Снимки: Гражданска инициатива "Обществен и релсов транспорт | Строителство София Споделете в Facebook Споделете в Twitter Споделете в Google+ Споделете в Reddit Споделете в Pinterest Споделете в Linkedin Споделете в Tumblr Ремонтът на една от най-големите гари в София, Подуяне, тече вече повече от година и се очаква да приключи до края на 2020 г. Минавайки покрай сградата, вече можем да видим ремонтираната фасада – зеленият цвят е заменен от жълт, подменени са покривните покривки и металните обшивки, улуци и водосточни тръби, а каменната облицовка е почистена. Какво още ще се промени при реконструкцията? Така изглеждаше гарата преди началото на ремонта. Оригиналният проект за гарата е на известния архитект Панайот Калчев Първият коловоз на гарата е изграден през 1917 г., а през 1930 г. е открито ново здание с проектант арх. Панайот Калчев. Тъй като е бил ръководител на архитектурното бюро към БДЖ, той е и автор на редица други сгради, свързани с железопътния транспорт като сточните гари на София и Пловдив (последната бе съборена миналата година), както и метеорологичната станция на връх Мусала. Приемното здание на гара Подуяне и първият перон са запазени в оригиналния си вид и до днес. Метеорологичната станция на връх Мусала, проектирана от арх. Калчев. Откроява се почеркът на архитекта. Ремонтът се извършва поетапно, ще бъдат възстановени и оригиналните елементи на интериора. Първият етап от проекта включваше рехабилитация на източното и западното крило на гарата, а в момента тече вторият етап – извършват се ремонтни дейности по централния корпус. В него се намира и приемният салон, впечатляващ посетителите с голямата си височина, касетирания таван и стройните прозорци. Планира се да бъдат реставрирани дървените елементи по билетните каси, павилиона за вестници, както и оригиналната дървена дограма. По стените ще бъдат положени акустични панели, които да подобрят звуковите качества на помещението, а оригиналните пейки също ще бъдат възстановени. Ще бъде монтирано и ново електронно табло. Визуализация на проектното решение. Реставриран ще бъде и салонът на ресторанта на гарата. При откриването си през 1930 г. гарата е разполагала и с ресторант. След неговото затваряне обаче, салонът му се е използвал дълги години за склад. Цел на сегашния проект е да бъде реставриран в оригиналния си вид и да може да функционира пълноценно. Той ще бъде пуснат в експлоатация заедно с останалата част от гаровия комплекс. По протежение на коридора, свързващ чакалнята с ресторанта, ще бъдат изградени тоалетни за посетителите, както и помещение за майки с малки деца. Пещта в сутерена на сградата и арх. Александър Туджаров, изпълняващ длъжността ръководител на звеното за „Подготовка, управление и изпълнение на проекти за гарови комплекси и терминали“ По време на ремонта е направено интригуващо откритие в сутерена на сградата. Там е открита пещ, която се е използвала за отопляване на гарата. Нагорещеният въздух е бил преразпределян във въздуховоди, които са отоплявали помещенията. В момента тя е една от малкото подобни, запазени у нас. По отношение на инсталациите, в сградата ще бъдат ремонтирани електрическите, водопроводните и канализационните, отоплителните и вентилационните системи. Ще бъде въведено и видеонаблюдение, както и оповестителна система. Почистената каменна облицовка. | Снимка: Строителство София Гара Подуяне сякаш е добър пример за реставрацията на подобни сгради у нас. Поне засега. Подбраният от проектантите подход – да възстановяват оригиналните елементи по интериора и екстериора, както и да подобряват качеството на ползване на сградите, е най-подходящият за възстановяването на сгради с историческа стойност. Гара Подуяне определено е такава, въпреки че все още няма статут на недвижима културна ценност. Ремонтирана фасадна стена – липсва профилът на външния контур на светлата рамка на прозорците, а мазилката е гладка. | Снимка: Строителство София Ако погледнем в детайл, можем да открием някои малки промени, отклоняващи се от оригинала. В източното крило например, декоративният профил на прозорците е вече изравнен с останалата част на стената и е оформен само с боя. Тънката стреха на сградата е заменена с по-висока, метална такава, а мазилката вече е гладка, вместо драна. Разбира се, сегашният проект не е длъжен да се съобразява напълно с оригиналния, тъй като както споменахме по-горе, сградата не е недвижима културна ценност. Тези промени изглеждат сякаш добре премерени и не нарушаващи хармоничните пропорции между сградните елементи. За добро или лошо, все още не е готово. Продължаваме с интерес да следим процеса по възстановяването на знаковата гара. Повече можете да разгледате във видето на ОП Транспорт и транспортна инфраструктура на този линк. Остави коментар с Facebook