Нов живот за старото училище в Петково

Майстори – каменари и доброволци възстановяват саморушащата се сграда на старото училище в село Петково, област Смолян. Инициативата започва още през 2016 г., след като предната зима част от източната стена се срутва. До момента са събрани дарения от над 8 000 лева, а доброволци са решили сами да започнат дейности по реставрацията на сградата, тъй като офертите от изпълнители са били непосилни за събрания бюджет.

Разрушената стена. | Снимка: Фейсбук група на инициативата

Училището е открито през 1921 г.

Според книгата „Село Петково“ на д-р Георги Ташев група първенци от селото се обединяват около идеята за построяване на ново училище още през 1916 г. Впечатляващо е, че това се случва въпреки условията на бушуващата Първа световна война. Чрез дарения и самооблагане на всички семейства се събират средства, строежът започва през пролетта на 1917 г., а на 16-ти септември 1920 г. училището вече посреща и първите си ученици. Тържествено е осветено на 21-ви юли 1921 г. Изчислена в лева, сградата е струвала 1 500 000 лв, събрани без помощ от държавата и общината. До 2015 г. в нея се помещават читалището и библиотеката на селото.

Снимка: Фейсбук група на инициативата

Вдъхновени от делата на своите прадеди, местни доброволци организират дарителска кампания. Действията по реставрацията на сградата са започнали в края на миналия месец. Получени са дарения и под формата на строителни материали, а каменари предлагат своя доброволен труд за ремонтните дейности.

Трябва ли доброволци да поддържат недвижимото културно наследство?

В случая, има голяма вероятност да става въпрос за сграда със статут на недвижима културна ценност, която би попадала под юрисдикцията на Националния институт за недвижимо културно наследство. Виждаме, че в последните няколко десетилетия административните органи се справят все по-неуспешно с работата си по опазването на архитектурното наследство. Примери за това виждаме дори и в най-големите градове. Такива са Захарната фабрика в София и Тютюневия град в Пловдив. Как тогава можем да очакваме, че механизмите на институциите могат да достигнат до малките населени места като Петково?

Кадър по време на ремонта този месец. | Снимка: Фейсбук група на инициативата

Подобни действия са прекрасен пример за гражданската самоинициатива, от която се нуждаем. Обикновено обаче реставрациите се съпътстват с подробни проекти, одобрения и разрешителни от институции, а в такива случаи често се пропускат инстанции, които обикновено се явяват и пречки за иначе добрите намерения. Това ни оставя да се питаме – дали държавата до такава степен е вдигнала ръце от недвижимото културно наследство в малките населени места, че да разчита само на помощта на доброволци? Или пък трябва просто да забравим за сложните системи за опазване и да почерпим вдъхновените от самоинициативата на нашите прадеди?

Все още сме далече от оптималния баланс между правителствените и неправителствените институции и доброволческите начинания в опазването на архитектурното наследство. Ироничен е също така и фактът, че във време на мир, свръхконсумация и строителен подем, историческа сграда трябва да разчита на дарения от няколко хиляди лева за своето съживяване. При всички положения реставрацията на старото училище в Петково е една положителна вест и знак, че българското село още е живо. А от такива новини се нуждаем много по-често.