Архитектурната 2023-та – тенденции и наблюдения

Годината наближава своя заветен край. Всички си поемат дъх, спират за миг и правят равносметка на отминалата и поглеждат напред към очакванията от следващата година. В този контекст нека и ние разгледаме каква беше архитектурната 2023-та.

В опита си да извлечем някои изводи за изминалата година трябва да имаме предвид, че тенденциите в архитектурата се променят бавно и трудно могат да се дефинират ясно. Тя винаги е продукт на социалните, икономическите, политическите, та дори и дигиталните промени, които се случват около нея, и се превръща в тяхно физическо огледало. 

България на архитектурно Биенале за първи път от 15 години

Безспорно най-голямата архитектурна случка на 2023-та бе присъствието на българската архитектура на най-големия световен форум – Венецианското биенале. За първи път от 15 години български продукт бе представен на световната архитектурна сцена. 

Кадър от българския павилион на Биенале 2023 “Образованието е придвижване от мрак към светлина”. Снимка: Bulgarian Pavilion

Въпреки прибързаната организация и реализация на участието ни за няколко дни в края на миналата година, както и критиките към неговото съдържание, няма как да не се отчетат позитивните му страни. На форума представихме успешен български продукт, който с проблематиката си се вписа адекватно в богатата палитра от павилиони и тематиката на тазгодишното Биенале. Ако си изведем правилните изводи от това участие, то следващия път можем да подходим към задачата с повече прозрачност, адекватно финансиране и достатъчно време за генериране и реализиране на идеите. 

Повече за Българския павилион, четете тук

Училищата станаха тема 

Международните форуми като архитектурното Биенале са прекрасна възможност за малките държави като България не само да представят себе си пред широкия свят, но и от там да “кажат нещо у дома”. Един от успехите на българския павилион на тази година бе именно повдигането на темата за училищата на местна почва. Българските архитектурни награди отличиха амбициозния проект в 6 фази на студио Think Forward, започнаха да се провеждат дискусии за бъдещето на образователната архитектура и нуждата от промяна на нормите за проектиране и процедурите за инициирането на училищни проекти изобщо.

Кадри от проектите на студио Think Forward.

Повече за проекта на студио Think Forward, четете тук

Образованието, разбира се, генерално стана водеща тема в обществото далеч от чистата си архитектурна обвивка. Разочароващите резултати на PISA от последния месец, както и тази от вътрешните изпити като матури и НВО свидетелстват за сериозните пропуски в българското образование. Това обаче е добър повод и за архитектурата да повдигне темата за важната взаимовръзката между материалната база, преподаването и ученето.

Сградата на изложбен център “Вихрони” преди и след обновяването на сградата. Снимка: Art Centre Vihrony, Асен Емилов

Прочетете повече за проекта за преобразяването на училище в изложбен център “Вихрони”

Освен темата за подобряване на наличната училищна база се появиха и няколко проекта, които целят нейното преизползване с предлагането на нови функции. Проблемът с изоставените училища в България, представен на Биеналето, е в резултат на демографската криза и не може да бъде решен със способите на архитектурата. Тя обаче може да реновира, реконструира, да дава нов живот и нови функции. Такива решения предлагат проекти и инициативи като изложбен център “Вихрони”, реновацията на училището в с. Осоица, възстановяване на училището в село Голяма Желязна, центъра “Кристо и Жан-Клод” в Габрово.

Сградата на център “Кристо и Жан-Клод, бившият текстилен техникум в Габрово.

Прочетете тук интервю с екипа на студио Lusio за българските училища и материалната база

Появата на (желание за) обществени сгради с културна функция

Изложбен център “Вихрони” и центърът “Кристо и Жан-Клод” освен преизползвани училищни сгради са и нови пространства за култура. Иска ни се да отбележим като тенденция и появата на все повече сгради за култура, но истината е, че те все още са крайно недостатъчни, за да бъдат разглеждани по този начин. 

Въпреки това има добри първи стъпки. Тази година голямото отличие на Българските архитектурни награди грабна сградата DOT, която комбинира в себе си галерийно пространство, апарт-хотел и ресторант, разположени във все по-възраждащата се централна част от столицата, ставаща известна под името “Квартал”. 

Нови обществени сгради още се строят трудно, особено когато става въпрос и за сгради с културна функция, но тук е добре да споменем и проведения през тази година архитектурен конкурс за Център за експериментално куклено изкуство в гр. Стара Загора. Към момента можем само да се надяваме следващите стъпки по реализацията да се развият по план, за да имаме реални аргументи, с които да затвърдим този процес като тенденция. 

Вижте тук какви проекти и тенденции отличиха Българските архитектурни награди през 2023 г.

Активизация на градските пространства и повече внимание към средата

Градската среда вече е тема с обществено значение и от нея се интересуват много повече хора и много по-активно, но реалните качествени промени все още са рядкост. В покачването чувствителността на обществото към градската среда трябва да оценим приноса на събития като фестивалите “Квартал”, “Реките на София”, “100 стола”, обновяването на Бизнес парка в Младост, който дори получи специално отличие на Българските архитектурни награди. Тази година се проведоха фестивали и в Стара Загора, Габрово, Велико Търново и други градове из страната. 

Кадри от “Реките на София 2023”. Снимки: Иван Шишиев, Етюд-и-те на София

Това определено показва, че временните намеси и активирането на градовете чрез събития работи за повдигането на всеобщата ни чувствителност към пространства, които обитаваме. Въпреки това реални промени, изразени във възложени и добре изпълнени проекти за обновяване на градската среда все още са рядкост. Като добри примери можем да разгледаме обновяването на улица “Алеко Константинов” и реализацията на Медитативен парк в гр. Бургас.

Кадри от ул. “Алеко Константинов” в гр. Бургас преди и след. Проектът е на студио Urbana Architects. Снимки: БургасИнфо

Превръщането в пешеходни зони на площадите около Св. “Александър Невски” и “Св. София” в столицата също са стъпки в полза на градската среда. В края на годината се въведоха и ограничения за старите автомобили в центъра на София и очакваме да видим как това ще повлияе на качеството на въздуха. Докато столицата все още не успява напълно да реши фундаментални проблеми, свързани с качеството и наличието на улици и тротоари по кварталите, обществото вече започва да изисква много повече от това. Какво следва оттук нататък и дали повишената обществена чувствителност към темата ще бъде канализирана в инициирането и реализацията на повече проекти, предстои да разберем. 

Прочетете тук повече за последните промени в градската среда на София в началото на зимния сезон

Медитативен парк в гр. Бургас. Проект и снимка: Think Forward

Прочетете тук интервю с екипа на Think Forward за Медитативен парк в Бургас

Затворени комплекси с къщички

Изграждането на затворени комплекси в столицата и по-големите градове не е новина. Те се строят активно от началото на 2000-те години насам. Специфичният тип на жилищни комплекси, имитиращи малки градове с по-малък мащаб, подредени улички и множество еднотипни къщи обаче някак дефинираха тази архитектурна година, може би и защото станаха популярни и в по-широкото медийно пространство. 

Корица на статия от Боряна Генчева в Капитал от 8 декември 2023 със заглавие “Най-големият жилищен проект в Банкя предвижда 67 къщи”.

Докато общината не смогва да строи улици и тротоари, а жилищна политика на практика не съществува, частните инвеститори изграждат “оазиси” за тези, които могат да си го позволят. Така новите обитатели на комплексите се пренасят в паралелна на българската градска реалност, в която има улици, еднакви къщички, детски площадки и достатъчно паркоместа. Бягството от проблемите на града и изобщо бягството от реалния град в новите комплекси е просто архитектурното въплъщение на по-сериозни социални, икономически, та дори и естетически проблеми. 

Още високи сгради 

Темата за високите сгради (особено в централните части на града), която доскоро създаваше бурни спорове и яростни коментари в дигиталното и обществено пространство, някак се измести на заден план и даде превес на дебатите за градска среда (не толкова за сериозните проблеми в нея, а основно за временните намеси и паметниците). Въпреки това изграждането на високи сгради продължава, а новините се появяват в медийното пространство без да предизвикват масовите възмущения от преди няколко години. 

В началото на ноември месец бе издадено разрешително за строеж на т.нар. “трети Диамант” на фирма “Артекс” с височина от 50 метра. Очаква се скоро нови многоетажни сгради скоро да започнат своето изграждане и в близост до хотел “Родина”, както и на бул.”Г. М. Димитров” до NV Tower. Преди броени дни излезе и новина, че главният архитект на София е издал виза за проектиране на комплекс от 75-метрови сгради на имота на бившия ИПК “Родина”. Снимка: Визуализация на “третия Диамант”.

Превес на жилищното строителство (въпреки очакван спад на имотния пазар)

Това е тенденция, която наблюдаваме от години. Жилищна политика липсва, но жилищното строителство у нас продължава да взема превес. В масовия случай архитектурните му качества продължават да са спорни. Това се случва в контекста на очакван спад на имотния пазар и все повече налични статистики, които показват, че в България има голям брой празни жилища, а закупуването на имот може да не се окаже най-сигурната финансова инвестиция в бъдещето, каквото по принцип е възприятието у нас. 

Residential park Plovdiv в “Тракия”, Пловдив. Снимка: Димитър Марков за Капитал

Все повече се говори за архитектурни конкурси

Тази тенденция предполага не толкова навлизането или затвърждаването на архитектурния конкурс като практика за правенето на архитектура у нас, а по-скоро проникването им в по-широкия обществен диалог. Това може би е в резултат и на няколкото проведени конкурса през последните години – някои успешни, други не толкова. 

Като успешен архитектурен конкурс с похвална реализация можем да разгледаме този за нова сграда на “Карин дом” във Варна. В края на миналата година се обявиха резултатите от конкурса за централна градска част на Добрич, който обаче бе заобиколен от недоволство във връзка с различни аспекти на неговото провеждане, както и тазгодишния конкурс в Стара Загора, за който вече споменахме. Снимка: Сградата на Карин дом, Георги Милев

Повече за сградата и конкурса за “Карин дом” четете тук

От друга страна популяризацията на словосъчетанието “архитектурен конкурс” може да се дължи и на честото му споменаване в медиите не толкова като успешна практика за изграждане на обществено значими пространства и сгради, а конкретно във връзка със съдбата на два паметника – този на Съветската армия (който вече е демонтиран) и инициативата за възстановяване на Паметника на първи и шести пехотен полк (който премина през множество архитектурни конкурси).

Кадри от конкурса за Мемориал на загиналите войници от Първи и Шести софийски пехотни полкове от 2018 г. и номинацията в категория “Конкурс на годината” на WhAT Association.

Четете тук интервю с един от участниците в конкурса за Мемориал на Първи и Шести пехотни полкове

Представянето на архитектурния конкурс като вариант за решаването на противоречиви за обществото теми изглежда по-скоро като опит за прехвърляне на всеобщата отговорност върху архитектите и дизайнерите. Разбира се, за подобни ключови публични локации трябва да се реализират архитектурни конкурси, но решаването на широки обществени проблеми и конфликти не може да се случва само в процеса на проектиране. Те трябва да се уповават на прозрачни публични обсъждания, експертни гледни точки и открити дебати. 

Въпреки по-широкото си присъствие в общественото пространство през тази година, архитектурният конкурс все още остава неразбрана и недобре реализирана практика у нас. 

Малко добри и повече спорни практики при реставрациите и реновациите

През годината бяха завършени няколко добри реставрационни проекта като сградата на Българската академия на науките и фасадите на Централните хали, повечето проекти от това естество обаче по-скоро свидетелстват за проблемите на културното наследство у нас. 

Реставрираната фасада на Централните хали. Снимка: Иван Шишиев, Етюд-и-те на София

Спорна бе, например, реставрацията на Видинската синагога, която събра критики за загубата на автентичност, породено от избора на материали и цветове, както и от неуместното решаване на прозорците с фолио и слабото отношение към детайлите в интериора. Проблематични реновации в публичното пространство представи и столичният фестивал “Квартал”, който през тази година се опита да сложи фокус върху архитектурното наследство.

Проблематична реновация на сграда в София, промотирана широко в общественото и медийното пространство. Снимки: Квартал фестивал и личен архив

Той широко промотира реновация на сграда, в която са привнесени неприсъщи на нея архитектурни елементи и материали като пример за качествен реставрационен подход. Два проекта за надстрояване на исторически сгради във Варна, една от които отличена с награда “Сграда на годината”, също повдигнаха дебати в дигиталното пространство. 

Сграда “Комбина” на студио ДЕКАРТ и сграда LH на STARH повдигнаха дебати в общественото пространство. Трябва да се има предвид, че макар да има работа с надстройки в двата проекта са предприети различни концептуални похвати като при втората присъствието на културната ценност е по-силно подчертана. Снимки: ДЕКАРТ, STARH

Публичното представяне на лоши практики като позитивни пред широката общественост, както и удостояването им с награди със сигурност води до задълбочаване проблемите на културното наследство у нас. При реновацията и реконструкцията на следвоенни сгради също липсваха добри примери. Това се дължи както на трудното им възприемане като сгради с ценни характеристики, така и на масовите проекти за енергийна ефективност, при които топлоизолирането на фасадите продължава да бъде неизбежна практика. 

Обновената сграда на Младежкия дом в Ямбол. Сградата е реновирана със стандартния подход към сгради от втората половина на ХХ у нас без да се отчетат нейните специфични характеристики като представител на следвоенния модернизъм.

Както по принцип се случва с процесите в архитектурата, 2023 г. не ни предложи голям набор от нови тенденции, а по-скоро продължаване на практиките от последните няколко години. Темите за отношението към градската среда и образователната архитектура през тази година можем да разглеждаме като основни позитиви с потенциал за развитие. 

Към архитектурната 2024 г. поглеждаме с надежда за добри проекти за обновяване на градската среда, придружени с прозрачност и качествена комуникация между институции и общество, стъпки към изграждането на нови обществени сгради, смислени и добре изпълнени реконструкции и нов фокус върху развитието на жилищни политики.