Музеят за римско изкуство в Мерида – симбиоза между минало и настояще

Да се потопим в Националния музей за римско изкуство в Мерида – архитектурно творение, чието монументално присъствие подчертава ценността на съкровищата, които помещава. В древния римски град, пропит с истории, проектът на Рафаел Монео създава неповторима атмосфера за изучаване на експонатите от всеки посетител. С умелото си архитектурно, интериорно и пространствено решение сградата е определяна като един от най-ярките примери за съвременно музейно здание. 

Историческата локация на музея

Годината е 1986, впечатляващата конструкция, проектирана от удостоения с Прицкер испански архитект Рафаел Монео, е завършена. Ансамбълът от пространства е внушителен, но балансиран с присъствието на руините в интериора. Новата музейна сграда днес може да се определи като своеобразен мост през времето и пространството, който свързва древната история на града и съвременната аудитория.

Античният театър в Мерида. Източник: Håkan Svensson

7 години по-рано, по случай 2000-та годишнина от основаването на римския град с тогавашното име “Емерита Августа”, на Монео е възложена проектантската задача за музей, който да приюти археологическите разкопки на римското средище, останали непокътнати през вековете. На определената локация е съществувал археологически музей, датиращ от 1838 г. Вземайки предвид богатото наследство на съвременната “Мерида” – един от най-обширните археологически обекти в Испания, се оказва, че мащабът на съществуваща сграда е недостатъчен.

Източник: Rafael Moneo Arquitecto

Така се стига до изграждането на новия музей, ситуиран на метри от един от най-внушителните антични театри в света.

Силно повлиян от зададената функция и контекст на сградата, Монео придава на новия музей характера на древна римска сграда по деликатен начин, без директна имитация. Забележителните му похвати превръщат сградата в широко признат пример на архитектурната интерпретация.

Източник: Dida Biggi

Музеят като пространствена сцена за древни експонати

Всички идеи на архитекта за музея са базирани на стремежа му за постигане на контекстуална архитектура, която обаче вълнува и със собственото си присъствие. Основният фокус остава върху ценността на руините – те са интегрирани в сградата по умел начин, за който Монео споделя в свое интервю: 

„Исках да преплета руините и новото строителство по такъв начин, че посетителите да почувстват, че останките имат свой собствен живот, който продължава извън границите на сградата, че музеят не е изолиран и затворен фрагмент. Музеят показва конфронтацията на два града: единият е сегашната Мерида, а другият е заровената Мерида, която съществува, въпреки че не е видима.“

Източник: Rafael Moneo Arquitecto

Освен древните останки, музеят помещава в себе си и редица експонати. Вертикалното разпределение на сградата ясно подчертава разграничението между руините и артефактите. Криптата (етаж под входното ниво на музея), където са разположени руините като че ли е прегърната от внимателно наложената нова структура на музея.

Използвайки повтаряема система от тухлени  носещи елементи се създава усещане за монументалност. В конструкцията на тези елементи също се наблюдава приемствеността с римското минало – при тях е използвана древна техника, при която между два слоя тънки тухли се излива бетон. Поредицата от арки, вероятно вдъхновена от архитектурата на древния театър в съседство дефинира внушителното пространство. 

Вляво – вдъхновението от оригиналната техника, вдясно – приложението и в музея. Източници: Rafa Perez, Rafael Moneo Arquitecto

Строго регламентираната подредба на стените в подземното ниво е сякаш нарушена от преминаващия стар римски път. Разбира се, архитектът се съобразява със заварения контекст и го интегрира, както личи от разпределението на приземния етаж. 

Изложбените пространства на горните етажи са оформени като галерии с постоянен визуален достъп към долните етажи и атриумното пространство. Подът от стоманобетон с тънки ръбове, е подчертан от деликатни стоманени парапети. Този модерен минималистичен подход контрастира на архаичната масивност, характерна за сградите за култура от подобен мащаб. Контекстуалният подход към материалите и пространствата допринасят за възприятието на музея като капсула на времето.

Разпределенията на приземния етаж. Източник: The National Museum of Roman Art

Музеят разполага и с разнообразие от помещения, които се променят във височина, големина и степен на уединеност в зависимост от специфичните физически характеристики на артефактите, разположени в тях. Обликът на залите е тясно свързан с предметите, които се излагат в тях. Това също говори за елегантния и обмислен подход към всеки детайл в архитектурата. 

Изразните средства в музейния разказ

Скромните изразни средства и силната концептуална насока превръщат музея в незабравимо преживяване за всеки посетител. Архитектурната същност на това място е едновременно хуманна и внушителна. Играта със светлината, балансираните обеми на пространствата и неангажиращото навигиране на посетителите, демонстрират майсторството на Монео. Музеят, премислен до най-малкия детайл, идеално се вписва в историческата обстановка на Мерида, в непосредствена близост до величествения римски театър, съществуващ от самото основаване на града.

Кадър от Епископската базилика в Пловдив.

Археологическият комплекс в Мерида предизвиква паралели с родния Пловдив – дом на Античния театър и откритата преди няколко години Епископска базилика, помещаваща ценни римски мозаечни композиции, датиращи от IV – VI в. Позитивните примери за успешно съхранени обекти на археологията в България обаче са оскъден брой на фона на богатата ни история и наследство. Можем ли да се поучим от вдъхновяващите примери като Музея за римско изкуство на Монео, за да опазим и представим на света подобаващо националното си културно наследство? 

За музеите в Нюрнберг и Мюнхен, четете тук

Източници: 

Орнелас У. (1995) Типология и Музеят за римско изкуство на Рафаел Монео в Мерида (ориг. заглавие: “Typology and Rafael Moneo’s Museum of Roman Art in Merida”) 

Рейнхолд (1986) Прогресивна Архитектура (ориг. заглавие: “Progressive Architecture”), брой Юни, Рафаел Монео (интервю) 

Стийл Дж. (1994) Строители на музеи (ориг. заглавие: “Museum builders”), Рафаел Монео