Как правилно да садим дървета в полза на зелената инфраструктура?

Климатичните промени и справянето с тях кара градовете да се стремят към все по-„зелена“ инфраструктура. За да я изградим обаче, са необходими действия от страна на властимащите, както и на тези, които коват законите и нормите за устройството на градовете. Това означава, че са необходими генерални промени дори по начина, по който се озеленяват улици и тротоари. В миналото засаждането на дървета е било разглеждано по-скоро като естетически аспект на градовете, за разлика от транспорта, трафика и състоянието на пътищата. Днес нещата стоят по друг начин…

Защо засаждаме дърветата погрешно?

Отвор в тротоара с размери 120х120 см далеч не е достатъчен, за да се осигурят адекватните растеж и съществуване на дърветата. Необходима е и достатъчно рохка почва, задържане на дъждовните води и разрешаване на конфликтите с преминаващите по улиците инсталации. На дърветата вече следва да гледаме като на сериозна и важна част от уличната инфраструктура.

Дърво, засадено посредством модулни тротоарни системи (Silva Cells)

В момента у нас повечето улици и тротоари се разглеждат като непрекъсната линия от асфалт, плочки, тръбопроводи и инсталации – различни и повтаряеми елементи, разполагани през определени интервали. По същия начин се третират и дърветата – подходът към тях е обикновено стандартен, без оглед на контекста. Те се смятат за поредния изброим обект – като осветителните лампи, пейките, кошчетата за отпадъци и се рамкират в количествено-стойностна сметка, като основната грижа на управляващите и изпълнителите е цената за тяхната доставка и полагане. Резултатите от това обаче са трагични. Напоследък в София и у нас все по-често виждаме „бетонирани“ дървета.

Бетонирани дървета в столицата | Снимка: “Спаси София”

Какъв е другият възможен подход?

Начинът, по който архитектите и ландшафтните архитекти подхождат към такива обекти, е да изследват дизайна във всички негови части, интегрирани като едно цяло. Детайлите за тях следва да не са общи, а специфични за съответния контекст. Би следвало различните видове компоненти – конструктивни, електрически, механични и други, да бъдат интегрирани в единен детайл. Важно е как най-оптимално да се подредят, за да не са в конфликт помежду си.

За да се разреши този проблем, дизайнът на улиците и тротоарите трябва да приеме някои от по-холистичните подходи, използвани в проектирането на сгради и паркове. Един по-цялоствен начин за действие е засаждането на дървета на тротоари с модулни тротоарни системи. Чрез тях може да се използва достатъчният обем рохка почва, необходим за здравословния растеж на дървото и същевременно да се намери решение и за самите плочи и инсталациите под тях. Такива тротоари могат да се използват и като състеми за оттичане на водата при дъждове. Тогава целият ансамбъл от тротоар, почва, дървета и инсталации става кооридинирана част на зелената инфраструктура.

Корените пропрвяват пътя си по-свободно

Защо това е трудно?

У нас такива решения все още не се прилагат. Проблемът е основно в това, че всички по веригата – инвеститорите, инженерите и архитектите, и изпълнителите, са свикнали на познатите строителни парадигми. Внедряването на нови компоненти е предизвикателство, но и необходимост. При имплементирането на новите технологии би трябвало да участват заедно не само инвеститорите и проектантите, но и администрацията, компанните за газификация, електрическите и водопроводните дружества, телекомите, озеленителите, транспортните инженери и разбира се – властите.

Необходимо е да се разработят спеицифични детайли, които да се прилагат при реконструкциите и изграждането на нови улици

Необходими са творческо мислене, сътрудничество и компромиси

Тези качества трябва да проявят всички участници в процеса. Само да опитат да дадат най-доброто от себе си, без да се стиковат, няма да даде необходимите резултати. За съжаление, повечето изпълнители в строителството у нас все още работят само за да издадат собствения си продукт, без грижа за това какъв е крайният резултат.

Модулните тротоарни системи могат да се приложат и за автомобили

Сегашните концепции за засаждането на дървета предполагат, че спазването на възможно най-много дистанция между корените и инсталациите означава, че ще има най-малко конфликти. Така често оставаме с улици с дървета, засадени в много малко пръст, или с улици без каквито и да било дървета. Всъщност те остават без 90% от корените си още в разсадника и след пресаждане се възстановяват в рамките на от две и половина до пет години. Това означава, че грижата за новите дървета не трябва да приключва със засаждането им в тесен отвор на тротоара. Тя трябва да е предвидена още в процеса на проектиране.

Характерно за дърветата в София, както и в други градове у нас е, че са стари и че кореновата им система е развита и продължава да се развива. Засаждането им натясно преди години е довело до повдигането на корените им, което прави тротоарите трудно достъпни за всички. Проблеми като този не могат да се решават с бетониране на дърветата, а именно чрез комплексен подход – обработка на корените, осигуряване на защита между тях и инсталационните канали, осигуряване на достатъчно почва и това тя да е рохка и да „диша“. Може би е време да внедрим модулни тротоарни системи или поне да решим важните и повтарящи се детайли на градската среда, които все още не можем да изпълним правилно.

Основен източник на информацията: “Green Infrastructure and the 3 C’s: Creativity Collaboration and Compromise”, 04.12.2020 г., Peter Simon, deeproot