Площадка за всички деца

Така наречената стая „игрална площадка“ на училището Phoenix School в Южен Лондон е нова разработка от архитекта Матю Спрингет и педагога Фиона Макдоналд. Тяхното студио Matt + Fiona проектира обекта заедно с деца с аутизъм, така че резултатът да бъде сетивна площадка, която да бъде свързвана с училището.

Изградената от тъмносини триъгълници структура цели не само да бъде използваемо пространство за игра, но и отличителен знак за новото местоположение на училището. Важна част в процеса на проектиране е включването на децата в дизайна. Те участват в него по време на последния си срок в старата сграда и го изграждат през първия си срок в новата. Според Макдоналд

Познаването на околната среда е особено важно за младите хора с аутизъм.

В идните две години училището ще се премести два пъти и именно затова според учителите е важно да има разпознаваем елемент, който учениците да усещат близък. Всеки от тях е бил поканен да създаде структура, която да може да се построи от набор от триъгълници. Малка част от учениците взимат ролята на куратори, избират дизайна и изграждат модел в мащаб 1:2. Чрез него определят финалната визия.

Photo: Matt + Fiona

Построената с помощта на доброволци площадка е изградена от сглобяема рамка и триъгълни шперплатови плоскости. Употребата на предварително произведени елементи позволяват тя да бъде вдигната само в рамките на няколко седмици.

За завършващ детайл всеки ученик поставя свой белег в рамката – разноцветен керамичен жетон. Включването на децата в процеса не само ги обогатява, но създава и по-приятно пространство за игра.

Photo: Rob Harris

Често гласът на младите хора, още повече на тези със специални нужди, остава нечут. Тя рядко биват питани какво им е необходимо в изградената от човека среда, а всъщност са тези, които биха могли да отговорят най-добре. Дизайнът на площадката кореспондира много повече на малките моменти в ежедневието, които децата си представят – спокойно сядане в някой ъгъл или просто съзерцаване на небето. Този взаимен процес на проектиране е дал възможност на младите да се изявят и им вдъхва увереност по начин, по който конвенционалният дизайн не би могъл.

Време е и у нас да се замислим повече за дизайна за хора в неравностойно положение или със специални нужди. Сякаш все още проектирането на нещо по-различно от това, което сме виждали досега, бива гледано от архитектите като досадна необходимост, определена от наредби и правилници. Миналата година майките на деца „с увреждания“ извоюваха победа срещу предразсъдъците и безхаберието. Редно е това да ни накара да се замислим как и ние като архитекти можем да подобрим средата за всички.

Източник: dezeen.com