Днес празнуваме 111 години от обявяването на Третата българска държава за независимо царство. По повод на празника решихме да си припомним как е изглеждала архитектурата от това време у нас и какви са нейните взаимодействия с динамично развиващата се тогава българска държавност.

Празничният септември

Цар Фердинанд I, премиерът Александър Малинов и други официални лица при обявяването на независимостта на България. Фотография на Димитър Русейски | Източник: Wikimedia Commons | Public Domain

Неслучайно този месец се радваме на два официални празника, които са пряко свързани помежду си – Деня на Съединението и Деня на Независимостта. Първото събитие обединява тогавашното васално на Османската империя Княжество България с автономната й провинция Източна Румелия. В следващите 23 години практически удвоената държава непрестанно се развива и през 1908 г. планираният съвършено навреме политически акт отвоюва нейната независимост и то, избягвайки военни конфликти.

Портата на Търново – разширена за царската каляска

Старопрестолната крепост Царевец | Снимка: Влико Търново Инфо

Макар и да не съществува конкретна сграда, построена в чест на знаменитото събитие, свързваме празника със старопрестолния град, тъй като Фердинанд I неслучайно избира историческото място, за да обяви независимостта на българската държава. Любопитна случка от деня на пристигането му е частичното разрушаване на оцелялата над 500 години порта на Царевец. Тогавашният кмет на града Иван Вителов измерва отвора и разбира, че царската каляска не би могла да мине през нея. По този повод нарежда тя да се разшири1. Новопровъзгласеният цар обаче пристига от гарата до крепостта пеша и е учуден от вандалския акт към историческото наследство.

Архитектурата на независима България – отзвук на духа на времето

Сградата на Софийския университет. Макар и завършена по-късно, тя е много показателна за духа на това време. | Снимка: Георги Мърхов

Строителството само по себе си трудно би могло да отбележи политически акт, който обикновено се случва в рамките на един или няколко дни. В българската архитектура обаче определено може да бъде открит период, отговарящ на духа на т. нар. Belle Epoque („прекрасната епоха“), който у нас най-общо може да обхване периода между Съединението и Балканските войни. Оформянето на характера на българската архитектура преди обявяването на Независимостта е сякаш най-добре синтезирано от ст. н. с. арх. Петър Йокимов и д-р арх. Любинка Стоилова в техен доклад по повод празника на 14.06.2008 г.:

„През този етап става смяна на архитектурната парадигма, на превъплъщение на фолклорната архитектура в академична, запълнена с ново социално съдържание и пропита от духа на австрийски, френски и немски образци.“2

Дворецът и представителните жилища

Голяма част от тези образци откриваме днес в сърцето на столицата. По това време най-ключовата за властта сграда у нас е била Дворецът. Чрез преустройството на стария турски конак, арх. Виктор Румпелмайер (1830-1885) запазва дълбоко вкопаните в земята каменни основи и част от главната фасада. Новото западно крило с гледащата към площада тронна зала и мансардни покриви се превръща в еталон за всички заможни столични фамилии, които искат да се снабдят с представителен дом.

Дворецътпрез 1885 г. Вероятно пластичната украса над тронната зала е поставена при преустройството от Грюнангер. | Снимка: Стара София
Представителното стълбище. | Снимка: Георги Мърхов

Приемствеността на тази архитектура откриваме и в творчеството на друг немски възпитаник – Фридрих Грюнангер (1856-1929), който е поканен още през 1893 г., за да проектира източното крило на Двореца. По негов проект в периода 1899-1907 г. са изградени и жилищата на видни личности – къщите на Гешов, Сърмаджиев и Яблански. В последните две откриваме препратката към гореспоменатата тронна зала – издаден напред и акцентиран по височина централен обем с триптих от високи прозорци, увенчан с допълнителна пластична украса. В другия край на България пък усилено се развива образа на друга важна резиденция – дворецът Евксиноград, проектиран от Хайнрих Майер (1856-1930).

Къщата на Яблански | Снимка: Георги Мърхов
Къщата на Сърмаджиев | Снимка: Георги Мърхов

С не по-малко желание да отговорят на облика на независимите западни кралства и империи се появяват и вече първите български архитекти, почерпили своя опит от там. Следвалият във Франция Никола Лазаров (1870-1942) първоначално помага на Грюнангер за новото крило на Двореца, а след това проектира и царските конюшни, както и новия дворец във Врана. Забележително е и предложението му в конкурса за нов царски дворец в София.

Къщата на Гендович
Дворецът Врана | Снимка: Георги Мърхов

Тези архитекти не се страхуват да преплетат придобитите на запад знания с местната строителна традиция. Забележителен пример за това е арх. Георги Фингов (1874-1944), по чийто проекти са изградени няколко царски ловни хижи. Една от неговите най-характерни творби е къщата му на ул. „Шипка“ в София. Друг знаменит архитект, оформил духа на времето, е Пенчо Койчев (1876-1957) със знакови сгради от периода като мавзолея в Плевен и двореца „Царска Бистрица“.

Мавзолеят в Плевен | Снимка: Vaglerod Todorov

Храмове на религията и културата

Не по-малко значение за оформянето на характера на независима България имат и обществените сгради. Един от символите на София и до днес е храм-паметникът св. „Александър Невски“, изграден в периода 1882-1912 г. по проект на проф. Александър Померанцев (1848-1918). Импозантната архитектура на сградата прави препратки не само към българското Средновековие и византийската църковна традиция, но и към тогавашната руска имперска архитектура.

Източник: Патриаршеска катедрала „Св. Александър Невски“

Друга такава сграда е Народният театър. Негови автори са австрийските архитекти Фелнер и Хелмер, а обликът му носи характера на Виена от края на XIX в. Официално откритата година преди обявяването на Независимостта сграда и до днес е символ на културата у нас.

Източник: Стара София

Нереализираните амбиции

В историята цар Фердинанд остава известен със своята амбициозност. Като вече независим владетел той има планове за утвърждаване на своята титла чрез представително строителство. Гореспоменатият нов столичен дворец, както и идеята за народен музей и библиотека остават нереализирани. Предвижданата съдебна палата се изгражда десетилетия по-късно по проект на арх. Пенчо Койчев

Проект на Никола Лазаров за нов царски дворец | Източник: Стара София

И още нещо…

Трудно бихме могли да обхванем всички примери на архитектурата у нас, построени в духа на времето от този период. Тогавашните знаменити архитекти не се наброяват само на пръстите на двете ни ръце. Те са много на брой и оставят своя отпечатък в много градове в страната.

Днес празнуваме 111 години от обявяването на Третата българска държава за независимо царство. В този ден, размишлявайки за историческата архитектура, нека помислим и за независимостта. Дали тя е само един исторически акт, останал като празник в българската история, или трябва да бъде отвоювана постоянно? Има ли днес у нас независима архитектура, независима медия, независимо мнение и независими хора?


1.“Бутат портата на Търново, за да влезе каляската на княз Фердинанд“ – 24 часа, 22.09.2017 г.

2.Блог „София за нас“ – http://sofiazanas.blogspot.com/p/blog-page.html

Остави коментар с Facebook

Заредете още от Георги Мърхов
Load More In Архитектура

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Виж още

Как да разрешаваме конфликти при работата в екип
HILTI за работата в екип пред Академия Лидерите

Първият модул на сезон 4 на Академия Лидерите започна с HILTI. Темата „Работа в екип и пра…