Урок по атмосфера от Мароко

Имали ли сте чувството, че се разхождате из картина? Сякаш сте се промъкнали в някой шедьовър и с любопитство се дивите на гънките на маслените бои, всичко е фантастично и същевременно сякаш можете да докоснете въображението си. Има няколко града, чиито улици са ми навявали подобно чувство. Един от тях е Шефшауен – синият оазис насред пясъчно Мароко. В прегръдката на сгушените му улици постепенно се озоваваме в лабиринта на застиналото време и вече няма значение нито колко е часът, нито коя дата е. Моментът е просто този, който е. Сега ни е паднало да се усамотим с архитектурата на едни други нрави и да й се отдадем като спокойни слушатели, за да чуем какво има да ни разкаже.

Шефшауен  е град за обикаляне, не за посещаване.

Не си губете времето да търсите най-известната джамия или онзи страхотен ресторант с най-високия рейтинг в TripAdvisor. Заредете се с един добър чифт крака, по желание и с приятел и просто опитайте да обиколите навред.

Бродейки за пореден час из този своеобразен град-скулптура, се опитах да систематизирам в ума си подправките за рецептата на една толкова специфична атмосфера.

Историята

На първо място са историческите му пластове, слуховете и разказите. Името на града буквално означава „погледни върховете“ и се свързва с разположението му в подножието на планината Риф. Градът е основан като крепост през 1471г. По-късно става приют на множество мюсюлмани и евреи, докато испанците не го окупират през 1920г. Той остава във владенията им до 1956г., когато се обявява независимото кралство Мароко.  Испанското влияние върху архитектурата и градоустройството на Шефшеуен, както и това на бежанците, прави града една неповторима смесица от стилове, традиции и легенди.

Архитектурата

Планинският релеф на градчето обуславя и терасирането на къщите, които сякаш естествено се изкачват по хълмовете на планината; испанците и мориските, чието дело са белите къщички с тесни балкончета, керемидените покриви и типичните вътрешни дворове, примесени с арабските врати и орнаменти създават типичния арабско-испански стил, популярен в северно Мароко и южна Испания.

Уличките са тесни, а дуварите – високи. Разкошните дворове са видими само при отворени порти, докато улиците са накичени с шарени сергии. Това, което прави Шефшауен неповторим сред мароканските градове, обаче е синият цвят, в който са боядисани всички фасади.

Синьото

Според еврейските вярвания синият цвят символизира небето и напомня на хората за рая и Бог. Често евреите боядисват неща в синьо поради тази причина. Някои легенди твърдят, че синият град е боядисан от еврейските бежанци преди пристигането на испанците. Според други пък хората от Шефшеуен просто искали да се спасят от комарите и вярвали, че синият цвят ги отблъсква. Трети споделят, че просто синьото създава прохлада из улиците и в домовете.

Според някои местни пък, синият цвят отдава почит на водопада Рас ел Маа, който е основният източник на питейна вода в района. Каквито и да са причините за боядисването на града на първо време, днес синьото, което е обляло всички фасади и улици, създава неповторимото усещане за воден оазис сред пустошта. Цветът става толкова емблематичен за града и толкова привлекателен за туристите, че дори местните дами съобразяват одеждите си с цветовата гама на фасадите.

Прането

Ако сте порядъчен фотограф, то неминуемо имате колекция от всевъзможни комбинации и разновидности чаршафи и бельо, провиснати от балконите, по улиците, по сградните инсталации и т.н. Всички знаем, че прането е една от музите на артистите и очарователно движим архитектурен елемент. Всеки балкон засиява с особен характер, когато е белязан от невидимото човешко присъствие в лицето на прането.

Е, Шефшауен не отстъпва пред италианските тесни улички. Терасите върху плоските покриви сякаш естествено се продължават във височина от цял ефирен етаж от пране. Сградите си общуват с общи простори, сякаш са се хванали за ръце, а съвсем често и обитаемите приземните етажи декорират улиците с достъпните за минувача свои изпрани одежди, живописно наредени до съседните магазини за дрехи. Ако някой обмисля да напише книга за архитектурата и прането, то Шефшауен може да бъде първата му отправна точка.

Вратите, стълбите и инсталациите

Това са може би най-фотогеничните архитектурни детайли на Шефшауен. Картини и саксии мерят пъстрота по външните стени на улиците, все едно обикаляш из коридори на апартамент, само че вместо таван имаш небе. Кабелите се разхождат по всички фасади и провисват между сградите, докато стигнат красивите улични лампи, които заслужават специално фотографско внимание.

Едни от любимите модели на фотографите и художниците са тесните високи стълби пред къщите, които в най-различни конфигурации водят до типичните арабски входове. Вратите са онези, които играят главната роля в Шефшауенския спектакъл. Всички врати на Медината (арабския център) са сини, и всички са в най-различни форми.

Сергиите

Редом до градските инсталации могат да се поставят и  сергиите, така типични за Мароко. Като занаятчийска страна тя пази традицията си да продава продукцията си по стария начин – на улицата. Всевъзможни ръчни цветни изделия кичат улиците, носят се най различни аромати, а цялата търговия се осъществява на крак и чрез прословутото спазаряване.

Котките

Шефшеуен определено е град на котките. Тук те са толкова много, че човек би помислил, че са сакрално животно. Въпреки че това се дължи единствено на немарливото отношение към домашните любимци, свободно разхождащите се котки допълват живописния характер на града.

Просто Шефшауен няма да е същият без своите котки. Ако прането е недвижимия знак за живот, то котките са нещо като подвижни скулптури. Те застават отлично композирани насред архитектурните детайли и умело създават перфектния кадър, без дори да го знаят.

Шефшауен е обходима картина, архитектурно съкровище и културна еклектика. Въпреки че в околната му планина се произвежда около половината от хашиша в световен мащаб, много по-опияняваща за туристите е градската му атмосфера и чувството, че си влязъл в интериора на небето.