Skip to main content
search

Плувните басейни са място за отдих на много хора всяко лято, както и обекти, които сме свикнали да посещаваме, когато искаме да поддържаме форма или да избягаме от стреса в ежедневието. Тяхната интересна история може да се проследи хилядолетия назад във времето, като от прости зони за къпане са се развили до сложни и интересни места за отдих и забавление.

Нека направим кратък преглед на историята на плувните басейни.

Embassy Gardens’ Sky Pool

Древните цивилизации и първата поява на басейните

Най-ранните доказателства за създадени от човека плувни басейни могат да бъдат проследени до древните цивилизации като тази от долината на Инд, древните гърци и римляните.

Тези ранни „басейни“ обаче често са представлявали естествени водни обекти, като реки, езера и морета, където хората са плували за развлечение и с хигиенни цели.

Първата сложна конструкция, създадена от човека, се предполага, че са Големите бани на Мохенджодаро – място за къпане в Пакистан, изградено с тухли и покрито с мазилка, с терасовидни палуби, които не биха изглеждали неуместно дори в модерен басейн.

Мохенджодаро обаче вероятно не е бил използван с цел плуване за забавление, а по- скоро за религиозни церемонии.

Дигитална реконструкция на Големите бани на Мохенджодаро от NeoMam Studios, commissioned by QS Supplies

В Древна Гърция и Древен Рим плуването е било част от обучението на момчетата в начална възраст. Там са построени грандиозни бани, които включват големи басейни като неделима част от функционална структура на комплекса.

Древните римляните се смятат за създателите на първите плувни басейни за развлечение и къпане.

Термите (от гръцки термос- „горещ“) са антични бани в класическа Гърция. Строени са към големи домове и гимназиони. В елинистичния период са били ползвани от цялото градско население.

В Древен Рим термите са възникнали по гръцки образец и са станали център на обществения живот.

Оттогава понятието „терми“ се свързва с големи имперски къпални комплекси.

Вила Адриана

Термите обикновено се изграждали с тухлена зидария. Вътре са били покривани с мрамор, украсявани с мозайки, скулптури и мраморни колони, прозорците и вратите били от бронз.

Термите са имали следните помещения, през които се е преминавало последователно при къпането: съблекалня (apodyterium), зала с басейн със студена вода (frigidarium), зала с басейн с топла вода (tepidarium) и зала с басейн с гореща вода (caldarium). Някои бани имали и парно отделение (sudatorium).

Зала с басейн с топла вода (tepidarium) в Помпей

Съществувала специална отоплителна система (hypocaustum), чрез която се затопляла водата и се отоплявали помещенията с помощта на печки (praefurnium).

Голямо предимство за строеж на терми са имали местата в близост до топли минерални извори.

Известни терми в България са Одесоските терми, Пауталските терми и Термите на Диоклецианопол в Хисаря, Дебелт.

Първият отопляем плувен басейн е построен през I-ви век пр.н.е. от Гай Меценат- богат римски владетел, смятан за един от ранните покровители на изкуствата. 

Hubert Robert, “Ruins of a Roman Bath with Washerwomen” (after 1766)

Басейните впоследствие стават и част от жилището във формата на малък басейн в средата на главното помещение или водно огледало в открития двор на перистилното жилище. Тези басейни често са били със сложен дизайн, отоплявани с помощта на различни методи, включително подземни пещи и горещи извори.

От басейн към бани през Средновековието

През Средновековието практиката на публично къпане намалява или напълно изчезва в много части на света, поради промени в социалните и религиозни нагласи.

Някои култури обаче, като например Османската империя, продължават да поддържат обществени бани. Te са от решаващо значение в османските градове както за физическата чистота, така и за социалното общуване.

A very accurate portrayal of a typical hamam © Victoria and Albert Museum, London

Те осигуряват място за хората да се пречистят, да се отпуснат и да участват в разговори с другите.

Тези бани са играли важна роля в насърчаването на социалните връзки и са били считани за основни за живота на общността.

Османските обществени бани в архитектурно отношение са били постройки с куполни покриви, сложни дизайни с плочки и декоративни елементи. Баните са разделени с отделни зони за мъже и жени, за да се осигури уединение.

Ренесанс и Модерни времена

През Ренесанса отнова се възражда интересът към общественото къпане и строителството на бани и басейни отново става популярно в Европа. През 19–ти век, с напредването на урбанизацията и индустриализацията, опасенията за хигиената и общественото здраве водят до повишено търсене на чиста и контролирана среда за плуване.

Първият закрит плувен басейн често се приписва на Grafton Street Baths в Лондон, открит през 1828 г.

Тези бани са били затворени конструкции с филтрирана вода, отбелязвайки стъпка към по-контролирани и дезинфекцирани плувни съоръжения. До 1837 г. в Лондон, Англия, са построени шест закрити басейна с дъски за скокове. След като в модерните олимпийски игри започват през 1896 г. със състезания по плуване, популярността на плувните басейни нараства.

20-ти век

През 20-ти век се наблюдава значителен напредък в дизайна и технологията на басейните. Започва развитието на системи за филтриране на водата. Преди това единственият начин за почистване на басейн е бил да се отстрани и смени цялата вода.

Разработват се също така методи за хлориране и системи за отопление, което подобрява качеството и комфорта на плувните басейни.

Тъй като свободното време и отдихът стават важни аспекти от живота на обществото, популярността на плувните басейни нараства. Частните басейни се превръщат в символ на статус, а обществените басейни продължават да бъдат важни за здравето и отдиха на общността.

Лятна къпалня „Мария Луиза“

По това време в България е построена първата лятна къпалня „Мария Луиза“ в Борисовата градина в София, която тогава е била, най-голямата лятна къпалня на Балканския полуостров. Нейните съоръжения са изграждани по международните олимпийски стандарти.

Откриване на лятната къпалня “Мария Луиза”, 6 юли 1939 г.

Застроената площ на сградата е 2 100 кв. м. и се състои от четири басейна: централен, 25/50 м. за плувци, с дълбочина на водата от 1,25 до 4,50 м.; втори, 20/25 м. за неплувци, с дълбочина на водата до 1,30 м.; трети за деца, с дълбочина на водата 0.65/1.10 м. и размери 20/32 м. и четвърти, за малки деца, с дълбочина на водата 0,30 м. и размери 6.20/20 м. Общата кубатура на водата в басейна е 4.700 куб. м.

 

Водата, която се е използвала, е била от планина Рила и заради ниските летни температури се е затопляла с пара. Всеки ден една десета част от водата във всички басейни се е сменяла с нова, а водата от всички басейни непрекъснато се е пречиствала чрез филтрова инсталация и дезинфекцирала с хлор. С особена отоплителна инсталация се е поддържала температурата на водата 22°—25°.

Днес къпалнята е изоставена, а желанието за реновация от страна на обществото е честа тема в публичния диалог. 

Ново предложение за къпалня “Мария Луиза” – “ДЕСЕТ архитекти

Още за Къпалня “Мария Луиза” и нейното бъдеще прочетете тук

Съвременните басейни

Изграждането на съвременните басейни става все по-успешно с въвеждането на нови технологии и материали. Днес плувните басейни се предлагат в различни форми, размери и цели. Частните басейни са обичайна характеристика на луксозните жилищни имоти, докато обществените басейни варират от прости обществени съоръжения до сложни водни паркове и атракции.

Технологичният напредък доведе до създаването на иновативни дизайни на басейни, като инфинити басейни и басейни с вълни, както и водни съоръжения като пързалки, лениви реки и генератори на изкуствени вълни

The Marina Bay Sands SkyPark Infinity Pool в Сингапур

Устойчивостта и енергийната ефективност се превърнаха във важни съображения при проектирането и поддръжката на басейни с разработването на екологични системи за филтриране и отопление.

Историята на плувните басейни се простира от естествените зони за къпане на древните цивилизации до модерния, разнообразен набор от басейни, които имаме днес, обслужващи различни развлекателни, спортни и терапевтични нужди.

Мария Радева

Aрхитект, който вярва, че вдъхновение може да се намери навсякъде и във всичко, стига да можем да го видим и усетим. С интерес към различни култури, технологии и идеи, защото те обогатяват представите ни за света. Вярва, че архитектурата трябва да е комбинация от конструкция, естетика и функционалност. Тя е средство за изразяване и създава пространства, които променят и обогатяват живота на хората.

Остави коментар

Close Menu