Skip to main content
search

Националният музей в Катар отвори врати след повече от десет години строителство. Негов архитект е печелилият призванието Прицкер архитект Жан Нувел, а престижното местоположение на сградата я прави съсед на други съвременни културни институции, като проектирания от И. М. Пей музей за ислямско изкуство. Съвкупност от взаимно пресичащи се дискове оформят обвивката на музея и разпределението на сградата. Концепцията се базира на трансформацията на Катар от пустинна държава в икономически център, както и на вдъхновението от минералното образувание, наречено „пустинна роза“.

© Iwan Baan

Музеят е издигнат около първия дом на управляващата династия.

Сградата с площ 52 000 кв. м е построена около датиращия от началото на миналия век дворец на шейх Абдула бин Джасим Ал Тани, който е реставриран и интегриран в експозицията. Мястото се явява „люлката“ на рода Ал Тани – скромен и семпъл дворец, стоящ на южния вход на града, днес най-натоварената градска част, посрещаща пристигащите на летището посетители.

Дворецът в миналото.

Целта на сградата е да даде нова дефиниция на ролята на културните институции, като превръща посетителя от наблюдател в участник. В нея се помещават галерии за временни и постоянни експозиции, зала с 220 места, форум със 70, център за проучване на културното наследство, лаборатории за консервация, колекционерски магазини, офиси, две кафенета, ресторант и бутик.

Дисковете, оформящи обвивката на сградата, изскачат на определени места така, че да хвърлят сянка на централното пространство и да защитават посетителите от директна светлина. Промеждутъците между пресечените плоскости позволяват реализирането на остъклени отвори без рамки, осигуряващи добри гледки към вътрешния двор, градините на музея и пристанището на Доха.

В страницата на студиото на Жан Нувел се споменава, че търсенето на формата и решаването на функционалната програма се слива с основополагащия парадокс на проекта:

Да покаже скритото, да разкрие изчезващо изображение.

Да закотви краткотрайното, да опише с думи това, което не може да бъде разказано, да разкрие история, която не е имала времето да остави съзнателен отпечатък. История, която може да се изрази само с полет. В контраст с поетичната концепция, в музея са изложени традиционни геоложки и археологични артефакти, палатки, седла, съдове, лодки и мрежи, които говорят за номадския начин на живот. Целта на тази съвкупност от сграда и експозиция е да внесе чувството, което иначе би могло да се изпита само след месеци, прекарани в пустинята, в търсене на това, което ни убягва.

© Iwan Baan

Всичко в музея кара посетителя да усети пустинята и морето.

Дизайнът на сградата символизира мистерията на пустинната кристализация, визуализиращ пресичащата се структура на пустинната роза. Според Нувел радикалната форма се опитва да изрази прогресивния културен поглед на Катар и технологичните възможности, които са довели до неговото развитие в последните години.

Кристалното образувание пустинна роза. | Photo: Wikimedia Commons; Didier Descouens; CC BY-SA 4.0

Новият Национален музей на Катар е изключително впечатляващ с мащабите и архитектурното си решение, както и с дълбоката и добре въплътена в бетон концепция на Жан Нувел. Неговото завършване обаче започва да утвърждава нова тенденция. Доскоро динамично развиващите се страни в Персийския залив демонстрираха големия си финансов потенциал с мащабно строителство на жилищни и офис сгради.

© Iwan Baan

Сякаш осъзнали, че могат да покажат повече на света, те започнаха да реализират и големи културни проекти като разгледания музей. Наблюдаваме доста тясна връзка между локацията на музея и първия дворец на властващата династия и се питаме до каква степен културата е повлияна от политиката. Все пак Катар все още се класира във втората половина на държавите по отношение на човешките права и на 125 от 180 места в индекса за свобода на пресата. Днес все по-често се налага да надникваме отвъд бляскавите архитектурни концепции и да откриваме решения, базирани на далеч по-целесъобразни критерии. А това не говори добре за посоката на световната архитектура.

Георги Мърхов

Архитект и любител пианист. Търси архитектурата във всички аспекти на човешкия живот. Стреми се да я разглежда и представя от различни гледни точки.

Остави коментар

Close Menu