Възможно ли е да станеш архитект без образование

Стресът преди предаването на учебните проекти във финалната седмица е добре познат за всеки един студент по архитектура. Но дали в действителност си заслужава, а успехът ни е гарантиран? В тази статия ще ви запозная с опита по отношение на образователния процес на петима добре познати и утвърдили се архитекти, които благодарение на своя свободен дух и творческа натура ни дариха не само с невероятни сгради, а още с цял куп новаторски хрумки и нови философски погледи върху архитектурата.

1. Льо Корбюзие

Израснал в семейство на любители на изкуството, архитектът с швейцарски произход Льо Корбюзие посещава Arts Décoratifs at La Chaux-de-Fonds, където изучава гравиране и полиране на часовникови повърхности, като по този начин следва стъпките на баща си. Неговият учител – художникът Еплатениер, го обучава в областите на историята, рисуването и естетика на модерното изкуство.

Едни от най-известните книги на Корбюзие: The Modulor и Toward an architecture / Източник: Google Images

Вяроятно това му дава тласък да зареже часовникарството и да се впусне на дълго пътешествие из Европа, по време на което натрупва впечатления, които се превръщат в задълбочени теорeтични анализи, а по-късно и обект на книгите му. Така той става първия архитект, чието творчество е обявено за културно наследство.

2.Луис Съливан

“Формата следва функцията“ сигурно ви е добре позната фраза, а неин автор е самият Съливан. Поради прямият си характер той напуска Масачузетския университет едва една година след пребиваването си и се отправя към Академията за изящни изкуства в Париж, но бързо решава, че тя също не е по вкуса му и се завръща в Чикаго.

“Aудиториумът” – с тази сграда Съливан набира огромна популярност в архитектурните среди. / Източник: Google Images

Там той става партньор с Адлер и постепенно започва да получава все по-големи поръчки, като си спечелва прозвището „бащата на небостъргачите“. Съливан обръща голямо внимание на смисъла на образованието в своите аналитични трудове, в които отбелязва:

„Колко странно е, че на практика образованието толкова често означава потисничество: вместо да води ума навън към светлината на деня, той струпва неща, които го потъмняват и изморяват.“

3.Франк Лойд Райт

Този американски гигант в архитектурата, чието творчество наскоро официално стана част от списъка с културно наследство на UNESCO, изненадващо се оказва без архитектурно образование. Комбинация от семейни обстоятелства и от образователната система в колежа в Уинсконсин принуждават младия Райт да напусне и да се отправи към Чикаго, в архитектурни търсения по пътя на практиката. Стажува при Силсби, но решава, че заплащането не е достатъчно за неговия труд и става чертожник при Съливан, който тъкмо работи по най-известната си сграда в Чикаго – „Аудиториума“.

Практическата работа се оказва основополагаща и му помага да развие своя собствен уникален стил дори и във време, когато американската архитектура до голяма степен имитира Викторианската и  други, привнесени европейски стилове.

Къщата “Елъм” в типичен за Райт прерийен стил. / Източник: Google Images

След като основава свое собствено студио през 1893, Райт има свободата да развихри въображението си и така дава живот на „прерийните“ къщи, както и на системата от сглобяеми блокчета, които в комбинация от бетон и намиращи се в  района на сградата пръст и други частици, придават характерен облик на фасадите и несъмнено стават част от почерка на Райт.

За първи път разработените от Райт блокчета, са използвани на фасадите на къщата “Милард” в Пасадена./Източник: Google Images

Към неговия забележителен принос през 1932г. се добавя и училището за архитектура в Талиеси, което първоначално функционира като вид чиракуване, но впоследствие прераства в съвсем пълноправно такова, като привлича десетки млади ентусиасти всяка година.

4.Тадао Андо

Носител на наградата „Прицкер“, японският архитект Тадао Андо всъщност не е бил способен да си позволи архитектурно образование. В резултат на това той се самообучавал чрез посещаване на вечерни курсове, четене на много книги и посещаване на сгради на място, където той ги наблюдавал, изучавал и анализирал с часове в търсене на взаимовръзките между материя и форма, между обем и човешкия живот.

Sayamaike Museum в Осака. /Източник: Google Images

Негов основен принос са концептуалните разработки, обединени около философските възгледи на метаболистичното движение, което сътворява нови перспективи и посоки на мислене и развитие за съвременното общество. Въпреки липсата на образование, Тадао Андо основава свое архитектурно бюро, когато е едва на 28 години.

5.Луис Барраган

Завършил инженерния факултет в университета в  Гуадалахара (Мексико), Барраган е запленен от свои съвременници-архитекти и се впуска сам  в дълбините на архитектурното креативно мислене в успешен опит да създава архитектура. Неговото творчество често е определяно като минималистично, емоционално и дори мистично. По време на  пътуване до Европа той се запознава с Льо Корбюзие, който тотално превръща представите му за жилищната архитектура.

Променада за коне Cuadra san cristobal в Мексико. /Източник: Google Images

В опозиция на функционализма, той заявява, че „всяка архитектурна творба, която не изразява чувственост, е грешка“. Барраган използва груби материали и много цветове, а скритото осветление в интериора, придаващо нежно и лирично усещане, остава негова запазена марка.

Възможно ли е да станеш архитект без образование?

Често когато говорим за архитектурно образование, обръщаме внимание предимно до базовото ниво на познания, свеждащи се до способността функцията да е работеща, а чертежите – технически и графично издържани. Забравяме за културно-социалния аспект от живота, който ни оформя на първо място като хора, а след това като архитекти, необходимостта от задълбочен поглед върху човека, неговите мисли, философски възгледи, усещания и потребности.

За да разберем от какво наистина имаме нужда, може би по-често трябва да си задаваме въпроси, които да провокират съзнанието ни и да ни стимулират да търсим, изследваме и анализираме необозримото…