде ремонтирана с финансиране чрез проекти. Две години по-късно местното студио „МОТО“ печели архитектурен конкурс за нейната реконструкция. През 2019 г. е избран и изпълнител, а днес обновената сграда вече е факт. Зрителната зала е изцяло ремонтирана, в Дома вече има и няколко мултифункционални зали, гримьорни, обновени настилки, инсталации и озвучение. Сградата е съобразена изцяло с нуждите на лицата в неравностойно положение. Обособено е и пространство за културни събития на открито.

Откритото пространство за културни прояви

Новата ажурна обвивка запазва и познатия облик на сградата

В интервю от 2014 г. арх. Десислава Стоянова-Иванова, арх. Габриела Илиева-Нунева и арх. Мариана Сърбова от студио „МОТО“ говорят за архитектурната концепция на Дома на културата. Идея, препращаща към стария облик на сградата, извлечена от средата, търсеща динамичност в настройката на сградата към новата рамка на площад „Тройката“. А днес изпълненият проект застава зад техните думи: зад бялата ламелна фасада откриваме дългите прозоречни ленти, каменната облицовка и строгата геометрия на оригиналната сграда.

Концептуална схема на студио „МОТО“ за силуета на сградата спрямо площад „Тройката“.

Силуетът на новата фасадна обвивка обгръща линията на съществуващата, но и загатва посока – движение нагоре, опит да „надбяга“ по-високите нови сгради от двете си страни и да се изправи срещу доминантната сграда на Съдебната палата отсреща. Умелото цветово решение и добре режисираното фасадно осветление придават на сградата ново звучене и внасят усещане за съвременна архитектура в многопластовия морски град.

Фасадното осветление допълва облика

Интериорът също е глътка въздух за българската обществена архитектура

Забележително е семплото, но напълно подходящо цветово решение на зрителната зала. Сякаш свикнали с достолепните червени и сини мокети и тапицерии, които разпознаваме в пленарните сгради на традиционния и новия парламент, както и в Зала 1 на НДК, глътка въздух за нас е съвсем неутралното и архитектурно сиво. Цвят, който пасва добре на бялата ламперия и топлия фладер на фурнира. Ритмичността на облицовките на залата е разнообразена чрез добре поместеното осветление. Допълнителен характер внася присъствието на пианото на известния композитор на българската естрада Тончо Русев, чието име носи и залата.

Голямата зала

Паркетите, акустичните плоскости, металните парапети и дървените ръкохватки придават на интериора семпъл, но издържан детайл, създаващ цялостно впечатление за чистота и подреденост. Елементи, проектирани и изпълнени с грижа за нуждите на ползвате и комфорта на посетителите – нещо, което все по-рядко срещаме у нас.

Новата фасада се отпечатва и в интериора

По отношение на разпределението и функционалното устройство, сградата носи ортогоналния характер на съществуващото до преди самата реконструкция. Най-характерно в преустройството е обособяването на пространство за събития на открито, което да бъде достъпно за публиката. Може би недостатък е присъствието на металните решетки, което означава, че достъпът до това публично пространство все пак ще бъде контролиран.

Разпределение на първия етаж
Разпределение на втория етаж

Защо ни трябват още много подобни примери?

След разочарованието от ремонтите по знакови сгради от епохата на социализма като Националния дворец на културата и бившия Партиен дом, се нуждаем от проекти, които да ни покажат как културно можем да преустроим наследството на бурния XX-ти в. Как то да отговаря на съвременните нужди  и как да възвърнем приемствеността в българската архитектура, чиято липса напоследък е толкова силна. Защото тези сгради са тук и сега, използваме ги и ще продължаваме да ги използваме. „Санирайки“ ги с лека ръка и без подход, ще си останем поколение с невзрачна и тъжна архитектура.


1.Проф. д.а.н. арх. Тодор Кръстев – „Бургаският дух на мястото“, Списание „Архитектура“, бр. 6, 2017 г.

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

3 коментара

  1. Къде е 2020? | WhATA Awards

    декември 28, 2020 at 10:04 pm

    […] Варна, както и интериорът на реконструирания Културен дом в Бургас. Но не може вече 10 години съвременната българска […]

    Reply

  2. Къде е 2020-1 | WhATA Awards

    декември 28, 2020 at 10:38 pm

    […] Варна, както и интериорът на реконструирания Културен дом в Бургас. Но не може вече 10 години съвременната българска […]

    Reply

  3. Лошото | WhATA Awards

    декември 30, 2020 at 12:10 pm

    […] Варна, както и интериорът на реконструирания Културен дом в Бургас. Но не може вече 10 години съвременната българска […]

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Ще строят детска градина до парк Гео Милев
Какво трябва да се вземе предвид при проектирането в тази зона

Скорошна публикация на кмета на столичния район Слатина разкри подробности по планирането …