Време е за реконструкция на бившия Партиен дом в Пловдив. Каква обаче?

Бившият Партиен дом в Пловдив често е причина за полемика, въпреки че за експертите архитектурната стойност на сградата не стои под въпрос. Обектът е поместен в индикативната листа на НИНКН за потенциални недвижими културни ценности от следвоенния период, изготвена съвместно с фондация “Ново архитектурно наследство” през 2022 г. В края на миналата година някои от местните пловдивски медии възторжено обявиха започването на ремонта на зданието. Периодично въпросът за реконструкцията на сградата, включващо и концертната зала, добива или губи популярност през последните 30 години, но за пръв път оттогава насам се споменава отпускането на средства от държавата. 

Новината е разпространена многократно и все пак не се дава еднозначно сведение за това кога, как и дали изобщо ще започне реновацията. Липсата на прозрачност от страна на институциите по отношение на проекта буди съмнение у гражданите и представлява обезпокоителен сигнал за изпълнението му. Въпреки оскъдната официална информация, предложените варианти за реализация са изключително проблематични относно автентичността и първоначалния замисъл на сградата, представител на интернационалния стил в архитектурата. 

Един от предложените проекти (Архитектурно студио Стоянови) за реконструкция и сегашният облик на сградата. Източници: plovdiv.bg и Велиан Попов

Какво е “интернационален стил” и защо той е значим?

Следвайки принципа на обемно-пространствена композиция от високо и ниско тяло, интернационалният стил демонстрира безгранична приложимост и се превръща в едно от най-влиятелните архитектурни течения в световен мащаб. От една страна се унифицира архитектурният език, от друга символично се набляга върху прогреса на човешкото общество, като се създава мрежа от сходни обекти по цялото земно кълбо. Завладявайки международната сцена, движението разрушава границите на политическите бариери и предразсъдъци. За това говори също интригуващият факт, че интернационалният стил е първоначално възприет от американските корпорации, но впоследствие намира почва и в социалистическа България.

Повече от половин век след построяването си първите представители на интернационалния стил вече подлежат на реставрации.

Добрите практики показват, че грижливо отношение към сгради от този тип е възможно – те биват адаптирани към съвременните стандарти чрез намеси, запазващи характерния им архитектурен образ. Въпреки че са сложни заради необходимите предварителни анализи и проучвания, щадящите реновации на модернистични сгради набират скорост в Европа. Опазването на обекти на следвоенния модернизъм не е пречка за приспособяването им към днешните изисквания. Точно обратното – осъзнаването на стойността на това архитектурно наследство може да бъде импулс за нов прочит на историята и превръщането й в релевантна и неизменна част от градската тъкан.

Някои примери за интернационалния стил са Сийграм билдинг в Ню Йорк, 860 Лейк Шор Драйв в Чикаго, столицата на Бразилия, централата на ООН в Ню Йорк, долу вдясно – бившият партиен дом в Пловдив, източници: commercialobserver.com, architecturelist.com, countryaah.com, un.org, Ново архитектурно наследство

Четете тук: Как успешно се реставрира модернизъм?

Един от последните примери за такъв проект е приключилата през 2021 г. реставрация на новата национална галерия в Берлин, проектирана от архитекта-икона Мис ван дер Рое. Архитектурното бюро на Дейвид Чипърфийлд има задачата да обнови сградата, като осигури пожаробезопасност, подобри енергийната ефективност, ремонтира конструкцията и обнови електрическата система, при това без да се променя автентичният вид на сградата. Днес емблематичната галерия е една от най-посещаваните в Европа не само заради изложбите за модерно изкуство, но и благодарение на запазения си оригинален характер.

Новата национална галерия в Берлин по време на реставрацията и след нея, източници: fsb.de, deutschlandfunkkultur.de

Четете тук за реставрацията на Новата национална галерия в Берлин

Промяната на автентичната фасада на бившия партиен дом в Пловдив, както е предложена във визуализациите, е демонстрация на невежество. Прямата изчистеност в изразните средства на оригиналното фасадно решение и липсата на излишни елементи не отговарят на съвременните предложения за ремонт, които клонят към посредственост.

Съзнателното унищожаване на ценно за обществото ни архитектурно наследство би довело до откъсването ни от световното семейство на модернистичната архитектурата. Бившият дом на БКП често се свързва негативно единствено с политическото минало на страната, но несправедливо се определя като старомоден. Всъщност постройката е революционна за средата на миналия век, а с това носи ценност и за нашето съвремие. 

Значението на сградата за българската архитектура и Пловдив

У нас постройки, следващи принципите на интернационалния стил в подобен мащаб, са рядкост заради изключително комплексното си проектиране и конструктивните предизвикателства. През 1969 г., само десетилетие след легендарната Сийграм билдинг в Ню Йорк, е открита сграда с идентичен естетически дух в Пловдив – фасадата е строго пропорционална, но същевременно непретенциозна.

Бившият Партиен дом е проектиран от колектив архитекти – Владимир Рангелов, Любомир Бонев, Милчо Сапунджиев, Георги Караянев и Кольо Колев, а консултант по проекта е арх. Станчо Белковски. Според Камарата на архитектите в България това е първата постройка у нас, изградена с революционната тогава скелетно-безгредова конструкция. Покривът на концертната зала е от своя страна инженерно постижение заради т.нар. “фалтов” покрив, който представлява “нагъната” стоманобетонна черупка.

Четете тук: Сграда в риск: казусът около хотел “Рига” в град Русе

Т.нар. “фалтов” покрив на залата, Източник: Ново архитектурно наследство

В името на архитектурното визионерство проектантите на сградата правят функционални и естетически компромиси – някои от санитарните помещения се виждат отвън, а металните профили по фасадата само имитират окачена конструкция. Все пак зданието на бившия Партиен дом представлява побългарената интерпретация на движението, която нашите архитекти адаптират към достъпните тогава ресурси – желязо вместо алуминий и тухлена зидария с облицовка вместо фасадни панели.

Тези характеристики на обекта свързват Пловдив със световното семейство на модерната архитектура от средата на миналия век – красноречив пример за стремежа на родните ни проектанти да бъдат в крак с времето си. През същата 1969 г. е завършена и сградата на “Енергопроект” в София, която през 2020 г. изгуби безвъзвратно своята автентичност.

Сградата на Енергопроект, София, оригинална фасада и реализираният проект за реконструкция, Източник: Ново архитектурно наследство

Сградата на бившия партиен дом в Пловдив работи с камък, метал и стъкло, с което напомня на Барселонския павилион от Мис ван дер Рое. Лицевата страна е опростена в духа на модернизма, ниското тяло дава израз на човешкия мащаб, а високият обем кореспондира с просторния площад, създавайки вертикален акцент сред централния ансамбъл. За сметка на частично закритата гледка към Родопите, 12-етажната постройка дава представителен силует на площада, подобаващ на най-големия град след столицата.

Доминиращите лентовидни прозорци са изпълнени от абсолютно прозрачно стъкло, премахвайки визуалната граница между интериор и екстериор. Наблюдавано отвън, това естетическо решение внася бистрота в характера на обема, а северното разположение откъм площада позволява светлината да прониква максимално ефективно в сградата без да възпрепятства работата на хората вътре. За да се постигне естетически ефект в духа на стила, остъкляването на южната фасада е почти толкова, колкото като на северната, което обаче води до прекалено ослънчаване и прегряване на вътрешните пространства. 

В медиите са публикувани два варианта за реконструкция, не е ясно за кой са отпуснати държавните средства, източници: plovdiv.bg, citybuild.bg

Четете тук: Реновират хотел “Черно море” във Варна

Никой от идейните проекти, публикувани в медиите, не се съобразява нито с първоначалната концепция за фасадата, нито пък се опитва да даде решение за нейните проблеми. Напротив – от една страна е избрано отразяващо стъкло, което създава оптическа бариера между вътрешното и външното пространство, от друга – размерът и растерът на прозорците са променени, което унищожава пропорциите на постройката. В момента декоративните метални елементи балансират хоризонталния характер на високото тяло, подчертавайки вертикалността му. Тяхното премахване, предложено и в двата варианта, разпространявани в медиите, е крайна проява на некомпетентност.

Под въпрос е и бъдещето на монументалните мозаечни пана, които биха изглеждали чужди в контекста на неуместни намеси. Изкуството по фасадата и в интериорите представлява архитектурно-монументален синтез, характерен за българската архитектура от този период. Неговото наличие внася локалното в иначе интернационалния характер на сградата.

Мозайката, създадена от Йоан Левиев и арх. Владимир Рангелов, е разположена от двете страни на входа към административната част на сградата, Източник: mosaictourplovdiv.balkanheritage.org

Четете тук: Монументалното изкуство – минало, бъдеще и потенциал като културна ценност

Сградата трябва да бъде реставрирана

Всички са на едно мнение – сградата се нуждае от спешен ремонт.

Той обаче трябва да се изпълни с прозрачност и задание, съобразено със съвремието, но и залагащо на автентичния архитектурен облик. Повишена енергийна ефективност може да бъде постигната и без външна изолация, която да разруши каменната облицовка. С мерки като подходящо ново остъкляване, вътрешна изолация и интегрирана климатична система постройката би могла да отговаря на съвременните изисквания, без да повтаря незавидната съдба на други ценни примери от периода.

От функционална гледна точка сградата притежава огромен потенциал за по-широко ползване от обществеността. Предложението за панорамно кафене на последния етаж и адаптирането на повече пространства за култура биха спомогнали за дългоочакваната промяна на имиджа на сградата в позитивна посока.

Преди и след. Реставрация на Sheffield Arts Tower, Източници: The Architects’ Journal

Необратимото заличаване на образци, част от културното наследство на ХХ век е неприемливо не само заради изтриването на важни етапи от развитието на собствената ни архитектура, но и защото по този начин лишаваме бъдещите поколения от инженерните постижения на страната ни – добри резултати могат да се постигнат с намеси, щадящи първоначалния визуален образ. Необходима е и информационна кампания, която да разясни на широката публика значението на този архитектурен стил за родните традиции в строителството.

Пловдивчани заслужават качествени идеи, гарантиращи опазването на всенародно признатото ни многообразно наследство, което прави града ни културна столица на България.