Skip to main content
search

Както писа Виктория Димитрова през есента на миналата година, Инстаграм постепенно се превърна в хъб за визуална култура и някой ден по неговите канали и безкрайни архиви, ще изследваме културните феномени и промените във визуалните възприятия и трендовете на нашето време. Както ние днес ровим из архивите в библиотеката, бъдещите изследователи ще ровят из архивите на Инстаграм и ще се опитват да си обяснят какво е вълнувал човека на нашето време.

Четете тук: Как ще изследваме дизайна през културния феномен Инстаграм?

В този контекст от известно време наблюдавам една тенденция в българската визуална Инстаграм сфера. Това е появята на все повече акаунти, поддържани от професионалисти, фотографи, архитекти и любители, които имат желанието да показват реалностите на нашите градове и то без комплекси – такива каквито са с всичките им красоти и проблеми.

Друг приятел би казал, че всички “само се опитваме да естетизираме грозотията” и така сериозните проблеми на средата ни. Това също, може би, е вярно.

Кадри от акаунта gradskasreda.

Но каквито и да са причините, целите и реалностите за появата на тези акаунти, истината е, че ги има и изглежда аудиторията силно се интересува от тях, та дори да целят да естетизират грозотиите, да покажат красотите или да разказват за проблемите, те си стават свидетели на нашето време и на нашите всеобщи вълнения и отношение към средата, която обитаваме.

Те по своеобразен начин се превръщат в дневници на средата около нас – на яките соц. шрифтове, красивите балкони, скандалните ЗУТаджийски надстройки, невероятните порти, захвърлените по пътищата боклуци, разбитите настилки и така важните за българската реалност вендинг машини.

Все пак средата е отражение на нас и нашето общество днес, а Инстаграм изследователите в бъдеще ще я открият такава, каквато им я поднасяме.

Хайде да разгледаме някои от тези акаунти – дневници на нашата среда и нашето време (всяко заглавие с линк):

 

Както очаквате тук става въпрос за столичната градска среда, но този акаунт не само показва градската среда, а я въплъщава – често е тъжна и пренебрегвана, но има дни, които я правят щастлива, дори с минимални подобрения и щастливи хора, които се разхождат из нея.

Очаквано cablesofsofia ни потапят в необятния свят на софийските кабели. Нито една фасада не е софийска фасада ако няма кабели. Change my mind.

Не може и без balkon4e-та, те са неразделна част от нашия живот пък и знаете, често обичаме да си ги усвояваме, та като видим истински и китни балкони ни става много мило.

Ето тук  може да прочетете цяла статия за историята на българските балкони

Витрините са неразделна част от града, а често и отражение на българския търговски гений, без който нищо нямаше да бъде такова, каквото е днес.

Заедно до витрините се нарежда и проектът entrance_project, който още по-силно се фокусира върху малките бизнеси, които от 90-те до днес окупират партерите и създават нов свят за себе си и за всички нас.

Говорейки за българския търговски гений няма как да не споменем за уличните машини за кафе, има ли изобщо българска реалност и бизнес без тях?

Като архитект няма как да пропусна този акаунт. Българският ЗУТ е безкомпромисно “най-ценният” творец на градската ни среда. Тези пристройки са свидетели на прекалено много неща, за които думите ми не са достатъчни. Снимките говорят сами за себе си.

Портите на София ни показват достойнствата на вратите из столицата, които често подминаваме по улиците без да забележим.

И в този акаунт има още прекрасни врати.

В София пише откриваме красотата на шрифтовете, които украсяват града (и не само).

В този акаунт също, а дори и лога.

И за бонус ви слагам мъдростите от софийските улици. Все пак и те са част от градската среда.

Интересно е да възприемаме средата около себе си през обектива и очите на други хора, представена атрактивно в социалните мрежи – понякога се възмущаваме, понякога и се радваме, но не можем да останем безразлични.

Вярно е обаче, че подобни дневници ни доближават крачка по-близо към това да осъзнаем проблемите си, да искаме по-добре поддържана и по-качествена среда. Хубаво е да я възприемаме такава, каквато е днес – с всичките и красоти и проблеми, но и да се стремим за промяна на лошите и страни и към съхраняване на добрите и такива.

Четете тук за красотата на грозната естетика, изразена в белия пластмасов стол

Зекие Емин

Архитект и изследовател със страст към историята, културното наследство и неговото адекватно преизползване и интегриране в реалностите на ХХI век. Вярва, че архитектурата е прякото отражение на човешката история. Тя е вечна - съществува физически от древността до наши дни. Аналогично писането е прякото отражение на нашите мисли и единственият начин да ги запазим във времето.

Остави коментар

Close Menu