Как ще изследваме дизайна през културния феномен Инстаграм?

Инстаграм е познат на всички като социалната мрежа с най-много суперхрана, почивки на море, кафе, котки и моливи за очи. Но това е само едно от многото му лица и съвсем не е най-вълнуващото.

Освен източник на лайфстайл трендове, платформата може да се възприеме и като най-големия каталог или хранилище за изкуство и дизайн. Сред потребителите се срещат милиони графични дизайнери, интериорни дизайнери, визуални артисти, дигитални артисти, 3D артисти, архитекти и фотографи, които споделят своята работа. Тяхното творчество е извор за вдъхновение на много хора, включително техни настоящи и бъдещи колеги, които търсят нови идеи и обмяна на опит.

Творчеството на petit_gobelet съпоставя в уникални колажи модните кампании на супермоделите с известни творби на художници и попкултурни символи

Форматът, от своя страна, е прост: известният грид от снимки във формат 1:1, а възможностите за социална интеракция с публиката и други артисти превръщат ползването на мрежата повече в социална игра, отколкото във формална форма на комуникация. Лесно в тази среда започват да се разпространяват влиятелни идеи, които отразяват и провокират вълненията на обществото.

Макар и голям брой професионалисти да водят и активен офлайн живот като споделят творчеството си в галерии и книги или го вливат в реализирани архитектурни проекти, несъмнено много по-големият и активен обмен на информация се случва само в платформата.

Тя е свободна и може всеки да участва, независимо дали има формално образование или е самоук любител, приема неограничен обем публикации и работи 24/7. Така в нея се намират и безброй работи, които нямаше да бъдат създадени изобщо ако не съществуваше платформата в този си вид и не даваше достъп до огромна публика. Точно заради последователите си много артисти правят своите творения без да имат реален поръчител или дори купувач за тях.

kemeticblue e египетски архитект, който чрез оригиналните си триизмерни колажи създава една необикновена, абстрактна и експериментална архитектура

Не по-малко любопитни са профилите на хората, които просто имат интерес към визуалната култура. Някои създават т.нар. естетически профили, които са невероятна визуална наслада за окото, базирана на подредени с вкус изображения по стил, цветова гама и геометрия, и самото куриране на грида на акаунта се превръща в умение. Други създават колажи от популярни изображения, трети снимат света около тях под определена гледна точка или търсят в него ексцентричното и необичайното. Но независимо от съдържанието, тази практика се откроява като поредната интересна форма на изкуство, което се ражда в дигиталния свят.

Blu_riviera е естетически профил в търсене на вечното лято, както обяснява авторът. Настроението се задава от чаши за вино, слънчева светлина и ретро черно-бели фотографии

Освен естетика, социалната мрежа дава голямо поле за експерименти и в нея се намират архитекти, които публикуват своите разработки, проби и търсения. Такъв е случаят на one_house_per_day, архитектът, който скицира различна къща всеки ден.

Четете тук за проектите на One house per day

Също толкова важни са и силните послания на акаунти като alvaraltissimo. Неговият хумор, зад който се крие голяма доза архитектурна критика, са повод за размисъл и повод за промяна на начина, по-който проектираме.

Четете тук за архитектурната сатира на Alvar Aaltissimo

Историята за необятна, широкодостъпна и либерална медия за изкуство звучи повече от прекрасно и изводът е, че платформата става най-големият, подробен и точен портрет на визуалните тенденции на нашето време. Вярно е, че добър визуален content може да се намери в много други сайтове, но големината и изчерпателността на Инстаграм надминава конкурентите му. Там се споделя не само общодостъпно ценно съдържание, но и се проследяват реакцията на хората в реално време и отправените послания.

Затова ако един ден след много години си зададем въпроса…

“Какви са били културните явления от периода от 2014-та до 2022-ра година?”

…най-вероятно ще търсим в един от големите извори на тази информация – Инстаграм.

sansnovazuhause снима апартамента в който живее – завивката на леглото си, обляната от светлина дневна, разместените мебели, вазата с божури и декорациите по стените

Какво и как ще търсим в мрежата?

Методът на водене на проучване, който познаваме и практикуваме досега, се състои главно в ровене из архивна информация, класифицирана прилежно от архивистите или библиотекарите, по теми, по години, по автори, по места. Намирането на една информация води до друга, знанието за един източник води до свързаните с него други източници, и така изследователят оформя една дълга и поддържаща верността си верига.

И това е възможно винаги, когато архивът е статична единица и не е застрашена от унищожаване (по-често умишлен пожар или наводнение, и много по-рядко от истинско, несимулирано, бедствие). С проучването на социалните и културни явления на 21-ви век, към което ще принадлежи и проучването на феномена Инстаграм, нещата ще стоят по съвсем различен начин. Това съвсем логично довежда до въпроса:

След време, ще съществува ли изобщо Инстаграм?

Българският 3Д артист georgestoyanov създава провокиращи въображението триизмерни композиции

В условията на огромна конкуренция между социалните платформи, апликациите и сайтовете, вероятността някоя друга по-атрактивна за новите поколения мрежа да завземе териториите на друга, е много голяма. Какво ще стане тогава с тази, ако постоянно растящата графика на броя нови акаунти и постове започне да спада? Ако никой не ползва платформата, няма ли да тя бъде затворена и изтрита?

Дали създателите й ще я пазят активна само за справка или ще архивират този гигантски дигитален багажник от информация? А колко ще струва нейното пазене заради самото пазене? Ще може ли да има отворен достъп за изследователите от 2050-та година, които ще търсят архивни тенденции от 2016-та? И как ще разбираме контекста, в който е създадено, извън събитията деня, и извън активните връзки между тази мрежа и всички други мрежи, ако и те не съществуват в същия си вид?

Всъщност не е ли интересна цялата медия в своята съвкупност и обвързаност, като културен феномен и дневник на събитията?

Изглежда, конвенционалното изследване на архивни единици, което познаваме досега, не е методът, по който може да се обследва следата, която оставят дигиталните платформи. Вероятно днес един самоук, но първокласен дизайнер, не издава книги и не прави изложби, може би дори няма професионална практика, но стои пред своя компютър и споделя творчеството си с голяма онлайн публика, напълно удовлетворен от онлайн успеха си. Един сценарий на живот, възможен и често срещан в наше време.

Този self-taught дизайнер riddinginkdesign прави плакати на свободно избрани теми с изключително съвременен вайб по своя инициатива и без конкретен поръчител

Как изобщо ще търсим неговото наследство през 2050-та?

По файлове и флашки, по рециклирани стари компютри, по запазени постове в други профили, по профили със забравени пароли и неактивни акаунти? Извън мрежата не може да бъде събрана нито следата на онлайн споделеното изкуство, нито отзвука на одобрение, противоречие или съмнение. Но не е ли важно точно това, което характеризира толкова силно нашето време, отношението между онлайн феномен и генерираният онлайн интерес пред отношението между конвенционален артист и конвенционална публика?

Сай-фай колажите на cult.class, показват как извънземни играят баскетбол със нас, земляците, и вече се следват от 550 хиляди души

След тези въпроси бихме предположили, че ако всичко това е толкова ценно, то сигурно можем да го събираме по някакъв начин, извличайки важната част от източника и пренасяйки я на друго място. Но това е някакъв неестествен процес, обратен на дигитализацията, и в разрез със събитийната и стихийна идея на социалната мрежа.

Защото проблемът с дигиталното наследство е че неговото опазване и съхраняване противоречи на неговата същност. То е създадено да идва и да изчезва – нима някой скролва назад до пост от 2018-та година, нима някой търси, харесва и коментира стари снимки? То прави своя вайръл фурор и си отива така, сякаш никога не е съществувало.

Вдъхновен от филмите на Wes Anderson, accidentallywesanderson ни показва сгради, които сякаш са като извадени от филм на именития режисьор в характерните за него чисти цветове и симетрични композиции

И затова е толкова вероятно тази повсеместна информация в различна форма за всеки човек и всеки фийд, от която днес има такъв излишък, някой ден да изчезне. А с нея и творчеството на милиони хора и вълненията на изкуството. Несъмнено, изследователите и опазвателите на нематериалното културно наследство са изправени пред едно огромно предизвикателство.

Това вероятно ще прекрои начина, по който се говори на тази тема и начина, по който се оценява културата.

Фернандо Пино зад heart.wrk е фрийленсър графичен дизайнер, но в Инстаграм показва своя отличителен почерк, правейки плакати с коли, вдъхновени от стила на комиксите, корици на ретро списания и реклами

Но засега никой не възприема сериозно Инстаграм като културна следа или културен феномен, още по-малко – като енциклопедия на културата на 20-те години на 21-ви век. Затова имаме още малко безгрижно време, в което да качваме домашните си любимци или дизайна, по който работим в момента.

Обаче, нека имаме едно наум, за да не се впишем неусетно в класически сценарий на сай-фай филм, а именно – да оставим създаденото от нас да порасне толкова, че да не можем да го управляваме, то да поеме по свой път и накрая неминуемо, да управлява нас.